Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Първопричината за днешните ни български беди

  Постоянно разсъждавам над въпросите:
  Защо България се управлява толкова зле и все по-зле?
  Защо пада интелектът, та дори и интелигентността на властта?
  Защо расте непрофесионализмът на всички нива в администрацията, даже на най-високите й нива?
  Защо институциите се разрастват непропорционално и поглъщат колосални ресурси с безкрайно нисък коефициент на полезно действие?
  Защо корупцията ескалира и се трансформира от съзнателно използване на командни постове в личен, частен и корпоративен интерес в безсъзнателна демонстрация на разпасали се нагони, инстинкти, установки, нагласи?

Истинската опасност започва да се осъществява - вече в Оксфорд разбират това, остава и ние да го разберем

  "Студенти от Оксфорд призоваха президента да върне поправките в избирателния кодекс."
  
  Като прочетох това и си припомних как веднъж, при общуването с наша студентка от елитен университет във Великобритания, докато си говорихме за нейния научен проект за българския Преход, стана дума за висшето образование у нас и аз споделих моите опасения от агресията на Библиотекарския университет, който е проникнал във всички акредитационни, атестиращи, контролиращи и финансиращи институции и всъщност започва да слага ръка върху висшето образование в България, а за науката за сигурността да не говорим.

Двете Българии – нашата, нормалната, на обикновените хора и тяхната, паралелната, на олигархията

  Българите в реалната, нормална България заедно с българите в чужбина протестират, искат си демокрацията.
  В откъснатата от реалността, олигархична България властта нехае за тях и системно и систематично ограничава, изпразва от съдържание и унищожава демокрацията.

Не ги ли смущава това, че са част от сценария

  Вчера написах на стената си следното:
  От ДСБ и СДС се объркали при гласуването, сгрешили били...
  За такива обърквания важи казаното от суровия шеф на Тайната полиция на Френската империя Жозеф Фуше:
  Това беше нещо повече от престъпление, беше грешка!
  
  Сега се замислих за следното:
  Може да се объркаш индивидуално – това би могло да мине за случайност , но когато се объркаш колективно, това е вече диагноза, загуба на колективен разум. В стадото всички овци или кози вървят с наведени глави след коча или пръча. В творческия екип, в отбора от личности, в сбора от индивиди, винаги има някой (често го наричат Адвокат на дявола), който да мисли различно, да забелязва грешките, да извика, че тук нещо не е така, да не даде на останалите да кажат после – не знаех, не чух, не видях, никой не ме предупреди!

Тоталитарни инстинкти, агресивни рефлекси, репресивни нагони. Опит за аналитична политология и критична плъхология на Прехода.

  Мой приятел, творец, работник на умствения труд днес коментира безумията в страната ни на всички нива:
  
  - Демокрацията умира, когато започва да налага за всичко и на всеки ограничения, забрани, задължения, принуждения. И умира не само защото налага подобни антидемократични репресии, но и защото когато ги налагаш, ти трябва да ангажираш хора, които да контролират спазването им, трябва да развъждаш доносници, които да съобщават на властта или на началството кой не спазва тези ограничения, забрани, задължения, принуждения. Освен това трябва да създаваш органи, които да наказват за неспазването им. Трябва да произвеждаш идеолози, проповедници, агитатори, пропагандатори, които да обясняват колко важни и нужни, необходими и потребни са тези антидемократични препятствия пред нормалния живот и естествения ход на нещата.

Експорт на съдържанието