Днес Комисията за защита от дискриминация проведе заседание по повод моето обръщение към нея от времето, когато бях преподавател в Академията на МВР - да оцени извършената над мен административна и политическа репресия от страна на тогавашния министър на вътрешните работи Михаил Миков и тогавашния (и все още) ректор на Академията Румен Марков, едновременно секретар по националната сигурност на президента Първанов.
Заседанието бе много кратко. Защото напълно естествено възникна казусът – юристите на МВР защитават едно лице, което вече не е техен министър.
Моята позиция бе много ясна и твърда.
Заявих, че няма никаква логика, да не говорим, че няма и морал в това, юристи от държавна институция, на които заплатата се осигурява от нас, обикновените български данъкоплатци, да защитават лицето Михаил Миков, което докато беше министър на вътрешните работи, злоупотреби с властта си и преплете цялата си административна мощ със своите политически убеждения и лични приятелства - за да осъществи над мен, в качеството ми на преподавател в Академията на МВР, чиста проба политическа дискриминация и административен терор.
За това, което той брутално и безпардонно извърши спрямо мен, привнасяйки в действията си като министър лични пристрастия и отношения, Михаил Миков трябва да се яви лично пред Комисията за защита от дискриминация и да се защитава сам, а не да се крие като мишка зад юристите на МВР.
Казах също, че искрено се надявам много скоро да мога да заявя същото и по отношение на ректора (все още, но не още дълго) на Академията на МВР, лицето Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента Първанов.
След кратко заседание, съставът от Комисията за защита от дискриминация, определен да се произнесе по моето обръщение, прие разумността на споделените аргументи, които между впрочем, бяха изтъкнати и от юриста на МВР, и взе решение да призове на 2 ноември, от 10.30 ч. лицето Михаил Миков, да се яви в качеството си на ответна страна по делото.
Така че това лице ще има неудоволствието да излезе на светло по моя случай – за пръв път, откакто заедно с лицето Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента, започнаха да издевателстват над мен, фактически изпълнявайки политическата поръчка да бъда оставен без работа, за да си получа заслуженото за публикуването на книгата „На вниманието на г-н Президента”.
Забележка: За тези, които не са запознати с репресиите, на които бях подложен от лицето Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента и ректор (все още) на Академията на МВР и от бившия министър на вътрешните работи Михаил Миков, ще посоча поредицата материали на този сайт под названието „Как един министър нарушава моите законни професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)” – 1, 2, 3 и 4; както и предходния материал „Как един секретар по националната сигурност на президента ме дава на съд (А народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!)”.
Отново и отново ще поясня, че аз давам гласност на всичко, което се случва по този казус, защото именно гласността, прозрачността, откритостта, изваждането на светло на тези лица и на подобните на тях е единственото мое оръжие в борбата ми с тях.
Да, това оръжие може да се окаже със счупено острие или такова, което „само плаши гаргите”. Всичко е възможно у нас.
Но друг начин няма, но друго средство нямам.
Оставим ли тези типове и подобните на тях да действат от своите бърлоги и кабинети, иззад ъгъла и от засада, плетейки като мъхнати паяци своите мрежи от връзки и позиции във властта, то хората като мен, а да не говорим за обикновените, честни и почтени, беззащитни и безсловесни хорица, ще бъдат мачкани – от алчността и безскрупулността на властимащите, от имитацията, симулацията и мимикрията, разпищолили се под партизанските имена „независима съдебна система” и-или „демократични държавни институции”.
Аз съм виждал омерзен как това става – как действа телефонното право, как се поръчват решения, как действа т.нар. „круговая порука” – т.е. властниците се бранят един друг, договарят се в шикарни ресторантчета, на 4-6-8 очи кое как да бъде, кое как да се случи, кое как да се получи, кой колко да получи. И съм споделял с президента Първанов – каква пошла, нагла, безпринципна е подобна агресия срещу нормалния разум, срещу демократичността и законността в обществото ни.
Е, не съм успял да постигна много, защото самият президент изповядва философията на задкулисните договорки и уговорки, на скритото от обществото консумиране на властта, на никога недостигащите до сетивата на обществото напасвания, намествания и нареждания – така че да не става ясно кое на каква цена е и срещу какви насрещни ангажименти.
И все пак, и все пак:
На светло, на яве, на открито, на чисто!
Това е лекарството срещу най-опасния свински грип на нашата демокрация – потайността, прикритостта, секретността на хората, облечени с власт.
В този дух бих желал да спомена още две неща.
♦ Първо, уважаеми г-н министър на вътрешните работи, г-н Цветанов и просто Цецо,
Надявам се, че резултатите от извършената тези дни проверка от Инспектората на МВР за дейността на ректора (все още) на Академията на МВР Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента Първанов, няма да бъдат скрити, покрити, замазани, зарязани, натикани в ъгъла, пратени в седма глуха – каквито и да са те.
За това настоявам аз, но за същото те молят десетки унижени, със съсипани съдби и разбито здраве преподаватели и служители в Академията на МВР, които станаха жертва на стила на управление на ректора.
В името на тези хора, особено заради изпоразболелите се (най-малкото) от стрес и останали без работа, изхвърлени безпардонно на улицата – кажете публично какво сте установили.
За да знаят те, за да знаем всички ние - как стоят нещата у нас: Дали Истината няма да бъде установена, или дали Истината няма да излезе... И първото, и второто – заради политически игри и страх да не се каже Истината за един човек, само защото е секретар по националната сигурност на президента Първанов.
♦ Второ, все повече се шири потенциалната новина, че в най-скоро време президентът Първанов ще „измъкне” от батака ректора на Академията МВР Румен Марков, едновременно негов секретар по националната сигурност - като го направи конституционен съдия!
Такива са разпространяващите се очаквания сред многото бивши и шепата настоящи преподаватели от Академията на МВР в сферата на националната сигурност.
Точно това ми бе казал в началото на 2007 година самият Румен Марков, ставайки вместо мен секретар по националната сигурност на президента Първанов:
„Ти в президентството беше свой сред чужди, аз обаче съм от техния отбор (демек от червените, бесепарче). Предпочитах много повече да съм не секретар по националната сигурност, а юридически секретар на Първанов, защото оттук пътят към Конституционния съд, ВКС или ВАС, или поне към някое посолство, е най-кратък. Но главното е няколко години да потърпя, защото търпение му е майката, пък после да вървя нагоре!”.
Ок, това сега за мен е тест – ако Първанов го прати в Конституционния съд, търпението на Румен Марков – да бъде секретар по националната сигурност без никой да знае какво той разбира от нея - се е оправдало.
Допускам, че това ще стане, защото в Конституционния съд от самото начало влизат не само достойни и изтъкнати юристи, на които държавата, обществото и народът свалят шапка, но и понякога случайни политически протежета и ченгета, а се случва – и дребни, но обидчиви и злопаметни душици.
Конституционният съд отдавна се е изчерпил като нужна и полезна институция, той е най-скъпо платеният паразитен синекур в държавата – безсмислена структура, в която дванадесет души се ползват с всички суперекстри и разточителства в продължение на цели 9 години, за да работят по 1.25 (1 цяло и 25 стотни) дела на година!
Ако има десет много важни неща, които трябва да се направят за да се премине към Третата република (виж тази моя идея тук, на сайта ми), едното от тях със сигурност е намаляване на депутатите от 240 на 120 и закриването на Конституционния съд или поне трансформирането му, така че да се спре неморалното му съществуване, което само консумира ресурси, а не произвежда демократична стойност за страната ни.
Николай Слатински
09.10.2009 г.
Поздравления за упоритостта и куража!
надявам се ще има медии които да се поинтересуват от написаното от Вас по повод академията на МВР и амбициите на нейиния ректор. Мисля, че подобен ход няма да уплаши президента ако е решил да прави назначения, но ще доближат задкулисното му консумиране на власт по близо до общественото мнение. Успех !
И аз се надявам, но унинието и отпуснатите ръце в Академията на МВР н вещаят съпротива, мобилизация и бунт. А президентът нищо не може да го смути - напротив, ако наистина проверката е с такива резултати, с каквито се говори от колегите, той напротив - ще се постарае да скрие персоната Румен Марков в Конституционния съд или ще го прати някъде като Сертов зад граница.
Дали желаното се приема за действително, но е факт, че масово се говори за унищожителни за лицето Румен Марков резултати от проверката в АМВР.