Видните изследователи на Демокрацията (напр. Попър, Дал, Сартори, Турен, Фишкин) в не малка степен са скептични към нея, анализират системните и структурните й дефекти, нестабилностите и вътрешните й противоречия.
Това те правят преди всичко с една цел – да предложат подходи, идеи, решения, чрез които да се минимизират недостатъците и уязвимостите и да се оптимизират позитивните черти и достойнствата на тази (както приписват това на Чърчил) най-неудачна форма на управление, ако не се смятат всички останали.
А у нас политическият елит неизменно през последните 20 години се отнася абсолютно безкритично към Демокрацията, очевидно бъркайки фòрмата със съдържанието.
Всъщност, на фòрма ние го докарваме горе-долу добре.
Демокрацията ни се е превърнала във формална процедура, чрез която политическото статукво се запазва, а елитът непрекъснато се самовъзпроизвежда (не малка част от хората на първите редици в парламента са едни и същи, придобиващи арогантното и парвенюшко самочувствие на избираеми аристократи и пожизнени сенатори). А когато му се налага да се посмести и да допусне до себе си нови кандидати да проходят в държавното управление управлявайки държавата, той, елитът, много бързо ги опитомява и ги прави неразличими от себе си.
И понеже реакциите и амбициите на елита се базират на здрави, егоистични и свръхустремени към собственото его инстинкти, той отдавна е заприличал на затвореното инстинктивно общество, описано много отдавна от Анри Бергсон.
Все по-често се улавям, сварвайки се неподготвен да си го призная, как губя желание да коментирам политическите процеси в страната.
В края на краищата да се правят анализи на случващото се има смисъл, ако съществува поне малката надежда нещо да се промени, да се предизвика дебат, да се отворят нечии очи.
Но мога ли да си позволя подобни илюзии? Струва ли си да си губя безценното и все по-бързо изтичащо през шепите на живота ми време?
Предпочитам да работя над новата си книга за сигурността, която е заседнала в съзнанието ми и иска да бъде най-сетне дописана, отколкото да си блъскам главата над гнойните рани, проказите и гангрените на политическото ни ежедневие.
Какво толкова да му коментирам?
• Струва ли си да пиша за президента, който преживява странна политическа деградация и вместо поне да се опита да стане лидер на нацията и да направи нещо за нея, с което да бъде повече от един прост, осъден на забравяне запис в хронологическата (но не и същностната) част на историята, изпитва напълно необяснимо злорадство да рита по кокалчетата или да спъва изотзад правителството за щяло и не щяло?
• Струва ли си да пиша за премиера, който е без каквато и да било идея какво да прави като премиер (ако не се броят мачлетата и тенис-подвизите му) и накъде да води България; парадира с това, че не чете, че не му пука за моженето и знаенето; командори - сякаш натиска педали, бутони, клавиши и копчета - сбраната по най-случаен принцип и признак, по някакви завои, запои и забои команда под партизанското име „ГЕРБ”; и вероятно когато му се случи да остане насаме със себе си, се гледа в огледалото снизходително и с пълно недоумение как изобщо я кара България, оставена сама на себе си от гледна точка на съвременен управленски мениджмънт и модерни политически технологии...
• Струва ли си да пиша за останалите управляващи – например за очната лекарка, страдаща от неизлечимо безочие, или за останалите лобисти, туристи и багеристи, които копаят за себе си, а в изкопаните от тях ровове пропада България?
Не, не си струва, защото е напълно без значение кой точно какви ги върти скришом зад гърба на народа или понякога най-директно пред неговите очи.
Отсега нататък ще е все едно и също.
На нашите митинги хората викаха: Всеки ден ще е така - до победата!
А аз сега знам, че: Всеки мандат ще е така - до бедата...
Дали на власт ще е „ГЕРБ” или някакъв друг гербоиден мутант... Дали ще я кара безнравствено през просото някоя очна лекарка или ушна такава... Дали дошъл от Северна Америка или от Южна Америка министър ще разхожда любовницата си на държавни разноски по света и у нас... Дали в правителството бивш прокурист или бивш прокурор ще си оплита мрежата и ще я пълни догоре, вместо да свърши грам работа за обществото си... Всичко това е без значение.
Без значение е, защото обществото ни е болно.
Но не ми говорете, че обществото ни е болно само и единствено заради онези 45 години!
Те, несъмнено са част от Българския проблем, но не са всьо и вся. Набедим ли само тях, ох, как лесно ще бъде да си изперем съвестите, да успокоим душите си, да плеснем с ръце и да се прегърнем.
Българският проблем днес – това днес е Българският народ.
Не, аз няма гадно, арогантно и нерезоподобно да нарека народа си шибан. Но ми се иска нашият народ да се замисли, да се самоанализира, да осъзнае, че главната причина да живее днес по този скотски начин, в една вечно неставаща демокрация, в една несполучваща, разнормализираща се, разграждаща се, немодернизираща се и неевропеизираща се държава е именно той - Българският народ.
България е такава днес, какъвто е днес Българският народ. И управлението й е такова днес, какъвто днес е той. И жизненият й стандарт е такъв днес. И въздухът, ако щете й е такъв днес.
Според мен нашият народ има 9 слабости, които му пречат да живее друг, по-добър живот, в другояче устроена държава и с друго като качество и перспективи бъдеще.
► Първо, Българският народ днес е страхлив народ.
Той се страхува да каже истината - на управляващите си, на Русия, на САЩ, на „ГЕРБ”, на ТИМ.
Той се страхува да вярва, да мечтае, да се бори, да си признае колко струва сега – насаме и пред децата си.
Той се страхува - от миналото си, от настоящето си и бъдещето си, от Балканите, от Европа, от света.
Той се страхува от страха.
► Второ, Българският народ днес е нелиберален народ.
Той не уважава правото на друго мнение, когато не го споделя и даже когато го споделя.
Той не уважава личното пространство на другите и затова нахлува в него - като пуска с часове гръмка музика в дома си; като разговаря високо на глас и много дълго в обществения транспорт; като не признава никому човешкото право да греши; като обсъжда и осъжда начина, по който съседи, приятели, познати, колеги живеят живота си.
Той не уважава различните от себе си и допуска те да бъдат ограничавани, притеснявани, дискриминирани – независимо дали става дума за хора с увреждания, за бедни хора, за хора, изглеждащи различно или вярващи различно.
Той не уважава либералните личности, либералните общности, либералните държави; понякога дотолкова не ги уважава, че ги мрази, а понякога – че им се подлага, унижава се пред тях, слугува им и така ги кара да се чувстват самите те нелиберални.
► Трето, Българският народ днес е несвободен народ.
Той предпочита да живее затворен, в затворено или на затворено.
Той предпочита да размени дори твърде много свобода срещу твърде малко сигурност.
Той предпочита да има Голям брат и винаги да е неговият най-близък сателит.
Той предпочита да живее в несвобода, за да посреща - на Лъвов или Орлов мост с много цветя и духова музика - поредните си освободители.
► Четвърто, Българският народ днес е самохвалещ се народ.
Той се хвали, че най-умен, въпреки, че живее най-глупаво.
Той се хвали, че е най-древен, въпреки, че демонстрира най-голяма незрялост.
Той се хвали, че е най-гостоприемен, въпреки че гледа на гостите си като на заседели се досадници или като на наивници, които трябва да бъдат оскубани или ударени в кантара.
Той се хвали, че е най-потентен, въпреки, че е вечно от страната на булката.
► Пето, Българският народ днес е неприродосъобразен народ.
Той омърсява околната си среда като изхвърля боклуци от балкона върху тревата под него, пепелници – направо върху паркинга, родителите си – в бедността, децата си – в чужбина.
Той омърсява с омраза и кухи идеологии всичко – и своето вчера, и своето сега, и своето утре.
Той омърсява езика си с псувни, ругатни, простотии и простащини.
Той омърсява битието и съзнанието си с чалга-песни и чалга-начин на живот.
► Шесто, Българският народ днес е пречупен народ.
Той смята, че да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Той смята, че преклонена главица сабя не я сече.
Той смята, че няма той да оправи света.
Той смята, че като няма оправия, плюл е в тая орисия.
► Седмо, Българският народ днес е мързелив народ.
Той не се и опитва да си почисти градинките пред блока или къщата си, а сляпо и нямо съзерцава превръщането им в сметища.
Той не се и опитва да подобри живота си, а постоянно хленчи, че не вижда никаква светлина в тунела.
Той не се и опитва да изрине боклука от своята история, но е готов заради нея да се изпокара с всички наоколо и със самия себе си.
Той не се и опитва да хигиенизира политическия си елит, а непрекъснато се вайка, че всички са маскари .
► Осмо, Българският народ днес е опростачващ се народ народ.
Той не си дава сметка, че край него се плодят с невъобразима скорост простаци, умствени скопци и дегенерати.
Той не си дава сметка, че няма имунна система срещу разврата, разголването, разгонването и порнографията.
Той не си дава сметка, че елементарните бездуховни щения са заразни, а срещу тях ваксина все още не е открита.
Той не си дава сметка, че прост народ – слаба държава.
► Девето, Българският народ днес е обезбългаряващ се народ.
Той е подложен на ориентализация на духà му и на върха на неговите желания.
Той е подложен на балканизация - и по отношение на пространството, и по отношение на времето.
Той е подложен на циганизация – не толкова защото кожата му с бързи темпове все по-очевидно потъмнява, а защото цялата му работа е хубава, ама циганска.
Той е подложен на дебългаризация, защото всичко, което е опора на българската му идентичност се смята от неговия елит (политически, икономически, медиен, културен) за второсортно, антиевропейско, домодерно, изостанало, архаично, контрапродуктивно и дори направо излишно.
Знам, че за написаното дотук мога да бъде обвинен във всички смъртни грехове от патриотари, шовинисти и просто обикновени хорица. Но за да преживявам толкова дълбоко, в какво се е превърнал Българският народ днес, то е защото си позволявам, колкото и непечелившо да е това във времената на вихрещия се пазарен фундаментализъм, да обичам България.
В един коментар към мой материал на този сайт, някой ме бе упрекнал, че е прекалено наивно да смятам, нещо повече – да вярвам, че младите хора на България са единственият шанс нещо у нас да се промени.
Аз обаче съвсем искрено смятам, нещо повече – вярвам в тях – че ще се опомнят, ще осъзнаят, че ние, които сме се формирали като хора, като човешки същества, във времето на социализма, сме на път да си изпуснем България. И тогава какво ще остане за тях? Не е ли очевидно, не е ли очевадно, че Призракът на България като коридорна държава с обслужващи функции, състояща се от спасяващи се поединично индивиди, започва да се материализира.
Така че моята Надежда са младите хора на България.
А Надеждата като първа глупачка умира последна.
Николай Слатински
26.08.2010 год.
Чудесно написано! Всичко за "българския" народ е вярно... с едно изключение - изброените неща важат за абсолютно всички народи по света! :) Проблемът не е в народа, проблемът е в българският "елит". Циничното е, че понеже "елитът" не изпълнява функциите си - да създава правила, закони, да показва морал и креативност, следователно няма и елит, който да критикува "елита". Затова критикуваме "народа". Това е лесно занимание, но е дълбоко непродуктивно в същността си. (Критикуването на "народа" е любима тема в българската публицистика още от Ботев насам, но аз се съмнявам дълбоко в нейната съвременна ефикасност. Впрочем спорна е и ефикасността и през "възраждането", но това е друга тема)... От друга страна, съгласете се, че е лесно да се критикуват и президента и премиера. Те са на показ - това е най-лесното. Всеки от "народа" го прави не по-малко успешно от вас, впрочем, надявам се, да ме извините. Но е занимание - в основата си крайно наивно. Впрочем, по принцип е лесно да се критикува, трудно е да не се критикува. А и между президента, премиера и онова нещо, което вие наричате "народ" седят множество хора, които не се припознават с "народа". Вие самият включително сте в тази класа, ако се замислите. Попитайте себе си и ще видите - вие не включвате себе си в характеристиките на "народа". Защо? Защото не ходите до магазина, имате (или нямате) вила в Бояна или не плащате електричество? Разбира се, не можете да очаквате от човек от провинцията, който може би няма работа и доходи, не ходи на кино, чете само един вестник, не посещава театър и знаете каква музика слуша, да чете сериозна преса и да е добре информиран и културен. Но можете и трябва да очаквате това от един столичен журналист, нали? За добро или за зло, съвременното българско общество, ръководено под формата на демокрация, съвсем не е така олигархично, както си го представят нашите, български "елити". Казвам "елити" и го казвам с насмешка... И има защо. В голямата си част тези елити не изпълняват работата си, а и не допускат никой друг в средата си. Те работят подобно на държавната администрация, която работи подобно на комунистическата партия някога. Понеже се уморих да пиша, завършвам накратко, с един съвет, който вие, като човек, припознаващ себе си, навярно, в "елита" ще е принуден да изслуша от българска гражданка, която съвсем не се опитва да се прави на част от този "елит", макар че спокойно би могла да бъде там по силата на таланта и образованието си. Та моят съвет, с уважение към възрастта ви и труда ви, е следния: Накратко: Не критикувайте "народа". Понятието "народ" е дълбоко неразбираемо за главите на "елитите", както и на политиците в България, които са всъщност най-изявените му членове. (Сега се замислете колко точно се е променило отпреди 10 ноември по оношение на "елитите"...) Единствената промяна, може би, и аз я смятам за дълбоко положителна е, че сега мога да ви напиша това. Тук. И да го мисля. Което доказва, че все пак надежда за "елита" на България има.
Извинявайте, но за нещо важно по никакъв начин не мога да се съглася с Вас.
Първо, обаче, да кажа, че не се причислявам към елита (с кавички или не), пазарувам там, където пазарува народът (с кавички или не), нямам вила в Бояна и даже изобщо нямам вила (и кола, впрочем) - не само защото не мога да си ги позволя, а и защото не ми трябват - стига ми уютно място с компютър, интернет и хиляди книги - виждате колко малко му трябва на човек.
Не съм съгласен с Вас, че народът не може и не бива да се критикува. Може, може и то как.
Защото плоди дегенерати, защото се държи невъзпитано, грубо, безпардонно, защото говори дълго и високо по джиесема в градския транспорт и пет пари не дава за другите, защото си мълчи, защото се скатава, защото се предава без бой и ще си докара авторитарна демокрация с ББ начело.
Аз не приемам маркистката интерпретация на Хегел, че причината влияе на следствието, но следствието не може да влияе на причината. Че, в частност, битието определя съзнанието.
Не само битието определя съзнанието, но и съзнанието определя битието. Не само сме такива, защото такъв живот живеем, но и живеем такъв живот, защото сме такива.
Не само ние страдаме от лошите политици, но и ние избираме тези политици и носим вина за това.
Не само друг ни е виновен, но и ние сме си виновни.
А че елитът ни е пълен с негодни хора и с немалко негодници - това е така.
Народът си ги заслужава, така, както всеки народ си заслужава управляващите.
В останалото сте много права, благодаря Ви, че ми писахте.
За това, че младите хора са надеждата на България сте абсолютно прав. Останалите ви тези обаче са неправилни. Искам да отбележа първо, че ще се постарая критиката ми да бъде съвсем добронамерена в дух на академична полемика.
Първо тези девет "гряха" се коренят по-далеч в историята и не обхващат само тоталитарният социалистически период. Те започват да се проявяват в обществото и да добиват господстваща роля по време на краха на националният идеал за обединение, катастрофата след края на Първата световна война. Тази липса на вяра в собствените сили и "страхливост" в широкия смисъл на думата поразяват едновременно както нацията, така и интелигенцията. А специално българската интелигенция и до сега не може да се отърси от този самоналожен капан. Затова тези "грехове" тежат главно на съвестта на интелигенцията, а не на народа. Защото тя е призвана да "спаси" нацията от посредствеността, а не обратното! Това е ключовият момент, т.е. това ваше есе трябва да бъде продължено с "рецептата", която смятате, че ще "излекува" нацията. В противен случай сам си залагате капан от който няма излизане. Вайкането, независимо от проблемите, никога не е градивно, т.е. никога не рашава какъвто и да е проблем. Люшкането между две крайности, характерни за вашето творчество, краен оптимизъм и краен песимизъм са простени само на философите, обикновенно посмъртно.
п.п. Интересен ми е коментара за политическата класа. Въпрос: Вие сте университетски преподавател, предполагам, че сте преподавали на много от хората от тази "класа", как така те са били отлични студенти, а сега са двойкаджии като политици? С две думи или шестиците им са незаслужени или са преписвали на изпитите? Моля ви, направете анкета сред вашите колеги да видим кое е вярно.
Въпреки, че звучи като "теория на конспирацията" ще си позволя да изложа личното си мнение за деградацията на българския народ.
Промените от 1989г. са замислени няколко години по - рано и е много прав "лирическия герой" от "Шоуто на Слави" Гацо-Бацо, че за всичко са виновни "военните" и "в Русия съм, в Русия съм".
Към 1989г. българския народ разполагаше с голям потенциал и ресурс, както морален, интелектуален така и материален, но му липсваше свобода. Спрямо нашия народ се проведоха комплекс от форми на геноцид, който включва изземане собствеността на държавата от форми на така наречената организирана престъпност създадени по руски модел и със същите корени.Същите тези руски подлоги създадоха и натрапиха в България поведенчески модели, които бяха изпробвани преди това успешно в Сърбия / не случайно Сърбия в момента е най-близкия сателит на Москва на Балканите /.
Става въпрос за създаването на така нареченото "чалга" поколение и индустрия, които завземат методично, както пазарните ниши така и "нишите" в съзнанието на българина. Християнските ценности, колкото и малка да е традицията в нашето съзнание се заменят от „всички божии грехове” натрапвани и повтаряни като мантра от фолк певици, политици, „мутри” и други продукти на активното мероприятие за създаване на една пихтиеста маса от индивиди на мястото на нашия изстрадал народ.
С физически, психотронни и материални мероприятия българския народ е изтикван систематично от територията на Р България, като последиците ще са чудовищни ако някой не се противопостави на тази тенденция. Ние сме обречени на генетична асимилациа и загуба на идентичност като нация ако не обърнем тези процеси.
Добре си ги наредил кривиците на народа ни приятелю, хващат окото и мъчат сърцето. Извън контекста на реалността те са верни и тежки присъди за всички нас. Но те са по-скоро следствия, резултати, а не причини. На всеки нормално мислещ човек е ясно, че лоши народи няма - има лоши схеми. Именно схемата, обществената реалност е причината да се разрушава народа ни, да се подменят ценностите му, да се губят стойностите му. Много блазнещо е да се прехвърли вината на социализма, но това просто е неработещо, тъй като стойността на народа ни през този период беше доста по-висока от настоящата. По този сценарий може да се опитваме да обясняваме сегашните деструктивни процеси и с турското робство, византийското владичество или други исторически дадености. Може, но освен, че ще се движим в орбитата на идеологемите, няма и да изградим визия за излизане от ситуацията. За съжаление ситуацията ни е патова, схемата произвежда непрекъснато и безотказно удобни й индивиди (такива с посочените от теб характеристики) и едни други още по-неприемливи. Проблемът не е само български, въпреки че при нас той придобива гротескни измерения. Тази схема произвежда индивиди които безнаказано замърсяват околната среда, внедряват ГМО, отварят пазари за оръжия, разпространяват болести и съответните ваксини за тях, натрапват на света "подходящ" посевен материал и съответните химикали за него, играят си на виртуална икономика като променят съдбите на цели народи и континенти, подменят културни традиции, ценности, начин на живот на огромни човешки общности, довеждат до зависимост от алкохола, цигарите, наркотиците новите поколения и т.н и в крайна сметка поставят под въпрос бъдещето на самата ни цивилизация. Тази схема произвежда и други индивиди - безмълвни наблюдатели, съучастници, потребители на продуктите на тези деструктивни активности. За съжаление виждаме как в крайна сметка обществата програмирани по тази схема все повече се криминализират. Това е обективен процес на ангажиране с неприемлива дейност на все повече от представители на групите, доминиращи схемата, така и на лавинообразното разширяване на кръга от лица и цели обществени слоеве с примитивна потребителска психика и демонстративна асоциална нагласа и поведение.
Ето това е по-тревожното, това е реалният проблем и към него трябва да бъдат насочени въпросите ни. Иначе, тя бедата неминуемо ще дойде и то с драматични мащаби.
Цял живот се чудя и не мога да си отговоря: ние, българите, страхливи ли сме или НАПЛАШЕНИ?!
Били сме наплашени и сме станали страхливи. Страхливостта е онова "качество", което най-силно ненавиждам у народа ни днес! Страхопъзльовци - навред и наоколо.
Аз самият се боря с какви ли не страхове. Понякога чрез самоконтрол - напр. когато някоя глуповата жена цял час говори глупости по джиесема си в автобуса и дразни хората, а на мен ми пречи да си чета я Хесе, я Бергсон, я Киркегор, аз се въздържам да й направя забележка, защото веднага се питам - а ако това не беше глуповата жена, а тъповата мутра, бих ли направил забележка? Не, не бих. Тогава трай и търпи, казвам си.
Понякога боря страха с мисълта, че точно на мен това не може да се случи - да остана без работа, например.
А понякога просто си казвам, че трябва това, което се иска от мен да го правя колкото мога и както трябва, пък, дето се вика - да става каквото ще.
Да не забравяме все пак, че САМО ИДИОТИТЕ не се страхуват от нищо.
Г-н Слатински,
Забавно и удоволствие е да спориш и да опонираш на интелигентен човек, даже и само заради възможността да ти отговори.
Между другото, едно време след промените вестникът, който редовно четях беше "Век 21" наистина едно умно ъгълче да се скриеш за час-два, даже ми публикуваха две материалчета, но след като Самуел Леви ми сви (типично в стила на гладен, мачкан, мизерен соц. интелектуалец) една много ценна книга /със страхотни графики на Ернст Неизвестни/ разлюбих вестника... (това в кръга на шегата, разбира се).
Та отново искам да повторя своята идея, че гангрената на социализма е разложила нашето общество даже за 2 поколения след нашето и да се опитам да убедя и Вас, че това което пишете само го потвърждава.
Започвам с несвободата, страха и нелиберализма. Моята твърда увереност е, че свободата и индивидуалната смелост, включително и гражданската такава (Civilcourage) са неразривно свързани с частната собственост. Докато българите нямат пълното спокойствие, че тяхната собственост е неприкосновена, че каквото и да правят политиците, докато човек е стъпил здраво на Собствена земя/образно/, която никой няма нито право, нито му стиска му отнеме, дотогава нашият народ винаги ще внимава какво говори и на кого го казва, на кого да се кланя и кого съответно да гази.
Неуважението на личното пространство на другите според мен е пряко следствие от липсата на собствено такова. Либерализмът почива на индивидуализма, а насилвани да мислят и действат колективно, бивште соц. хора все още не могат да допуснат, че някой има правото да се отличава от общата маса, да има свое мнение, свой цвят и мирис ако щете. Доколкото си спомням гоненията на различните през комунизма бяха доста по-сурови и масови и почваха от косите и дънките, та да стигнат до рева на тълпата под прозорците на хората, които се противопоставяха на възродителния процес...
Отново, как могат българите да са смели, когато даже и днес се чуват призиви за национализация на това или онова ???!!! Ще каже някой, ама това е незаконно заграбена държавна собственост, заради порочния преход... Аз пък ще кажа, ако някоя собственост е придобита по незаконен начин, първо благоволете първо да ги осъдите виновните (ама пък с тях гоце ходи на лов и ги награждава със Стара планина) и тогава да отнемате нечия собственост.
И тук идваме до следващата причина за страха. Прогнилата съдебна система, в която българинът няма вяра, която изобщо не му дава сигурност и за която ако ми кажете, че се е появила последните 20 години нещо малко няма да Ви повярвам. Откъде мислите, съдиите са се научили да следват и слушат силния? Може би либерализмът и свободната пазарна икономика ги е научила? Тогава ми кажете колко имена на 25-30 годишни съдии и прокурори се въртят в публичното пространство като символ на корупция и клиентелизим? Обзалагам се не много. А даже и за тези, за които се знае (или е доказано), че са покварени, ако се разровим в биографиите им в 90% от случаите се касае за наследственост - справка случаите със съдийските имоти в Приморско.
Та дотук за първите три национални слабости, че пак стана дълго. За останалите слабости: to be continued
PS. Пък в днешна Русия "либерал" е обида... защо ли не се учудвам.
Да, имаше някога "Век 21"! Аз там прохождах в писането.
Коментарът Ви е толкова силен, че даже ми е неудобно - аз разсъждавам на глас да ме чуят който желае, но все пак воден и от някакво Его, а Вие съвсем безкористно и всъщност само за мен, пишете толкова силно и стойностно!
Няма да споря, че животът пир социализма ни вгради в съзнанието и подсъзнанието много навици, нагласи, стереотипи, желания, комплекси. Само че всичко в мен се съпротивлява да се оправдаваме само и единствено с него.
Свободата в известна степен е свързана с частната собственост, склонен съм да приема, че тази "известна" степен е висока. Но социализмът ли остави толкова много хора в момента без собственост?
Само колективистичното "наследство" от социализма ни е превърнало в агресивни, брутални, пет пари не даващи за другия двуноги, които непрекъснато нахлуват без уважение и дори без да се замислят за това - в личното пространство на другия?
Само заради социализма ли съдебната ни система е прогнила, корумпирана, отказваща се да правораздава? Аз познавам две прокурорки от Перник, формирани при социализма, които са образец за гражданска смелост, силна воля и абсолютна некорумпируемост. И познавам две следователки от Перник, които са "ходили прави под масата" при социализма, които са типичен пример за страхливост, безволие и абсолютна корумпируемост...
Не мога да си обясня днешното вълче време у нас само със социализма. А къде е бил социализмът у онези части от западните общества, които се задъхват от свръхпазарен фундаментализъм и са готови през трупа на народите си да минат, в името на успеха, парите, недвижимата и движимата собствености?
Освен ако много дълбоки причини и недъзи на човеците и човешките общества не наречем социализъм - тогава съм съгласен.
Всъщност, шапка Ви свалям, че имате толкова силна мисъл, моята вече се изтощава и се разкъсва в постоянни битки за хляба, в разправии с хора, които смятат, че тлъстите им банкови сметки им дават право да ме смята за втори сорт човек, с каква ли не извадка на обществото, която смята, че щом като за 10 години (5 плюс 5) не съм се оправил материално чрез политиката, съм неудачник и пълен нещастник, или поне тотален будала.
Г-н Слатински,
Благодаря за отговора. Той ми помага допълнително да търся аргуменгти, за да "ошлайфам" "теорията" си. Не мислете, че не подлагам на съмнение изводите си, и на мен ежедневно ми се случва когато се ядосам на някоя простотия да заключа "Българска му работа" или "това ни се полага като българите сме такива ..." за разлика от други лицемери, които пред публика се бият в гърдите и възхваляват всичко сторено от българи, а насаме със себе си или в частни разговори псуват своя народ (моля за извинение, "ШИБАН=ЕБАН" независимо какво увърта наглия тумбак), аз смятам, че българите като цяло с нищо не превъзхождаме даже циганите. Но имайки опита от (също ежедневно) общуването с представители на други европейски нации и също наблюдавайки разни събития в други европейски страни (изобщо не говоря за азиатски или африкански) твърдо съм убеден, че средностатистическия българин с нищо не е е по-лош и от средния французин, англичанин, германец, ... финландец ако щете. Считам, че хората не се различават особено по емоции, морал и светоглед. Това, което ги отличава (мое мнение) е степента на общественото развитие. Религиите са заложили базовите морални категории 'не убивай, не кради и т.н.", но как хората се развиват оттук нататък е дело на възпитанието и образованието, а те както знаем са човешко дело и тук е май е разликата. Накратко, инстинктивно отказвам да приема, че днешната извратена действителност е такава именно защото сме българи. Ако го признаем, то това означава да наложим вековна присъда за нашите наследници, защото няма нещо по-трудно за промяна от съзнанието, особено пък на цяла нация. Твърдо съм убеден, че само и единствено възпитанието и образованието могат да направят от безлична чалгизирана тълпа общество от отделни самоуважаващи се индивиди. Вярно и това отнема време, но поне не толкова много, колкото би отнело една промяната на психиката.
И тук аз виждам и проблема, че възпитанието на ценностите на нашето поколение и на това след нас се извършва от хора, които де факто са лишени от такива ценности. Не можем да очакваме бивши (няма бивш!) копои на Държавна сигурност, партийни секретари, комунистически администратори и прочие да носят в себе си и да проповядват демократични и либерални ценности. Те могат само да наложат своята извратена представа за тях.
Представете си следната хипотеза: 1942 г. вътрешната опозиция срещу Хитлер успява да направи преврат. Начело на държвата застава адм. Дьониц (както са планирали малко преди краха). Хитлер бива въвлечен в безкраен съдебен процес или обратното в суматохата след преврата е осъден по бързата процедура и разстрелян. Съюзниците спират настъплението и признават новата Република Германия като новопостъпила в демократичния свят и вместо войски решават да изпратят съветници. Гестапо и СС са разформировани, учредена е нова структура "Служба за Сигурност на Републиката" естествено с кадри от двете служби. "Staatsanzeiger" се преименува в "Das Wort". И т.н. и т.н. Как мислите ще изглежда Германия в 1962 година?
...Имам и една утеха. Със следващите поколения идват деца, родени с свободна обстановка, оценяващи свободния избор (и не се страхуват от него), комуникиращи свободно със света и те ще възпитат подобаващо своите деца... Няма да го видя, но твърдо съм убеден, че ще се получи нещо добро.
Последно, във връзка с примерите за честни и корумпирани магистрати. Знам от Ваши предишни публикации, че сте запознат с книгите на Насим Талеб. Когато от ограничен брой конкретни примери вадите общо заключение, не забравяите за черните лебеди. :)