Изпратено от nslatinski на Пон., 09/02/2009 - 22:22.
Може би това ще ни е последната утеха след време - че някога тази територия, населена от спасявали се поединично индивиди и от същества с мургава кожа и асоциално и криминално поведение, се е наричала България.
На мнозина им пука, но те само пукат пръсти и нищо не правят, чакат Годо.
Докато нечии деца се изнасят на изток от Владивосток, повечето, останали тук, вървим на Запад - към Западните Балкани.
С много неща бях наясно - що се отнася до рисковете за България. И си мислех, че мога да бъда полезен - на държавата си чрез държавния й глава.
Смея да твърдя, че работих много и при това - много упорито.
За жалост, България не случи на държавен глава. Мога да си посипя главата с пепел, че стоях там 5 години. Особено последните 3, когато стана ясно, че от този държавен глава няма да излезе държавник, навярно ще преценя при равносметка за живота си като загубени.
Но бях обзет и от амбиция - да не му се дам, да му казвам истината, да му развалям прекрасното настроение, породено от доволството, че е надцакал всички други политици и се е изкачил най-високо.
Подведе ме тази моя амбиция - да не отстъпя от челния сблъсък на характери и принципи.
Но дори тогава не предполагах, че един държавен глава може да мобилизира толкова хора и такава енергия, че да бъда мачкан и уволняван така, както никога по време на онези 45 години!
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Може би това ще ни е последната утеха след време - че някога тази територия, населена от спасявали се поединично индивиди и от същества с мургава кожа и асоциално и криминално поведение, се е наричала България.
На мнозина им пука, но те само пукат пръсти и нищо не правят, чакат Годо.
Докато нечии деца се изнасят на изток от Владивосток, повечето, останали тук, вървим на Запад - към Западните Балкани.
С много неща бях наясно - що се отнася до рисковете за България. И си мислех, че мога да бъда полезен - на държавата си чрез държавния й глава.
Смея да твърдя, че работих много и при това - много упорито.
За жалост, България не случи на държавен глава. Мога да си посипя главата с пепел, че стоях там 5 години. Особено последните 3, когато стана ясно, че от този държавен глава няма да излезе държавник, навярно ще преценя при равносметка за живота си като загубени.
Но бях обзет и от амбиция - да не му се дам, да му казвам истината, да му развалям прекрасното настроение, породено от доволството, че е надцакал всички други политици и се е изкачил най-високо.
Подведе ме тази моя амбиция - да не отстъпя от челния сблъсък на характери и принципи.
Но дори тогава не предполагах, че един държавен глава може да мобилизира толкова хора и такава енергия, че да бъда мачкан и уволняван така, както никога по време на онези 45 години!