Позиции (Блог)

Територията Абсурдия

  Детайли от два разговора в междучасията днес.
  
  Към мен се приближава мъж на около 35 г. Опитвам се да се усмихна, макар че при 8 часа лекции единственото, което искам е да взема глътка въздух и никой да не ме закача за нищо. Той ми казва:
  - Няма да Ви отнемам повече време, само исках да споделя нещо от снощния разговор с жена ми. Тя продава вестници, цигари, безалкохолни и проч. Разбира се и лотарийни талони. Потресена, смята, че народът ни е мръднал, изместил центъра. Възрастни хора се отказват от кафето, стоят сутрин от самото отваряне, купуват талони и трият, купуват и трият. Майки отказват на децата си нещо сладичко, защото било скъпо, а купуват талони и трият. Бащи, съпруги, младежи - всичко купува и трие. През последните месец-два това от епидемия е станало пандемия. Навъсени лица, злобни погледи, нервни жестове, готови за скандал, склонни да издерат очите на онзи, който помоли за вестник или цигари без ред, че бърза. Струва ти се, че ще разкъсат някого - купуват и трият. Нещо страшно е, повече от страшно е - трагично е. Всякакви хора като от лудница - блуждаещи погледи, болен блясък в очите и слюнки като пяна от устата... Жена ми е шокирана и иска да се маха оттам, макар че ако погледнеш, макар и жълти стотинки, но и тя печели от тази пандемия, защото продава талоните.

Нарастваща арогантност и ескалиращо безсърдечие

  Когато понякога сравнявам късния изчерпал се постсоц и сегашния проолигархичен постсоц, някои ме обвиняват в носталгия. Абсурд. Правя го, за да видим уродливите черти на днешния ни живот и може би да ни се прииска да живеем по-нормално, отколкото сега...
  Понякога просто времената са други, но понякога ние сме други и не задължително по-добри.

Все повече с помпозна форма и екскурзионно съдържание

  Винаги бях много скептичен, когато поради липса на реални правомощия и понеже като правило правителството не му възлагаше да прави каквото и да било, президентът Първанов трескаво дирише онова, дето може да го съобщи като конкретно свършена работа при пътуванията му по широкия свят.
  Често взимаше в делегацията си някой шеф на някаква агенция, който да подпише там нещо, че да не е без нищо.

Изобщо не мога да повярвам, че ми се налага да живея точно в тази България

  Може, всичко може - ако има стратегическо лидерство, мениджърско визионерство, висок професионализъм и мобилизираща към не-униване и не-хленчене, изграждане и надграждане, без-корумпиране и без-опростачване култура!
  Изобщо не сме малка страна, малко по ръст ни е управляването.
Не сме лузърско общество, лузърско ни е набиваното отгоре в главите поведение.
Не сме некадърен народ, некадърно е племето, докопващо се да ръководене на всички нива и във всички дейности.

Глухарите са глухи

  1.
  Нелепите вопли и масовата мобилизация по повод хасковския позор, ми приличат на сцената "Бият Паниковски!" от "Златния телец" на Илф и Петров. Ето пасаж, а за повече - на приведения линк - https://chitanka.info/text/16079/13:
  Великият комбинатор седеше до бамбукова масичка и пишеше.
  — Бият Паниковски! — викна Балаганов, застанал като картина на вратата.
  — Вече? — попита деловито Бендер. — Нещо много бързо.
  — Бият Паниковски! — повтори отчаяно рижият Шура. — До „Херкулес“.
  — Защо ревете като бяла мечка в топло време? — каза строго Остап. — Отдавна ли го бият?
  — Повече от пет минути.
  — Тогава веднага да бяхте казал. Ей, че глупав старец! Хайде да идем да погледаме! Из пътя ще ми разкажете.

Експорт на съдържанието