Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Българите в Лондон изненадани!? А какво друго очакваха да видят и да чуят?!

  За мен, а и за прекалено много мислещи хора в България случилото се срещата с българите в Лондон не е никаква изненада. И не знам защо някои от тях сега са огорчени, че ги били направили на глупаци.
  Сякаш за първи път видяха това, което видяха и чуха това, което чуха.
  Те се срещнаха с продукта на системата, заради която повечето от тях са извън България. А нима е новост за тях, че продуктът на системата стана нейно лице…
  Аз съм сред тези, които изпитват неописуем и горчив национален срам от това лице. Но не мога да повлияя то да бъде друго. Някъде някога ние не успяхме да насочим България в правилната посока и сега приемам този свой национален срам за наказание.

При настъпващия де факто еднопартиен режим хората стават все по-беззащитни

  Разговор с колега на обяд:
  Хората в различните администрации и държавни и общински администрации стават все по-уязвими, притиснати и притеснени, подложени на мачкане, безнадеждно беззащитни, и защото в България вече няма истинска опозиция. Да, така е!

Поход или похот: стремежът на учените към участие в политиката

  Като гледам мелодрамата и многострадалността на поредната Геновева, скочила от университета в политиката и наритана по типично нашенски начин, та сърцето ми се свива и къса.
  Аз самият съм бил, така да се каже, обект на замислянето – защо един човек, чийто живот е свързан с науката, може да се стреми да заеме някой пост в политиката, като по този начин се откъсва от науката и то понякога фатално, необратимо…
  Има няколко категории такива хора.

Пух и прах след европейския доклад. Е, и?

Пух и прах след европейския доклад. Е, и?
  За да няма спекулации, ще кажа веднага: аз смятам, че Европа (ясно е какво се подразбира под "Европа" - ЕС) е единствената посока, от която могат да дойдат дисциплиниращи мерки за властта у нас. Ненапразно с ескалацията на проблеми във и за Европа, европейската хватка за властта ни отслабва, европейският възел около дебелият врат и грубо пипащите й ръце се разхлабва.

Не искам да участвам в дебата за робството

  Не искам да влизам в дебата За и Против робството. Защото в момента съм подтиснат от това, че само през последните дни няколко души се обърнаха към мен (нали някога съм бил във властта, сиреч от голямото добрутро) за помощ да си намерят работа, защото вече не издържат. Един не издържа да си седи вкъщи, друг не издържа, защото не може да издържа децата си, трети не издържа, защото едвам свързва двата края, четвърти не издържа, защото вече не издържа и ще си тегли куршума…

Експорт на съдържанието