Статията бе публикувана в списание „Международни отношения”, No. 2, стр. 49-78, и No. 3, стр. 77-112. Тя е журнален вариант, т.е. само част от сериозно и задълбочено научно изследване, посветено на научната категория „Сигурност”. Искрено съм благодарен на редакцията на списанието, че отдели толкова много място за отпечатването на тази статия.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Аз гласувах и президентът предопредели моя вот (Или за едно интервю, след което паднаха и последните маски)
Току-що гласувах. Не както бях решил. Промених решението си в последния момент. Благодарение на президента.
Взриви ме нечестният, бих казал с цялото съзнание за това, че употребявам тежки думи, подъл удар, който той, президентът нанесе под кръста на българската демокрация – със своето интервю във вестник „Труд”.
Опит за оценка на политическия риск (Лично мнение в навечерието на парламентарните избори)
Далеч съм от почти истеричната мисъл, че предстоящите парламентарни избори са съдбоносни, едва ли не преломни, най-малкото – жизненоважни за страната ни.
За да се опазя от подобни крайни тези ми помага както нормалното количество здрав разум, така и дори най-беглият поглед към листите на „ГЕРБ” и, за жалост, на Синята коалиция.
Ахмед Доган повърна върху България (Звучи твърде грубо, но е абсолютно точно)
България е потресена и луднала от наглите предизборни изявления на Ахмед Доган.
Но ако искаме да бъдем най-точни за това – какво всъщност означават тези изявления, трябва да преминем към по-груб и неизискан тон. Защото време и място за деликатност и дипломатичност вече няма.
Досега многократно Ахмед Доган се бе изхрачвал върху европейското и демократично лице на България. Този път той – преял с власт и всесилие, разплул се от безхаберие и безнаказаност – повърна върху страната ни и нейния образ, върху нейното самочувствие и нейните надежди за модернизиране и де-ориентализиране.
За една билбордна политическа физиономия (Предизборно есе с елементи на разсъждение)
Всяка сутрин минавам покрай висок стълб с огромно пано за рекламни билборди - предполагам, че така се казва това нахално изобретение на ошашавянето и опростачването на хората.
Изобщо, билбордовете край нас, над нас, зад нас, пред нас ни заливат, натрапват ни се, навират ни се в очите и непрекъснато се сменят – кой от кой по крещящи и в същото време – кой от кой по-семпли. Имам чувството, че тези, които ги измислят здраво са излъгали и надули онези, които им плащат за подобна лишена от вкус и цвят, скучна и безидейна реклама .














