Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Българската каруца и нейният ... кочияш

  За един научен проблем, над който работя, ми потрябва тези дни един пасаж от Гогол.
  Вероятно затова, по потока на съзнанието и подсетен от удивителното описание от Гогол на руската тройка, аз си казах следното:

Пошла реалност – лудите водят слепците

  "Такова е проклятието, старче,
  на времето ни: лудите да водят
  слепците..."
  От "Крал Лир" (1605 или 1606 г.) на Уилям Шекспир
  (превод Александър Шурбанов)

Власт като пиле в кълчища

  "Борисов свиква спешно съвещание след влизането на над 80 мигранти през границата с Гърция"
  Опасявам се, че може да се създаде впечатлението, че каквото и да направи ББ, все не може да ми угоди; че моята критика не е принципна, а по принцип.
  Но какво да се прави, след като практически всяко негово действие е в разрез със съвременните разбирания за стратегически мениджмънт.

Нарицателното име на Статуквото

  От печален личен опит зная: Не подценявайте Първанов! Няма сделка, която той да не е способен да сключи. Няма компромис, който той до не способен да направи. Няма кауза, която той да не е способен да предаде. Няма национален интерес, който той да не е способен да пожертва. Каквото и да говори, каквото и да обещава, в каквото и да се кълне, каквито и звезди да сваля от небето в името на България, не му вярвайте.
  Казвам го от печален личен опит.

За президента Плевнелиев (лично мнение)

  Изобщо не ми се иска да си създавам напрежения с приятелите, които толкова силно харесват президента Плевнелиев. В същото време съм далеч от желанието да приемам хладнокръвно идеализиращи го текстове. В края на краищата той стана случайно президент – просто защото ББ го посочи. И спечели с (все пак) мъничка преднина за един кандидат на ГЕРБ.
  Признавам, че на няколко пъти Плевнелиев зае смела, категорична позиция, коренно разминаваща се с огромна част от общественото мнение, което мисли по друг начин и е в плен на други илюзии.

Експорт на съдържанието