Позиции (Блог)

Докъде я докарахме, наистина

  Споделям без да съм поискал разрешение този статус във Фейсбук, защото той казва много по-ясно и убедително от мен същото, което аз си мисля от сутринта.
  А не ми е било поискано разрешението за това... :)
  Снощи не бях гледал директното излъчване. После си пуснах речта на Туск и я възприех емоционално, като всеки обикновен и зажъднял за нещо повече от плоски шеги и словесен бабаитлък в политическото говерене, българин.
  Но сутринта изгледах отново тази реч и се замислих в ето следния дух.

Юнкер, Юнкер, ти ярко пак пламтиш!

  Моята главна тревога в писанията ми по международната сигурност е, че аз залагам на европейската карта, а не е ясно дали такава карта изобщо има в геоколодата.
  За мен Туск е настоящето на ЕС, но винаги съм чувствал, че нещо у него недостига, за да бъде той бъдещето на ЕС. Не зная кой политик е най-близо до представата ми за лидер на бъдещето на ЕС.
  Вътрешният мой глас и някои приятели ми подсказват тихо - Макрон, Макрон, Макрон!
  Не знам. Макрон? Дано или Да, но...

Или е дилетантство, или…

  1.
  "Петър Христов помагаше за разкриване на редица престъпления."
  Като прочетох това твърдение, казано от бивш министър на вътрешните работи и си спомних друг случай преди време.
  Тогава не бивш, а действащ главен секретар на МВР бе казал по повод на едно друго убийство - той беше наш агент в голяма икономическа структура.
  Тогава ме помолиха за среща близо до президентството двама служители на МВР и разтревожено апелираха - нещо трябва да се направи, нужно е да се спре този страшен непрофесионализъм на толкова високи нива на властта! Как може да се говори по този начин? Да, човекът е убит, но нали шефовете на голямата икономическа структура знаят с кого той е общувал, кои са му "снасяли" информация.. По този начин се осветява цяла мрежа от хора и техният живот е застрашен! А във въпросните икономически структури не си поплюват, режат под нож всичко, прошка няма...

Омагьосаният кръг на най-лошите от нас и най-лошите от вас

  1.
  Ох, охраната в една банка днес в преносния смисъл ме застреля!
  Приближих се да го попитам нещо. Той ми каза - бях в службите, стигнах до подполковник, ето ме сега тук. Пак добре съм. Исках друга работа да си намеря, тази ми е малко нещо средно между портиер, пиколо и пазвантин. Ходих при нашите в БСП, хем бяха тогава на власт за малко - нищо, забравиха ме не само приятелите, а и неприятелите, макар по едно време на тях разчитах като че повече.

Мишел Фуко и знаците на Съдбата

  На Панаира на книгата през декември си взех 3-4 брой за 2016 г. на сп. "Социологически проблеми", посветен на големия френски философ Мишел Фуко (1926-1984), едно от най-значимите философски имена на 20 век.
  
  Чета този брой бавно, макар да съм се запознал с множество произведения на Фуко (да не се бърка с Махалото на Фуко и френския физик Леон Фуко (1819-1968)).
  Фуко често ми е сложен за четене.
  
  В Обществото на риска, в Рисковото общество, над монография за което работя вече повече от година, един от фундаменталните подходи за изучаване на съвременните рискове е с название, използващо неологизма, изкован от Фуко - Governmentality (гавърнменталити, от govern – управлявам, ръководя; government – правителство, управление; governmental – правителствен; и mentality – манталитет, менталност).

Експорт на съдържанието