Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Те скърцат с острите си зъби и искат властта!

  1.
  Ние отдавна си се знаем, заживяхме си с простотата, простотията, простащината и опростачването. Разбрахме (се) вече, че за да се разберем, трябва да сме прости, а като всички сме прости, за всичко ще се разберем. Докато всички разберем колко прости сме станали и как просто не ни е срам от това.

Шоу и Политика

  Вече няколко дни цялата политоложка и политолъжка гилдия ни облъчва с анализи за новината – Слави влиза в политиката и как той щял да стане ключов фактор, да преформатира политическото пространство...
  Парадоксалното е, че това не е никаква новина. То бе предизвестено и ясно отдавна.
  Аз не знам какви са шансовете на СТ.

За езика на властта

  Руснаците казват Дурной пример заразителен.
  Лошият пример е заразяващ.
  Отдавна съм писал - езикът на власта има свойството да се превръща в норма, в начин на говорене във и на управлението, в рамка и формат, в които обществото започва да обмисля и обговаря проблемите си, насъщните свои проблеми.

На дъното на дъното

  Веселина Седларска е толкова силно и мислещо перо, че споделяйки тази нейна публикация, всъщност не добавям почти нищо като читатели - тя публиката си я има.
  Но реших да споделя този неин анализ по две причини.
  Първата е, че обичам да споделям неща, които бих написал и аз, само че не толкова добре.
  Втората е, че тук е казано нещо, над което всички трябва да се замислим.

Триптих за абсурда, в който се превърнахме

  1.
  "Шефът на КПКОНПИ подаде оставка."
  
  Това не е подаване на оставка. Подаване на оставка е да направиш това, когато те спипат в прегрешение. Даже в нормалните държави оставка се подава дори ако се хвърли сянка върху порядъчността ти - подаваш оставката и си изчистваш, ако можеш, името.
  Даже тапирите и броненосците нямат такова дебелокожие, каквото някои мутации на ненормалността проявяват у нас.

Експорт на съдържанието