Велико Търново, Издателство "Фабер", 2009 г.
Изтеглете пълното съдържание на книгата
Предговор
През петте години на първия мандат на президента Георги Първанов, Ирак беше едно от най-сериозните предизвикателства пред външната политика и политиката за сигурност и отбрана на страната ни. Логично е, че като секретар на държавния глава по националната сигурност по това време, аз се чувствах пряко ангажиран с всичко свързано с Ирак – преди, по време и след войната. Ето защо се стараех да предлагам анализи, експертиза и позиции – така, както разбирах своите задължения и отговорности към президента и както смятах, че той трябва да се държи и реагира за да защити националните интереси.
Разбира се, за България несравнимо по-важно от моите усилия е – какво е заявявал, отстоявал и правил през този сложен период нейният президент. Сериозна част от неговата дейност е била публична и затова беше широко отразявана в медиите и в Интернет-сайта на президентството. Там може да надникне за справка и припомняне всеки, който проявява интерес по темата.
Разбира се, „зад сцената“ и „в кухнята“ на президента е останала скрита друга, немалка част от неговата дейност по Ирак. От една страна това е напълно разбираемо, защото никога и никъде не е имало пълна прозрачност в действията на политиците, още повече на такова високо ниво. Има разговори и усилия, давани отговори и поемани ангажименти, които остават невидими за обществото и за голяма част от управляващите – така се прави навсякъде по света. От друга страна, този стил на работа е характерен за нашия президент – той предпочита срещите на 4 очи, без посредник, много рядко допускаше дискусии в по-широк кръг секретари, с малки изключения ние бяхме карани да предаваме своите писмени материали – за да си ги чете той на спокойствие.
Така че има неща от голямата политика през тези 5 години, които аз – като не принадлежащ на тесния кръг съветници на президента – не съм видял и ми се е налагало да правя догадки и да се опитвам да се досещам за тях. Има също и неща, които съм видял и се надявам да разкажа за тях в друг тип публикации, имащи повече или по-малко мемоарен характер. Като бих желал да го направя не за да „изнасям неща отвътре“, а защото нашето общество и Негово Величество българският данъкоплатец и гражданин имат правото да знаят повече и с много повече прозрачност за дейността на държавните мъже.
Целта на тази книга обаче е съвсем различна. Тук в хронологичен ред аз искам да покажа какво и как съм съветвал президента относно Ирак.
Абе Илия,тия тиквеници със сърмените пагони не пожелаха да има щатно разузнавателно формирование в батальона,а ти се вайкаш за липсата на цивилен компонент!Дори едно елементарно войсково наблюдение и заповядани процедури кога и по кого да се открие огън щеше тогава да не допусне колата - бомба да се взриви до сградата.Откъде тогава обаче акъл в тия кухи кратуни - те те не четяха тогава натовските процедури,а все още "творяха" визии,концепции и доктрини разминаващи се с НАТО.Сега сащите тия тиквеници се развяват в разни съюзи,асоциации и тем подобни с патриотична и родолюбива насоченост и са много загрижени за армията.Тогава,когато имаха правата да свършат нещо добро за армията,не го направиха поради некомпетентност,но сега не им пречи да лопотят и да лопотят.
Аз продължавам да смятам и да пиша, че трагедията на Първия контингент в Кербала е с корени и причини в България и затова е една от най-строго и най-срамно охраняваните тайни на държавата. Но покровът върху тази тайна трябва да бъде разкъсан!
Изцяло подкрепям идеята покровът върху тази тайна да бъде разкъсан! Виновните трябва да се изобличат и да понесат наказание! Хора като мен разчитат на Вас да изнесете истината за случилото се тогава!
Вече отправях веднъж коментар към една от темите Ви, сеге реших да се включа и тук, ако позволите разбира се?! Не желая да прочета тези абзаци поместени по-горе, тъй като, ако хората чели ги, са били на някоя ваша лекция ( моята възможност е това за комуникация с вас ) или са имали възможността за диалог с Вас, биха взели правилното решение да прочетат цялата книга на един дъх. Но пък естествено не всеки има тази възможност. Нуждаем се от личност като вас, не само като лектор, а като навигатор за нашата посока...Човек сблъскал се с с дълбочината на проблемите от ъгъл непознат за доста от нас. И дори да не поемем вашият път, а просто да получим нужният полъх, да открехнем малкото прозорче със светлина...
п.п. Тъй като вече тази Ви книга е и моя собственост / закупена имам в предвид/, бих се постарал, колкото се може по-бързо да завърша учебните задачи и се отдам на истински ценните и стойностни разсъждения !
Благодаря Ви, че позволихте да изразя скромното си мнение!
Всъщност нямам много за коментиране. Г-н Слатински, винаги силно впечатление ми е правила Вашата мъдра и националноотговорна позиция. Гордея се с Вас, ако ми позволите да кажа това. Това е лично послание и не мисля, че си струва да остане в коментарите.
Реших да оставя това Ваше послание, за да ви кажа, че не смятам, че съм проявил чак толкова мъдрост, а бих желал да мога. Опитвам се да съизмервам решенията си с националните интереси - така, както ги разбирам, но много често плащам данък на своите лични пристрастия, антипатии и симпатии, не мога да ги надрасна. Защото съм видял т.нар. елит много отблизо и не му вярвам. Прекалено ясни са ми - половината от тях са с манталитет на рекетьори, половината от останалите нямат никакво понятие за чест и достойнство, а половината пък от другите за нищо не "бръсне" България и българския народ. Тъкмо затова не мога да се освободя от личното, от емоциите и понякога - от ненавистите си и ми се налага да им давам воля, защото поне когато правя това си казвам, че имам право, че обектите на моите страсти и омрази си го заслужават. Само че после не се чувствам достатъчно добре. Извинете за прекалено личните разсъждения.
Престъпване на Конституцията и закона!
На стр. 76 и на стр.81 се казва, че при Президента е било свикано Съвещание на членове на Върховното главно командване. През този период – 8-та и 9-та сесия на 39 ОНС, няма внесен и не е приеман акт, с който да се обявява някаква форма на военно или друго извънредно положение. Т.е. съвещанието при Президента не би следвало да бъде наричано с каквито и да е формулировки съдържащи „Върховно главно командване”. По Конституция, тази с неясни правомощия структура, не може да изземва функциите на Министерския съвет по общото ръководство на въоръжените сили. Доколкото е известно 7-то Велико Народно събрание не приемало повече от една конституция. Конституцията на Република България е една за мирно, военно време и за извънредно положение.
С факта, които вие представяте, може да се направят два основни извода:
1. Военните и юридическите съветници, които са съветвали Президента през този период, са имали изкривена представа за формата на държавно управление на Република България, и са подвели Президента.
2. 18 години след приемането на демократичната ни Конституция и 14 години след приемането на Закон за отбраната и въоръжените сили, в Република България не са разработени законосъобразни, еднакво РАЗБИРАЕМИ за военни и цивилни, СТАНДАРТНИ процедури за функциониране на основните държавни органи и институции при различните състояния на сигурността. По тази причина, през 21 век в България, по аналози от времето на Втората световна война, се допуска реанимиране на противоконституционни практики.
Моля, коментирате тези два извода, доколко отговарят на духа и работните практики от онова време и по-важното - какво следва да се направи по този повод?
Да, да, да, да!
Онова заседание "във формат на Върховното главно командване" беше абсолютна държавническа глупост, не-конституционна имитация на поемане на отговорност и осъществяване на правомощия. Аз бях против, категорично против, абсолютно против.
И какво? Нищо... Останах си с чиста съвест. Слаба утеха за човек като мен...
По Вашите два извода:
1. Да, точно така е.
Подробност: Подобна форма на съвещание бе измислена от видния български дипломат Михо Михов. При това в началото бе планирано не "във формат", а въобще свикване на "Върховното главно командване"!!!
така и не разбрах какво е мнението на юридическите съветници, знам само, че с адм. Странчевски колкото успяхме, минимизирахме глупостта на лансираната идея, но дори минимизирана глупостта се е пак глупост. Държавата си има институции, дъравниците си имат правомощия. Останалото е аматьорство и непрефосионализъм, бягство от отговорност. В чиято основа е идеята да се елиминират предтавителите на опозицията от участие в дебата за вината да бъдат избити и инвалидизирани множество български войници!
2. Абсолютно сте прав. И прекрасно знаете, защото те са и във вашата глава и във вашата душа (както и в моите, както и главите и дущите на поне десетина още експерти, за чието мнение на никого не му пука) какво е нужно да се направи и как трябва да се направи. Колко пъти сме го писали, колко статии, анализи, проекти сме изпълнили. Всуе.
Нашите политици пукната пара не дават системата ни за отбрана да е жизнена и способна да защитава националните интереси.
Нашите политици се интересуват главно от далеч по-прозаични неща - комисионни, позитивни доклади, преизбиране и усвояване на огрони фондове в МО. И най-главното от това - не да не се допускат провали, а да бягат от отговорност, когато тези провали се случват един след друг. И така, вече цели 20 години...
На стр. 90-91 е отбелязано: „ В нашия батальон липсва т.нар. „цивилен компонент”, който е предвиден в Меморандума и е свързан с проучване на обществените настроения на място, събиране на информация, връзки с обществеността, създаване на контакти.”
Какви са причините и има ли анализ на обстоятелствата, поради които не е осигурено създаването на такова формирование? Потърсена ли е отговорност на длъжностните лица, отговорни за създаването на такъв компонент? Доколкото си спомням, в медиите излезе информация, че по време на подготовката на батальона, този въпрос е бил поставен от политическото ръководство на МО на Началника на Генералния щаб. Ако има такива анализи и те са общодостъпни, в кой архив може да се намерят?
Отговарям с две думи: Не знам.
Това са съкроените тайни на ГЩ при генерал Никола Колев. Тайни, които той споделяше с президента, но във форма и съдържание, в количество и качество - по своя преценка.
Отговарям по-подробно:
Не, не е потърсена отговорност на длъжностните лица. И не знам в кой архив са тези анализи, но при всики случаи те не са общодостъпни.
Не е раздадено правосъдие и не са произнесени дори морални укори - за тези, които носят пряка вина за смъртта на нашите момчета при нападението на базата ни в Кербала.
Виновните са висши политици и военни.
Загинаха обикновени хора, обикновени войници.
Обикновените хора и обикновените войници винаги го отнасят. те опират пешкира, те лягат в гробовете.
И техните майки плачат, потънали в черно - завинаги.
А необикновените - висшите политици и военни, които се прозяваха на заседанията на Консутативния съвет за национална сигурност и на прочие сбирките в МС и ГЩ, те са живи и здрави, сполучили и честити.
Те никога няма да пратят децата си в ада на Ирак и Афганистан.
Адът на Ирак и Афганистан е за обикновените хора и обикновените войници.
Питайте майките им - те ще ви го обяснят най-добре.
Драги, Илия, гадеше ми се и до днес ми се гади от тези политици и военни, които са пряко виновни за избитите в Кербала български военни.
Не е никаква тайна - това бе очакван и логичен резултат от абсолютна военна неграмотност на началника на генералния щаб/оперативно управление на ГЩ/, корумпирана кадрова политика при подбора на ръководството на батальона/ личен подбор по лични съображения на голямото началство/, тотално игнориране на консултациите на професионалите относно състава, задачите и мястото на участие с мисия в Ирак.
Документите за тази срамна неграмотност и безхаберие са там, в ГЩ. Рано или късно ще видят бял свят.
Ако пък, целта е била - Да се компроментира участието на България във войната, както бе случаят с Камбоджа - и това бе напълно постигнато. За жалост, и то стана с цената на живота на, за разлика от Камбоджа този път добре подготвени, но предадени отвътре невинни български войници.
Изобщо, цинизмът в новата българска вътрешна и външна политика се оказа кървав.
На страница 74 по повод трагичните събития от Кербала, се прави извода, че националната сигурност, 12 години след мисията ни в Камбоджа продължава да бъде "...слаба, разфокусирана, в нея има доста наивитет, непрофесионализъм - като следствие от системното и обезкръвяване". Истинската причина е по-дълбока, а не системното обезкръвяване. Липсата на каквато и да е идея да имаме, основана на системни научни изследвания държавна политика за национална сигурност и отбрана. Греховете на всички върховни главнокомандващи на въоръжените сили и на всички министър-председатели, за тези 20 години на преход, не са свързани толкова с "обезкръвяването", колкото, с факта, че те поотделно и всички заедно, не направиха нищо, абсолютно нищо, нашите експерти ДА НЕ продължават да се учат да преписват, в повечето случаи неграмотно, чужди постулати, а да могат да създават родни такива. Те не направиха нищо и малкото сътворено от мислещи хора ДА НЕ бъде "замразявано" в папките на архивите, а да вижда бял свят в образователните ни институции. Нашите държавни ръководители се страхуват от компетентни и мислещи експерти и не желаят да се издължат на обществото ни за курбана даден по джунглите и пустините, и по този начин всеки път повтаряме едни и същи грешки. Даже напротив, истинските виновници за всестранната неосигуреност на нашите момчета в операции, по правило се издигат в йерархията и стават недосегаеми, както за съда, така и за порицанието на обществото. Трудно ще се намерят държавници, които да изгонят търговците от храма на сигурността и отбраната.
Драги приятелю!
Моля те, позволи ми да се подпиша под тези думи толкова искрено и толкова горещо, че да си помисля, че аз съм ги написал!!
Аз мисля точно така и точно това. Споделям всяка твоя буква в написаното. И все повече си мисля, че моите анализи и предложения до президента са съдържали абсолютно същата теза. Впрочем, много малко са моите спомени за съдържателни разговори по проблеми на националната сигурност в периода, през който бях в президентството. И сред тези редки, ох, как редки, ак как редки разговори са беседите ми се теб!
И не е ли показателно, че мен в президенството, а теб в Министерството на отбаната, не ни вземаха насериозно. Говорят си разни работи, демек. Наивници, лоши играчи, донкихотовци.
Една от любимите поговорки на Санчо Панса е, че ако камък удари стомната, ще пострада стомната, а ако стомната удари камъка, отново ще пострада стомната....
Много хубави съвети към президента. А защо не добавите отдолу една секция за изводи и всъщност как се разреши всичко на практика. Моята версия е, че американците си съдействаха с местните иракчани, подписаха споразумение да останат формално, местните иракчани се организираха, изгониха терористите, чуждите войски се изтеглиха и накрая, наскоро, организираха доста популярни избори. Естествено, на фона на кардиналната смяна в Белия дом и зад кулисите. Помним как единият кандидат в надпреварата за Белия дом се гордееше с успехите в Ирак, а другият каза - в Ирак повече нямаме работа. Нашите управляващи се гордееха как са изпълнили обещанието да се изтеглят от Ирак, но цялата работа е, че просто от години се знаело, че има резолюция на ООН с краен срок края на 2008-а и изтеглянето е било план извън волята им.
Мисля си да тегля чертата под съветите ми за Ирак и да направя анализ какво всъщност се случи там и за нашето участие. Но чакам да излезе книгата ми "Ирак. така съветвах президента". Аз си давам сметка, че България имаше малко пространство за маневриране и при всеобщата нагласа на елита да слуша и да изпънява външната воля, заради характерния ни сателитен синдром, може би в края на краищата щяхме да правим това, което правихме - глупаво и елементарно не показахме, че имаме каквато и да било външна политика, освен слагане и подлагане. Но исках да се опитам да убедя президента, че шансът на българските политици да станат държавници е ако успеят да изработят своя, национална, разбирана, а по възможност и подкрепяна от обществото политика. Вече 20 години, независимо какво говорят в опозиция, щом дойдат на власт, нашите политици загубат всякаква принципност, всякаква самостоятелност и управляват по инерция, без креативност, без идеи, внушаемо, рефлексивно, с една цел - да удържат до края на мандата. Тотална липса на визия, на стратегическо мислене.
Г-н Слатински винаги сте ме радвали като специалист, отдаден на "порока" да изследва дълбините на международната политика и участниците в нея, които, ако сме честни, не винаги намират вътрешни сили и желание да отстояват и следват позиции, които смятат за правилни. Както се казва, слабостта, респ. силата на характера дават своето отражение върху водените политики. По-интересно обаче за мен е, ако публикувате свой труд, в който да анализирате загубите (както политически, така и икономически), които България е претърпяла в резултат на участието във войната в Афганистан и Ирак. Много интересно би било да се изчисли икономическият ефект от това участие - поне за мен. Единствено така би могло да се събуди и без това заспалото у нас гражданско общество. Моралните аспекти на подобна авантюра - в Ирак и Афганистан едва ли биха могли да се усетят от обикновения българин, на който съзнанието в последните години е обсебено все повече от идеята какво да сложи в корема си и как да изкара поредния месец.
Да, прав сте! Но едва ли подобно начинание е по силите само на един човек. А и аз нямам пълната информация, но всъщност, аз съм се опитвал да правя някои оценки, част от тях ги има и на този сайт.