Ето какво мисля след трагедията в Барселона - градът, в който цял живот съм искал да отида и все не се е получавало, но вече с 1000% съм сигурен, че ще отида.
Всяка силна дума в случая е вярна и справедлива. Всичко е точно така: Онези ни мразят затова което сме и ни мразят за това, което правим, за това как живеем, за това, как мислим, за това към какво се стремим.
Те са инцест, кръвосмешение между лузърството, аутсайдерството, маргиналничеството и изостаналостта, архаичността, изпускането на влака-стрела на цивилизацията.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Сблъсък на Цивилизацията на Постмодерната епоха и Цивилизацията на Старокаменната епоха
На нас ни откраднаха Прехода; младите да внимават - на тях ще се опитат да им откраднат Прохода
Ние някога се юрнахме да правим Промяна.
Аз се включих тогава, създавах с шепа приятели СДС в Перник, но не бях прочел 100-те най-важни книги за политиката (повечето от тях не бяха достъпни за простосмъртните). И огромното мнозинство такива като мен също не ги бе прочело.
Впрочем, за себе си зная, че ако ги бях прочел, за нищо на света нямаше да се захвана с политика.
Сега обаче извинение няма. Тези 100 най-важни книги са достъпни за всички. И всеки може да ги прочете.
Ето защо извинение вече няма.
Носете си нужните вещи, момчета
1.
Пишем си тук на "Лични" разни оптимистични работи - какво комплектче с необходими принадлежности да си съберем за всеки случай, защото КОЙто трябва вече проследява статуси във Фейсбук и хич не си поплюва! :)
Един от нас даже го изби на поезия:
"Носете си нужните вещи, момчета. Хващат ни, както пишем. Разпитват ни, както четем...Не казвайте днес ще ни се размине. Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...".
Липса на управленска култура и мениджърски манталитет
Някога, когато бях секретар по националната сигурност на Първанов, се бе случило нещо много лошо в малък град с неговия кмет. По едно време ми звънна местният началник на полицейското управление. Човекът бе бесен и в същото време разтревожен.
- Може ли някак да помолите президента да свика някакво спешно съвещание за нещо си, каквото и да е то, и така да извика при себе си всичките тези 6 генерали, барабар с най-генерала, за да можем да си вършим работата на спокойствие! Дошли ми тук с 12 коли и 60 човека антураж, довели ми 120 журналисти да им дават интервюта, изпотъпкаха всичко в двора, където е станало произшествието и никакви действия ние не можем да проведем! Имам чувството, че са се изсипали при нас, за да заличат всякакви следи от престъплението! Да се махнат оттук, та да можем поне нещо да свършим, защото каквото намерим и установим в първите часове - това ще е...
Всуе се морят!
Мине се не мине ден и научавам поредното хрумване на едни хора, облечени с дисциплинарна власт над мен – как да ме смачкат, как да ме уволнят. Пряката атака не успя, не им се отвори парашутът – за тяхна огромна изненада. Сега вече действат от засада. Не можаха, образно казано, да ми забият бюрократично-наказателен меч в гърдите, сега ще се опитат с нож в гърба. При това са мобилизирали цялата си огромна административна власт – и за какво? Да се разправят с мен. Много трудно е да го направят и защото нямат нито конкретен повод, нито законно основание, нито морално право, нито каквато и да било „кодексна“ причина. Лоошото е, че пишат разни необмислени и неестетични писма до научни и образователни институции, с амбицията да изкопаят нещо формално.
