Ако човек иска да се бори за обществена подкрепа, чрез която да променя политиката във и на страната си, то той може да се стреми да убеждава колкото се може повече хора в правотата на своето виждане.
Ако човек иска да се включи в усилията за промяна на политиката във и на страната си, той може да се присъединява към нечии позиции, да подкрепя нечии митинги, да подписва нечии петиции.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За моите принципи и нашето общество
Така държава не се управлява
Ще го кажа направо, за да няма спекулации - случаят с афганците е сериозен. Въобще и бежанската криза, и разградената ни граница, и парализата на цели структури в системата за национална сигурност, и лошият мениджмънт при няколко министри поред на МВР, и липсата на институционална култура в сигурността са много сериозни проблеми.
Туморът на еднопартийния тоталитаризъм вече пуска метастази. Само че на нас това ни е съвсем напълно безразлично
Нищо ново и оригинално не мога да кажа. Всичко се вписва в моя обяснителен модел. Организмът на България е болен, вътре в него има огнище на почти необратимо заболяване. Но това не е повод за тревога за народа ни. Преценявам този отказ да потърсим дълбоките причини за болестта като абсурден, като доказателство, че когато Съдбата иска един народ да се самоунищожи, тя най-напред му отнема инстинкта за самосъхранение.
Отнема го и след това вече е лесно.
Истината не е по средата – тя е в средата за сигурност
Заб. Този текст бе подготвен с конкретна научно-експертна цел и за да го публикувам на своя сайт, направих в него някои редакционни промени, които не влияят на съдържанието му по отношение на средата за сигурност.
Разбира се, както всичко на този сайт (това е уточнено изрично в самото начало, т.е. в заглавната страница на сайта), текстът не ангажира по никакъв начин институциите, с които съм свързан професионално. Всичко, споделено тук е само и единствено лично мнение. Не зная дали съм успявал, но винаги съм се опитвал моето мнение да е лично, в смисъл – да казва това, което мисля, без да позволявам на никого да ми внушава или нарежда какво да мисля и как да го изразявам в писмен вид.
Постепенното ни хлъзгане към еднопартийния тоталитаризъм
Така се получи, че статусите ми във Фейсбук от последните десетина дни са свързани помежду си в един накъсан и постоянно допълващ се текст, затова реших да ги събера заедно и да възстановя целостта на занимаващата ме постоянно мисъл за постепенното хлъзгане на държавата ни в еднопартийния тоталитаризъм…
1. От книгата, която чета - за гражданската активност в една от държавите в ЕС (впрочем, тема за размисъл и за панацеята електронно гласуване, за което естествено съм За):
„Взелите участие в изборите за Европейски парламент са много по-малко от изпратилите sms за определяне на победителя в едно [блудкаво] тв-шоу...“.














