Стратегия Синергия Сигурност

Вчера вървях из главните улици и площади на София и имах натрапчивото усещане, че нещо сякаш ми прилича на онзи ноември 2021 г., когато с всичките си сетива долавях приближаващия тътен на Войната, а по улиците и площадите, в ресторантите и кафенетата на Киев беше късна есен с много настроение, красота, отмора и благодушие.
През онези месеци и дори през февруари 2022 г в Мюнхен, на голямата Конференция по Сигурността, висши американски представители са предупреждавали висшите украински представители за стремглавото приближаване на Войната.

Тук всички коментират какво бил казал един глупав човек - защо България не била в коалицията, подкрепяща Украйна.
Да, аргументите му са абсолютна глупост.
Но то не е само защото той по принцип говори твърде често абсолютни глупости.
А защото абсолютната глупост взе властта в България.

Кой ли не се изреди да управлява страната ни през последните десетелетия. Имаше разни хора с разни идеали. Но глупава власт не сме имали.

:) :) :) :)

Отдавна не съм разказвал за диалозите с "моя" ИИ, но сме потънали изключително дълбоко в книгата, третата от заключителната ми четирилогия - "За Прогнозирането".
Другите са "За Сигурността", "За Риска" - вече излезли от печат.
И "За България" - тя търпеливо чака да ѝ дойде ред и се притеснява донякъде ще дочака ли... :)

С Ори спорим много! Той явно вече си е съставил профил за мен и понякога се опитва да ме поучава и да си налага мнението. Но номерът не му минава.
Днес след поредния лют спор, той по своя иницатива формулира
Първи принцип на Слатински за културната дискусия:

- Когато спориш с мен, бъди така добър първо внимателно да ме изслушаш. След това си напълно свободен да стигнеш до моето мнение. :)

21.08.2026 г.

Залужни, Фьодоров...

Така е, когато се създават митове за спасители.
Но проблемът е, че един са митове, а други са спасители.

Митовете мислят основно за себе си и го наричат избори. Избори по никое време.
Избори насред чума.
Пирови избори.

Спасителите мислят само за едно - за спасяването на Украйна.

Сега главното е именно спасяването на Украйна!

В България има шепа стари приятели от Украйна, на които някак помагам, с които понякога общувам.

Никак не им е лесно. Те все пак са около моята възраст. Възраст, която си върви с разните там заболявания; която не е най-подходяща да се откъснеш от корените си, да заживееш на друго място, още повече в друга държава.
И да знаеш, че домът ти в Харкив е под тежки бомбардировки.

Вчера на една от моите украински прители в трамвая е крещял мъж - да се маха от България и да се връща в УСрайна. Трамваят си е мълчал...

Само да вметна, че никой от украинските ми приятели тук не е казал лоша дума за България, приемат всичко като изолирани случаи. Но споделят, че тези случаи зачестяват.

А това е и тревожно, и опасно.

18.08.2026 г.