"Движещата сила на народното правителство по време на революция са едновременно добродетелта и терорът - добродетел, без която терорът е фатален, и терор, без който добродетелта е немощна. Терорът не е нищо повече от правосъдие - бързо, строго, непреклонно - следователно е еманация на добродетелта."
Максимилиан Робеспиер, реч пред Конвента, 5 февруари 1794 г.
Тези думи на Робеспиер са много известни. Тук те се цитират по излязлата на български чудесна книга на Йън Дейвидсън "Френската революция: от Просвещение до тирания".
В нея можем да прочетем как санкюлотите (sans-culotte, без кюлоти) - избилата на повърхността мътна пяна от крайни и безпощадни революционно настроени разрушители – се сдобиват с предводител и свой гениален манипулатор - Робеспиер, който винаги е облечен като аристократ и, естествено, ходи без кюлоти (мъжки панталони с крачоли, стигащи до под коляното).
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Те вече са тук – робеспиерчетата с пламъчета в очичките
Загубена е Целта, главната Цел
Загубена е Целта, главната Цел, която трябваше да ни вдъхнови да изградим общество, базирано на качествено нови Ценности - либерални, пазарноориентирани, базирани на свободата на индивида и закодирани в личната му отговорност за неговата съдба.
Разпиляна е Енергията, жизнено необходимата Енергия за постигането на главната Цел - европеизирането, демократизирането, модернизирането и нормализирането на България.
Как да не се радва човек!
1.
Как да не се радва човек!
Преди съвсем малко в кабинета ми (ако стаичката, в която сме се сврели - ледена през зимата, пещ през лятото - може да се нарече кабинет :) ) дойде студентка, писала дипломна работа с мое научно ръководство. Защитила се е с отличен!
Човекът е Човек, когато е ... Човек
Уточнение: Всякакви евентуални прилики с действителни лица, институции, събития и процеси са напълно случайни.
Правя това уточнение, за да няма никакви спекулации от рода на това, дето някакъв човек се бил разпознал в мой текст. Аз се опитвам да анализирам случващото се в страната ни, онези социални деструкции в обществото и тези психологически деформации в хората, които дърпат страната ни назад и надолу. И ако в близките дни опиша четирите типа (даже архетипа) на съвременния предател (подлец, мерзавец, подмазвач, нищожество):
--- по заповед (от принуда);
--- по изгода (от корист);
--- по нрав (от рождение);
--- по глупост (от простотия)
и ако някой се разпознае в това описание, то това моя вина ли е или негова?
Вероятно аз съм абсурдът
На всяка крачка се натъквам на абсурди! Няма как да не си помисля като бивш математик, че ако реалността в толкова много отношения ми изглежда абсурдна, то вероятно тази реалност е новата нормалност, а аз съм абсурдът...
1. Сутринта здрав и прав мъж в златна за труд и реализация възраст прескача въртящата се рамка на входа на метрото заедно с 12-14 годишния си син и като самодоволни победители нахлуват вътре да се возят безплатно и дори изпреварват 2-3 жени и се хвърлят подобно на първобитни завоеватели на седалките...
