Може би това ще ни е последната утеха след време - че някога тази територия, населена от спасявали се поединично индивиди и от същества с мургава кожа и асоциално и криминално поведение, се е наричала България.
На мнозина им пука, но те само пукат пръсти и нищо не правят, чакат Годо.
Докато нечии деца се изнасят на изток от Владивосток, повечето, останали тук, вървим на Запад - към Западните Балкани.
С много неща бях наясно - що се отнася до рисковете за България. И си мислех, че мога да бъда полезен - на държавата си чрез държавния й глава.
Смея да твърдя, че работих много и при това - много упорито.
За жалост, България не случи на държавен глава. Мога да си посипя главата с пепел, че стоях там 5 години. Особено последните 3, когато стана ясно, че от този държавен глава няма да излезе държавник, навярно ще преценя при равносметка за живота си като загубени.
Но бях обзет и от амбиция - да не му се дам, да му казвам истината, да му развалям прекрасното настроение, породено от доволството, че е надцакал всички други политици и се е изкачил най-високо.
Подведе ме тази моя амбиция - да не отстъпя от челния сблъсък на характери и принципи.
Но дори тогава не предполагах, че един държавен глава може да мобилизира толкова хора и такава енергия, че да бъда мачкан и уволняван така, както никога по време на онези 45 години!

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___    _____   _      ____    _     
/ _ \ |___ | | | __ | _ \ | |
| | | | / / | |/ / | |_) | | |
| |_| | / / | < | __/ | |___
\__\_\ /_/ |_|\_\ |_| |_____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.