Изпратено от Станков (нерегистриран) на Вт., 07/09/2010 - 11:56.
За това, че младите хора са надеждата на България сте абсолютно прав. Останалите ви тези обаче са неправилни. Искам да отбележа първо, че ще се постарая критиката ми да бъде съвсем добронамерена в дух на академична полемика.
Първо тези девет "гряха" се коренят по-далеч в историята и не обхващат само тоталитарният социалистически период. Те започват да се проявяват в обществото и да добиват господстваща роля по време на краха на националният идеал за обединение, катастрофата след края на Първата световна война. Тази липса на вяра в собствените сили и "страхливост" в широкия смисъл на думата поразяват едновременно както нацията, така и интелигенцията. А специално българската интелигенция и до сега не може да се отърси от този самоналожен капан. Затова тези "грехове" тежат главно на съвестта на интелигенцията, а не на народа. Защото тя е призвана да "спаси" нацията от посредствеността, а не обратното! Това е ключовият момент, т.е. това ваше есе трябва да бъде продължено с "рецептата", която смятате, че ще "излекува" нацията. В противен случай сам си залагате капан от който няма излизане. Вайкането, независимо от проблемите, никога не е градивно, т.е. никога не рашава какъвто и да е проблем. Люшкането между две крайности, характерни за вашето творчество, краен оптимизъм и краен песимизъм са простени само на философите, обикновенно посмъртно.
п.п. Интересен ми е коментара за политическата класа. Въпрос: Вие сте университетски преподавател, предполагам, че сте преподавали на много от хората от тази "класа", как така те са били отлични студенти, а сега са двойкаджии като политици? С две думи или шестиците им са незаслужени или са преписвали на изпитите? Моля ви, направете анкета сред вашите колеги да видим кое е вярно.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
За това, че младите хора са надеждата на България сте абсолютно прав. Останалите ви тези обаче са неправилни. Искам да отбележа първо, че ще се постарая критиката ми да бъде съвсем добронамерена в дух на академична полемика.
Първо тези девет "гряха" се коренят по-далеч в историята и не обхващат само тоталитарният социалистически период. Те започват да се проявяват в обществото и да добиват господстваща роля по време на краха на националният идеал за обединение, катастрофата след края на Първата световна война. Тази липса на вяра в собствените сили и "страхливост" в широкия смисъл на думата поразяват едновременно както нацията, така и интелигенцията. А специално българската интелигенция и до сега не може да се отърси от този самоналожен капан. Затова тези "грехове" тежат главно на съвестта на интелигенцията, а не на народа. Защото тя е призвана да "спаси" нацията от посредствеността, а не обратното! Това е ключовият момент, т.е. това ваше есе трябва да бъде продължено с "рецептата", която смятате, че ще "излекува" нацията. В противен случай сам си залагате капан от който няма излизане. Вайкането, независимо от проблемите, никога не е градивно, т.е. никога не рашава какъвто и да е проблем. Люшкането между две крайности, характерни за вашето творчество, краен оптимизъм и краен песимизъм са простени само на философите, обикновенно посмъртно.
п.п. Интересен ми е коментара за политическата класа. Въпрос: Вие сте университетски преподавател, предполагам, че сте преподавали на много от хората от тази "класа", как така те са били отлични студенти, а сега са двойкаджии като политици? С две думи или шестиците им са незаслужени или са преписвали на изпитите? Моля ви, направете анкета сред вашите колеги да видим кое е вярно.