Така държава не се управлява

  Ще го кажа направо, за да няма спекулации - случаят с афганците е сериозен. Въобще и бежанската криза, и разградената ни граница, и парализата на цели структури в системата за национална сигурност, и лошият мениджмънт при няколко министри поред на МВР, и липсата на институционална култура в сигурността са много сериозни проблеми.
  Но тук искам да посоча отново, че на висше ниво на управлението имаме overreaction, несъразмерна реакция, изпълнена с помпозност, парадност, грандоманщина, непрофесионализъм и объркване на представата за реалните правомощия, задължения и отговорности.
  Премиерът няма какво да прави в микромениджмънта на процеса, нищо, че е бил и си е останал на нивото на управление на средна ръка главен секретар на средна работа министерство.
  Той е на стратегическо ниво, той има институции, има министри, има главни секретари, има кой да реагира. Такова изхвърляне е хвърляне на прах в очите на обществото, ала тато, ала бащицата, ало биг боса...
  Проблем, решен от трима редови служители (няма да коментирам как, това е тема за друг разговор), не изисква да се вдигнеш от заседание на стратегическо ниво на ЕС, където трябва да отстояваш интересите на държавата, за да хвърчиш като директор на дирекция или служител по сигурността в общината.
  Така държава не се управлява. Така се създава изкуствена реалност, внушават се измислени загрижености, поражда се зависимост на обществото от Спасител, а на стадото – от Овчар.
  То всяка извънредна ситуация, това науката го знае, е донякъде и речеви акт. Със слова и поведение, с алармистки реакции и трескави действия ти можеш да придадеш на ситуацията елемент на извънредност, та после като тя се уталожи, да събереш извънредни овации как си я решил. Освен това извънредността действа в опциите на максимална моблизация, на или-или, на извънредност на усилията, на героизъм. И обществото, виждайки как ти свръхреагираш, започва да мисли ситуацията именно в понятието на извънредност и е склонно да преувеличава твоите заслуги, да ти влиза в положението, да те величае за направеното и да ти благодари за всичко, което вършиш всеотдайно, себераздавайки се за нея. И няма да се замисли, че всъщност трима души са овладели ситуацията, а вижда Човека на Бял Кон, който не мигва нощем и не спира денем да мисли за общественото благо и е готов и от Европейски стратегически съвет да се откаже, но да бъде близко до народа си в час на колосална, стратегическа, почти неразрешима (ако не е той, Спасителят), извънредна беда!
  И зад тази олелия, зад тази дандания, зад тази бъркотия никой няма да се досети да попита какво си правил и направил за безопасността на границите, за защитата на обществото, за сигурността на държавата, за общата ни готовност да действаме тогава, когато ситуацията наистина стане извънредна и наистина иска извънредни усилия и работеща, а не в насипно състояние система за национална сигурност...
  
  16.10.2015 г.