Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Универсалните закони от Теорията на системите и имат ли те почва у нас

  Тези месеци работя над монография за Сигурността в Рисковото общество. В свободното време от писане и лекции мога да си позволя да поразсъждавам по-волно и не-съвсем-задълбочено над родната действителност и дори да „нахвърлям“ нЕкои свои съображения за нея.
  Често и в науката, и в живота ме занимава желязната логика, на която се подчиняват множеството най-различни системи – и в живата, и в неживата материя, и в абстрактните, и в реалните пространства, и в теорията, и в практиката…
  Ето малък (не значи задължително кратък) отглас от моите размисли и страсти през свободното от по-сериозни умствени усилия време.
  
  Системният подход е много успешен и изключително продуктивен инструментариум както в областта на обществените науки (социология, психология, културна антропология, политология и т.н.), така и в областта на естествените науки (математика, физика, химия, биология и т.н.).
  Твърде различни комплексни (за простота – ще разбираме сложни), динамични, нелинейни (най-просто казано – няма пропорционална връзка между причини и следствия, усилия и резултати), самоорганизиращи се системи демонстрират сходни модели на поведение и това позволява прехвърляне и прилагане на знания от едни системи в други.

Драмата на държавата ни

  Струва си да се чуе това мнение на мой колега и донякъде приятел:
  
  - Разбира се, че днес ББ стъпи накриво, опитвайки се да играе роля, за която няма нито капацитет, нито интелект, нито познания в международните отношения и регионалната сигурност, нито възложена от ЕС мисия. Но ние трябва да погледнем отвъд конкретните му действия, които не носят никакви реални ползи за страната, а само потенциални щети на поредна, но този път много реална проява на троянски кон в ЕС.

За семплата същност на контактьора

  Днешният ден ме потресе геополитически, стори ми се, че напук на всички теории на международните отношения и външната политика, пред невярващите ми очи се разиграва театър на абсурда, по хлапашки наивна импровизация, трогателна до безхарактерност амбиция да навлечеш дипломатически фрак върху шоплушкото сетре и да сложиш рицарски шпори върху поизхабените навуща - с други думи: пародия на всичко, което проповядва школата на политическия реализъм. А това е школа, която всъщност казва, че на преден план трябва да бъдат националните интереси и националната сигурност. И е много сериозна, макар и не винаги безгрешна и безпогрешна школа. Но когато се прави със стратегическа визия и дълбока аналитична преценка на възможността да се защитят националните интереси и националната сигурност по най-добрия от възможните начини или по най-възможния от добрите начини...

Антиевропейска реторика, управленски хленч и театрални превивания на политическия терен

  Не зная, може би не съм прав, но аз постоянно оставам с крайно тревожното впечатление за две ключови и силно деструктивни явления в поведението на най-високо правителствено равнище у нас:
  Първо, нашият премиер системно, все по-категорично, грубо и злостно напада, обвинява и окарикатурява ЕС. Не знам изобщо каква е ползата от подобно поведение. Той настройва общественото мнение срещу ЕС, изкарва го виновен за всичко, вече е намерил кого ние трябва да ругаем и на кого да прехвърляме отговорността за въпиющата ни неподготвеност за реагиране в сложни, кризисни, извънредни ситуации, за проспаното време миналата и в първата половина на тази година, да си преподредим къщичката, да запретнем ръкави и да си свършим нашата част от работата. Питам се - а да не би да не сме разбрали, че нашият премиер вече е излязъл от ЕС? Защото така може да говори само не лидер на европейска държава-член на ЕС, а някакъв дълбоко чужд на ЕС и даже откровенно понамразващ ЕС главатар на евразийски бантустан...

След прочитането на книга с интервюта с видни български творци

  Ровейки се из пост-десетоноемврийските събития, се налага да чета и книги, които иначе трудно бих се насилил да чета - но те са снимка, спомен от това време и без тях и самото време трудно може да бъде напълно осмислено.
  Една такава книга е обемист сборник от интервюта с видни български творци.
  Има и добри попадения с качествени събеседници.
  Но без да коментирам цялата книга тук, ето четири неща, които ми хрумнаха.

Експорт на съдържанието