Има старо като света правило:
Един път е случайност.
Втори път е тенденция.
Трети път е закономерност.
Четвърти път е закон.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Не става дума за прокоба
Десети ноември и загубените десетина години
Не ми се искаше днес да водя схоластични спорове за значението на 10 ноември 1989 г.
От една страна, то си е очевидно, че този ден постави началото на радикални промени - и в живота на страната, и в моя живот.
От друга страна, не мога да забравя онези фантастични и понякога рисковани мои въвличания в бурното начало на Прехода и завинаги ще кътам свидните си спомени за тях.
Отнемането на Свободата
Водят се все още отделни битки в страната ни. Дава се тук или там някой и друг отпор. Има епизодични искри на недоволство. Не е хептен да няма и не е като да е без хич.
Това е важно, па макар несъгласията и съпротивите да са със затихващи функции.
Така се създава усещането, че обществото е живо или поне, че не е предало окончателно Богу дух.
Всъщност, обаче, зад фасадата на това социално живуркане, топуркане, залъгване и заглъхване протича нещо, което може един ден да се окаже страшно – като реалност и жестоко – като последици.
С притиснати гласни струни – 2
Една убийствена книга:
Анна Заркова, "Българската мафия, както я видях"!
Много силен, безпощаден разказ за ... България, каквато я живяхме. И живеем. Много ясно и точно огледало, в което образът на случилото се през Прехода е безобразно крив и уродлив, но най-малка вина има за това именно огледалото.
Следва дългичък цитат от тази книга - а такива, дори много по-силни и стряскащи, могат да се приведат буквално през страница:
С притиснати гласни струни – 1
Следват пасажи от книгата на португалския писател Жозе Родригеш Душ Сантуш „Ръката на сатаната“.
Дано названието на книгата не ви подведе да подминете този статус!
„- През 1990-а нямаше нито една магистрала, която да свързва двата най-големи града в страната. Днес имаме две магистрали между Лисабон и Порто, а сега, когато кризата е в разгара си, са решили да строят и трета.
- Една магистрала наистина е необходима. - Но три? Това е престъпно прахосване на средства.
- Пари от европейските фондове. Щом Европейският съюз плаща, защо да не се възползваме?
