Стратегия Синергия Сигурност

  17 юни не само идва веднага след моя рожден ден (16 юни) и това го превръща за мен в екзистенциален повод за равносметки, но е свързан и с годишнината от онзи 17 юни 1990 г., когато на втория тур на изборите, СДС в центъра на Перник разби на пух и прах емблематичното лице на онази БКП, Ненко Темелков и като победил го негов пряк конкурент, аз станах народен представител в Седмото Велико Народно събрание.

  Не зная, не ми е сведено все още дали заплахата от дисциплинарни репресии за това, че във Фейсбук понякога на стари години пиша по някой статус за международното положение, гришата и кишата, важи и по отношение на споделянето на статуси на Фейсбук-приятели. Докато не ми кажат, реших да се възползвам от глътката свобода и да споделя вчера на стената си във Фейсбук ето този текст на Веселина Седларска – „Социопатите, които ни управляват“ (http://clubz.bg/55240-sociopatite_koito_ni_upravlqvat), защото мен също ме вълнуват чисто научно и изключително лично и баналността на злото, и ширещата се социопатия сред тези, от които зависят онези, от които нищо не зависи или зависи все по-малко, сиреч почтените и обикновените хора.

  „Естония се превръща в център на глобалните инвестиции.
  Още от началото на независимостта си Естония се ръководи изцяло от технократски правителства, които отварят още повече икономиката й.
  Естония се нарежда сред най-глобално интегрираните източноевропейски икономики.
  Стратегията на Естония включва радикална отвореност и невероятно подреден и дисциплиниран план за това как и кога да се отвори икономиката.

  Всичко е на пръв поглед – да, на пръв поглед – толкова просто и логично. Един дебил ритна в главата една жена.
  Но тази жена се оказа българка. И това взриви обществото ни.
  То, нашето общество търпи гнета на вулгарността и арогантността, то си трае, когато бабаитстват над него и мутроиздевателстват над достойнството му. То си трае, търпи, не иска да е с чест и почест, не желае да бъде свободно и гордо, него го унижават и му отнемат бъдещето. Но то мълчи. Сгушва се в страха си и се спотайва в плашливостта си.

  Днес се видях с близък приятел. Понеже моите внучета са в чужбина, реших да подаря нещо мъничко за 1 юни на неговото миличко внуче.
  Приятелят ми е вече пенсионер и аз му завиждам за това. Защото няма никого над себе си и не се ядосва от глупости и заради глупави хора.
  Докато изпием по едно кафе, аз му споделих накратко как са нещата при мен. Казах му, че:
  --- продължавам да хабя енергия и време да се боря с разни непреборими хора, създадени явно да причиняват гадости;