Ескизи от младостта

  В тази рубрика реших да кача на сайта ескизи от моята младост – преди всичко скромните ми литературни опити (всички до един – от преди 1989 година), а може би и някои свои спомени и разсъждения.
  Каквото и да се говори за онова тоталитарно време, ние тогава бяхме самоуверени и млади, влюбвахме се силно и винаги като за първи път, преживявахме много прекрасни мигове и живеехме истински, пълни с енергия и не рядко – с несъгласия.

  Николай Слатински, 18.05.2008 г.

Стихове

Всички стихотворения са писани преди 1989 година.

Вместо интервю

  Кратко пояснение: Това е разказ, който пратих за конкурса „2001” на вестник „Народна младеж” и е всъщност единственият, който съм публикувал.

Вестник „Народна младеж”, София, събота, 14 февруари 1987 г., стр. 4
Литературен глобус: конкурс „2001”

  От редакцията: Клубна поща „XXI век”
  Днес ви представяме разказа на Николай Слатински от Перник. В писмото си до нас той ни съобщава, че работи като проектант в Института за тежко машиностроене в град Радомир, че е завършил специалността механика в Харковския държавен университет в СССР. Там е защитил наскоро и кандидатска дисертация. Своите амбиции в областта на литературата Николай обяснява така: „Нито ден без ред...”.

Вместо интервю
Николай Слатински

  Славата дойде при мен твърде рано. Млад и зелен успях да открия грешка в доказателството на втората теорема на Яо Сет относно невъзможността да бъде осъществено преместване във времето от настоящето към бъдещето. Самата теорема, естествено, не бях опровергал, но получих невероятен импулс за работа над този проблем. Кървав труд. Ден и нощ, нощ и ден. И тъй - няколко години наред, докато ей това нещо в ъгъла не стана готово. Един съвсем нормален и истински хроноскоп. Чакай, не ме прекъсвай. Повтарям ти - бях сътворил първия и единствен засега хроноскоп. С две думи: залепяш око в стъкълцето му, натискаш клавиши, въртиш копчета и гледаш. Гледаш своето собствено бъдеще точно след десет години. Исках да се видя ЗЗ-годишен - Христова възpacт, момчето ми, и както наивно си мислех тогава, -"на попрището научно в средата".

Експорт на съдържанието