Преди почти 20 години, на 10 и 17 юни 1990 г. в България се проведоха първите парламентарни избори след 10 ноември 1989 г.
  Аз не мога да нарека тези избори нито „свободни”, нито „демократични”, но въпреки това тяхното значение за страната ни е огромно.
  Защото те в една не малка степен предопределиха Прехода към демокрация, вкараха обществото ни във възможно най-трудно проходимия коловоз и „венчаха” нашата постоянно не-ставаща демокрация за бившата комунистическа партия.

  Връщането към Началото на Прехода не е единствено заради естествената носталгия и защото реалността на днешна България поражда необходимост човек да се скрие от истината в пещерата на спомените.
  Мисля си, че онова, което беше тогава не бива да бъде забравяно, то е част от най-новата ни история и в него – няма съмнение – се крият част от причините за това, на което днес заприлича България.
  Тогава не беше лесно. На Първите никога не им е било лесно. Сега като чета във вестниците и форумите какви смелчаци са се навъдили и как маскирани със собствената си анонимност раздават присъди, неволно ми се иска да ги попитам – Къде бяхте, скъпи страхливи мушмуроци, тогава? Къде навирахте къдрокосите си безстрашни главици? Навярно сгушени на топло и сигурно в пазвите на майките... Или залепили носове по прозорците воайорствахте мълчаливо, плюейки в собствените си пазви...
  Но емоции не ни трябват. Дошло е ново поколение и аз съм убеден, че то заслужава да разказваме нещата от Началото. За да може това поколение, стига да поиска, в което, често казано, малко се съмнявам, да има къде да прочете какво беше и как беше.

  Събитията около падането на първото правителство на СДС (“първото демократично избрано правителство”) през 1992 година се нуждаят от анализ. Вече я има и дистанцията на времето.
  Този анализ трябва да се базира преди всичко на факти и документи и по-малко да се рови в индивидуалните специфики на главните политически играчи тогава.
  Днес аз вече определено преценявам Филип Димитров като твърде неадекватен в ролята си на министър-председател.
  Боли ме, че Съдбата предостави на мен и още неколцина наистина способни и перспективни млади политици огромен шанс да работим за България, а на пътя ни се изпречи такава сбъркана по манталитет политическа фигура и заедно с нея ние проиграхме този шанс. А мисля, че заедно с нас пострада (което е стократно по-важно) и България. Ние всички плащаме - като народ и общество - високата цена на безкрайния Преход, станал безкраен и заради упорството на СДС да предлага до дупка Филип Димитров за премиер.
  Но макар и да не може да се избяга от личностите и техните психологически и емоционални характеристики, ние трябва да дадем път преди всичко на фактите и документите.

  Тук привеждам без съкращения една изключително важна и интересна Декларация, която говори много за прозорливостта, но и за заблудите на младите демократи в началото на 1990 год.

  От Инициативния комитет за създаване на Съюз на демократическите сили в град Перник

  Декларация
  Във връзка с решението на ЦК на БКП от 29 декември 1989 година за преодоляване на допуснатите извращения сред тюркоезичното и мюсюлманско население в България и по повод на последвалите го събития в страната