Днес Комисията за защита от дискриминация проведе заседание по повод моето обръщение към нея от времето, когато бях преподавател в Академията на МВР - да оцени извършената над мен административна и политическа репресия от страна на тогавашния министър на вътрешните работи Михаил Миков и тогавашния (и все още) ректор на Академията Румен Марков, едновременно секретар по националната сигурност на президента Първанов.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За сегашното управление и случващото се у нас (Или с диалектика без исторически материализъм, но пък с цитати от Гюстав Льо Бон)
На информационния фронт сякаш нищо ново.
Придворните, присъдружните и прислужващите медии - тези на Ирена Кръстева и няколкото други, за всеки случай пишещи като вече закупени от нея - се ориентират в правилната и вярната посока, отразявайки политическата действителност както трябва, т.е. про-Бойковски, на принципа: „Един е Бойко и той сам на себе си е пророк!”
Как един секретар по националната сигурност на президента ме дава на съд (А народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!)
Човешкото безочие, безумие, нахалство, дори наглост понякога наистина нямат предел! Колкото и години да трупам, колкото и знание (а с него и печал) да събирам, животът не спира да ме изненадва и шокира, да ми навира в очите нови и нови примери на мутиращи съвести, загниващи етики и разпадащи се нравствености...
Не, не преувеличавам – подобни отрицателни емоции и безкрайно учудване ме връхлетяха тази вечер, когато ми връчиха „призовка за подсъдим” – да се явя „като подсъдим” на 5 ноември 2009 година, 9.00 в Районен съд – София, 11-и съдебен състав!
Четирите главни проблема на правителството на „ГЕРБ” (Или как човек и без да е фен на Бойко Борисов, да му бъде полезен...)
Много странно е нашето политическо настояще!
И други като мен споделят, че неволно, несъзнателно и подсъзнателно изпитват същата твърде стресираща и донякъде унизителна необходимост постоянно да обясняват при всяка своя публична изява, че „стискат палци” на Бойко Борисов, че искат той да успее, че критиката им е добронамерена, че си дават сметка, че не са изминали още 100 дни. И т.н., и т.н., и т.н.
Срещу скромни инвестиции в риск-мениджмънта се постигат забележителни резултати
Статията бе публикувана в списание „Охрана, оръжие, сигурност”, No. 3, 2009 г., стр. 5-7.
Рискът е потенциална възможност от събитие или процес, които могат да имат окажат негативно или позитивно въздействие върху постигането на целите на Компанията. Обикновено обаче, когато това въздействие е негативно, се говори за „риск”, а когато то е позитивно – за „шанс”. Рискът се измерва преди всичко с вероятността да се случи и с мащаба на последствията - ако се случи.
