Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Ние – вечните „морални победители“

  Както каза мой колега, който много повече от мен следи спорта и дори изразходва пред екрана колосални (според скромното ми и недоумяващо понякога мнение) емоции: "Все сме страхотни и все сме четвърти!".
  Понеже не разбирам от футбол, а и оптиката ми понякога е изкривена (защото знам как приятели във Варна гледат на съсипването и ограбването на търговския ни флот и дирят следите на парите в посока на изпирането им във футбола), вероятно съм необективен.
  Но понеже много често ми се е случвало да се сблъсквам с аналогични ситуации, мисля в духа на знаменитата Теория на игрите (която има множество приложения в икономиката, психологията, сигурността, дори в политиката - виж по-долу, в допълнението).

Очистително средство за разстроена съвест

  Науката за сигурността е обществена наука и затова е свързана пряко с управлението, обществото и реалните политически процеси.
  Ето защо колкото и да преподаваш Как на теория трябва да бъдат нещата и защо могат да стават все по-добри?, винаги студентите и слушателите задават въпроса (а по-скоро и по-често дават отговора) Как на практика са нещата и защо стават все по-лоши?
  Много трудно е при разговор за политиката (за сигурност, за отбрана, за вътрешен ред, за външни отношения, за управление на и при кризи) да се избягва политизацията, понякога се налага човек да полага почти виртуозни усилия и не винаги с успех...

Всесилните закони на политическото ни безумие

  Едно от преимуществата (но и недостатъците) на социалната мрежа Фейсбук е възможността да реагираш бързо на всяко събитие, с което поемаш всъщност и риска тази реакция да е повече емоционална, отколкото рационална.
  Текстовете по-долу са мои разсъждения от последните дни именно във Фейсбук. Те са лични споделяния, без претенции да носят някаква претенция за експертност и професионализъм, за политологически анализи и политически синтези.
  
  
  Наистина нещо в тази природа, не само енергията, не се унищожава и не се създава, само преминава от един вид в друг: ето, тефтерчето на Филип Златанов се загуби, но пък президентът се намери - на несъществуващ митинг на 10.11.89.
  Това обяснява защо ентропията ни (т.е. хаосът) нараства непрекъснато...
  Тефтерчето на Филип Златанов и десетоноемврийското дисидентство на президента, като перфектно знакови събития - едното за наглост, другото за шмекерлък - даващи точната диагноза на днешното българско състояние (или както би казал действителният наш политически дерибей - дередже)...

Коренно различна ценностна и ментална кръвна група

  По-долу съм привел свой коментар преди време във ФБ и още по-раншен текст на моя сайт. Те в случая могат и да не се четат, служат само за илюстрация на моите позиции.
  Днес видях от екрана на телевизора една за мен до болка досадна (защото от нея вее лично непоносима скука а-ла късен пропаганден соц) РБ-дама, да повтаря своите няколко изтъркани, бюрократично-кухи фрази, а именно, че докато всичко не било договорено с ББ, нищо не било договорено.

Игровата драма на ББ

  Има по-интересни и полезни неща от следенето на т.нар. слова на лидерите в Народното събрание. Най-малкото сетивата се щадят от досега до политици, които са ситни, дребни като камилчета, а мислите не се замърсяват с хрумващи ти думи тежки...
  Но понякога надзъртам в медията 4.0 - Фейсбук.
  Научавам подробности, детайли, но те не променят предположенията и изводите ми.

Експорт на съдържанието