Когато ехото заглъхва, как гръм удари (За Бойко Борисов в Чикаго и за Панаира на лицемерието в София)

  Всъщност, Бойко Борисов не каза в Чикаго нищо ново. Нищо, което да не е казвал вече, макар и с малко по-различни думи. Нищо, което всеки от нас да не си го е мислил - кой с болка, кой с тревога, кой с отчаяние, кой с омраза, кой с омерзение...
  А се вдигна шум до небето.
  Ние какво - не си познаваме държавата? Или не знаем какво ни чака след 50 години, когато българският етнос ще бъде по-малко от половината в страната ни? Нима като родители не се притесняваме, че отглеждаме потенциални емигранти?

  Аз не съм фен на Бойко Борисов и никога няма да бъда. Както може да се види от материала на моя сайт „Така съветвах президента: Бойко Борисов”, много отдавна съм бил наясно с този политически феномен, с това природно явление. И то още тогава, когато - въпреки нормалната логика - организираната престъпност растеше заедно с рейтинга на основния борец с нея. Когато цяла България – като млада, неопитна репортерка опипваше генералските му мускули и държеше с омекнала китка и подгънати колене микрофон пред устата му – сякаш от нея, от устата му, се ронят жълти жълтици, ситен маргарит и четирилистни детелини.
  Дори сега, когато срещу Бойко Борисов нададоха кански писъци всички отечествени и отечественофронтовски лицемери, аз няма да застана зад него.
  Защото застанеш ли веднъж зад Бойко Борисов, много вероятно е постепенно да се научиш и да ти хареса - да стоиш пред него мирно с ръце по шевовете, както тези момчета от службите в МВР, които някога - на един плац при някакъв полицейски празник - трябваше да посрещнат самия Главен секретар (Не човек, а желязо!) и пред цялото множество гости да отговорят изпънати като пред генералисимус: „Здраве желаем, г-н Генерал-лейтенант!”
  Бойко Борисов отдавна е изгубил контрол над думите. Той толкова ги е изприказвал, че сега те са като лавина – малък словесен шум може да ги отприщи, отцепи, отчупи и те да тръгнат със страшна сила надолу и да го затрупат. Та само най-добрият приятел на Човека – Цветан Цветанов - да знае къде да го намери и как да стопли душата му с вечно признателен и изпълнен с неподправена възхита поглед.
  Бойко Борисов трябва да се сърди сам на себе си - че се хареса в една роля и постепенно се разтвори в нея. И сега самият той не знае, че вече ролята му го води, че тя говори вместо него и че него вече всъщност го няма, а има една марионетка, на която той преди дърпаше конците, а сега тя му дърпа конците на него.
  И след като Бойко Борисов е дал повод на всички лицемери и хитреци, сенки и призраци, артисти и суфльори да наскачат срещу казаното от него в Чикаго – хак му е.
  Ето защо изобщо не защитавам Бойко Борисов.
  Както не защитавам кучето си, когато от разсеяност съм го оставил гладно и то ми е отмъкнало сандвича от масата.
  Дори и много гладно, то няма право да взема от масата – защото вчера е било, днес е и утре ще бъде куче!
  Дори и много правдив, Бойко Борисов няма право да говори подобни неща за своя народ – защото вчера е бил Главен секретар, днес е Кмет на столицата и утре ще бъде (ала това – с може би, може би) Премиер.

  Аз обаче искам две други неща.

  ► Първо, да се вгледаме, вслушаме и вмислим не в Бойко Борисов, а в това, което той казва.
  С други думи - да обърнем внимание не Кой говори, а Какво говори.

  -- Факт ли е, че над един милион млади, креативни, борбени, нахъсени, енергични, ако щете и потентни хора напуснаха България? (Впрочем, точно пред тях Бойко Борисов каза горчиви истини за страната ни, които те най-добре разбират - защото са избягали именно от тези горчиви истини.)
  Факт е.
  А като е факт, нека се запитаме – коя нация би издържала на подобно източване на сиво вещество, жизненост, здраве и гени?
  И не виждаме ли последствията – сбабичосване на народа, хленчене, отчаяние, пасивност, аномия и апатия, разсъждения от типа: Аз ли ще оправя света? Да би мирно седяло, не би чудо видяло! Преклонена главица сабя не я сече...
  Ами заливащата ни мърсотия наоколо и омърсяването на човешките отношения с насилие, цинизъм, безразличие и безхаберие?
  Ами нарастващият брой край нас на ниски и низки типове, на брутални двукраки животни и на очевидни дегенерати?

  -- Факт ли е (с малко изключение от 1+4=5 години) че БСП постоянно (т.е. цели 20-5=15 години) се завръща във властта и се разпорежда със съдбините на България, при това винаги и под някаква форма в съюз с ДПС - къде по-явно, къде по-тайно, къде по-тотално, къде отчасти?
  Факт е.
  А като е факт, нека се запитаме – тази непозната за бившите соцдържави от Централна Европа аномалия не се ли случва именно защото огромен брой от пенсионерите гласуват за БСП, а практически всички български граждани с турско етническо или мюсюлманско религиозно самосъзнание гласуват за ДПС?

  -- Факт ли е, че ромите у нас се превръщат в много сериозен 1. демографски, 2. свързан със спазването на законността и дори с престъпността, 3. икономически, 4. социален и 5. политически фактор?
  Факт е.
  А като е факт, нека се запитаме – не е ли странно и не е ли опасно, че политическите технолози и изборните инженери на водещите партии у нас работят сега, преди наближаващите избори, най-вече върху проблема с изнамирането на нови начини и способи за прелъстяване именно на онези части от народа, на онези прослойки от обществото, които са склонни да продадат гласа си при избори?!
  Вижте докъде стигна т.нар. наша демокрация!?
  Вече не става дума да спечелиш хората с идеи, вече е преценено, че дори и най-малко мислещият човек, стига все пак да е мислещ, някак се е определил за кого да гласува, а най-вероятно е изобщо да не отиде да гласува.
  И затова не си струва да си хабиш усилията и парите да влияеш върху неговия рационален вот (друг въпрос е доколко този вот е рационален, а не е всъщност заради харизма, или защото прадядо му е бил за монархията или дядо му е развявал червено знаме на Бузлуджа, или защото е намазал от реституцията, или защото мрази всички политици и ще ги зачеркне в бюлетината до един, мамицата им неедна...).
  Вече става дума и над това работят всички тези политически инженери и изборни технолози на водещите партии – да купят или да „купят” ирационалния вот – т.е. вота, който е безотговорен, елементарен, наивен, продажен.
  Ето дотам стигнаха нашите т.нар. водещи партии при нашата т.нар. демокрация...
  Те отписват като свое целенасочено усилие гражданите, които са реалният гръбнак на обществото и демократичните процеси, които създават общественото благо, които се отнасят съвестно към своите обществени ангажименти и задължения, които носят държавата и обществото на плещите си.
  И насочват своите предизбори стратегии, PR-усилия и средства за манипулиране, прелъстяване и купуване - към маргиналните, към живеещите в периферията на общите усилия на народа и на социалния живот, към пасивните и безотговорни хора! Там от водещите партии се дири онази недостигаща подкрепа, която да се облече в съответни мандати и да им даде право на власт, чрез която да ни управляват и да ни решават съдбините?!
  Звучи противно, гадно, отблъскащо, но е точно така...

  ► Второ, да се вгледаме, вслушаме и вмислим не в това, което се говори сега по адрес на Бойко Борисов, а в тези, които сега говорят по негов адрес.
  С други думи - да обърнем внимание на това Кой говори, а не Какво говори.

  Защото това са именно представители на същите тези три партии, които вече 8 години управляват България – като разбира се най-напред те го правеха по формулата „2 плюс 1” (третата партия, най-важната, беше зад сцената), а сега го правят по формулата „3 в 1”.
  [Като казах „същите тези три партии”, та се досетих, че яростните критици на Бойко Борисов никак не отреагираха, когато той каза нещо не по-малко дискредитиращо българския Преход към демокрация - че едни и същи фамилии управляваха преди 25 години България и я управляват и сега (Станишеви, Живкови, Велчеви, Пръмови) и че „крушата пада под Крушата, не може да падне под Ябълката”.]
  Не, няма и аз сега да напомням:
  -- за Докладите на ЕК.
  -- за Корупцията.
  -- за Престъпността (току виж сме оприличили днешна България на Чикаго преди 70-80 години?).
  -- за това, че ние сме постоянно твърде далеч от Европа по всички критерии и практики за нормално, социално, демократично, модерно, европейско общество.
  -- за това, че сме на първо място в Европа по всички негативни демографски и социални параметри – заболявания, смъртност, стопяване на нацията, емиграция на младите.
  -- за това, че сме на последно място в Европа по всички позитивни демографски и социални параметри – продължителност на живота, здравеопазване, качество на живота, жизнен стандарт.
  На този сайт съм го казвал това многократно.
  Иска ми се тук само да поразсъждавам над отношението на държавните институции при управлението през последните години – към професионалистите в тези институции и към обикновените граждани, които имат досег и допир с тези институции.
  Защото когато хората, облечени с държавната власт надигат вой и вопъл срещу казаното от Бойко Борисов в Чикаго, те удрят в земята всички рекорди по лицемерие!
  Едно е (макар да не го оправдавам) да кажеш нещо неприятно и неприлично за състоянието, до което е доведен българският народ, съвсем друго е да носиш пряка вина за това, че българският народ е доведен до това неприятно и неприлично състояние.
  Наистина: „Кажи ми какви са ти институциите, за да ти кажа какво управление си ти”.

  ● В институциите на властта за нормалните служители, за професионалистите, за доказаните експерти цари атмосфера на мачкане, обиждане, кариерно и финансово малтретиране.
  Професионалистът в държавната администрация е подложен на непрекъснат стрес, на постоянни унижения, на страх за работата си. Няма нищо по-лесно от това един почтен и мислещ служител в държавната администрация да бъде понижен, наказан (например лишен от т.нар. ДМС - Допълнително материално стимулиране, което е просто ужасен репресивен инстумент на началниците да мачкат достойните и да протежират протежетата) или уволнен.
  Конкурсите в държавната администрация изобщо не са средство за подбор и кариерно развитие на можещи и знаещи. Те като правило са с предизвестен резултат, при това без да се спазва дори елементарно благоприличие. Правилният кандидат знае не само въпросите, но и отговорите, които се изискват от него. А дори и по неграмотност или безхаберие да не се представи добре при събеседването, в изпитната комисия има нарочен човек на министъра или заместник-министъра, който да гарантира нужния ред в крайното класиране.
  Ето такава е нашата администрация – в нея професионалистът непрекъснато ходи по минно поле, той може да диша и мисли, да е относително спокоен само до мига, когато не бъде изправен пред ситуация на „или-или” – или да постъпи като професионалист и да рискува мястото си, или да сведе глава, да клекне и заеме неприлична поза, с лице към земята.
  И най-лошото е, че за последните години подобна атмосфера, подобно отношение към професионалистите вече стана норма, закон, култура (ако това е въобще култура), стандарт. Така че и нови управленци да дойдат, най-вероятното е наличното блато да ги засмуче. Те едва ли ще се откажат да пробутват свои съпартийци, земляци, бизнес-партньори, любовници и парашутисти от всякакъв друг род. Защото у нас е така. И ще бъде така...
  Както каза мой приятел, дългогодишен служител в администрацията: Ние сме бутафорна държава...
  Което обаче не пречи на конструкторите, крепителите и използвачите на това „у нас е така” в държавната администрация (а не е по-различно и в местната администрация) да нададат оглушителен писък, че Бойко Борисов бил обидил България...

  ● Отношението на държавните институции към обикновените хора е под всякаква критика, надхвърлило е всякакви граници, достигнало е нива на безобразие и безсърдечие, непознати за нормалните държави, че дори и за нашата не съвсем нормална държава.
  Ако по-рано, когато обикновен гражданин се обърне към някоя институция, експертът, на когото е възложено да изготви становище по жалбата на гражданина, е знаел, че от него се очаква да предложи някакво решение, което да удовлетвори поне в някаква степен този гражданин, то сега експертът знае, че от него се иска да изготви становище, което да докаже едно-единствено нещо: Гражданинът няма никакво право и никакви права!
  Дори размножилите се структури в държавата, които трябва да отстояват законността и правата на гражданите, имат един и същ безусловен рефлекс – те реагират винаги и всякога така, сякаш са създадени да бранят държавните институции от гражданите, а не гражданите от държавните институции.
  Всеки по-значим началник или просто по-значим чиновник в държавната администрация си е създал – в зоната на своите отговорности – свои закони и правила, построил си е своя непревземаема крепост от параграфи и изисквания и разполага буквално с еднолична власт над гражданина, имащ контакт с него. От което следва че за гражданина настъпва безкрайно ходене по мъките за подписа на този по-значим началник или просто по-значим чиновник. Или пред гражданина има само един що-годе спасителен изход – да се бръкне дълбоко и да плати – в брой, кеш или на ръка.
  Както каза друг мой приятел, дългогодишен служител в администрацията: От нас се иска да мразим обикновените граждани...
  Което обаче не пречи на конструкторите, крепителите и използвачите на това отношение към обикновените граждани в държавната администрация (а не е по-различно и в местната администрация) да нададат оглушителен писък, че Бойко Борисов бил обидил България...

  А лично за мен най-голямата обида за България е, в осъзнаването на следната (сякаш) неопровержима (като че ли) истина:
  Всяко едно решение при демокрацията трябва да бъде демократично, но у нас демокрацията не предлага демократично решение.
  Защото какво решение е това - да видим след изборите, че в Народното събрание от едната страна са БСП и ДПС, а от другата – Герб и Атака?

  Излиза, че или трябва да признаем, че всички възможни решения днес у нас са недемократични, или че това, което имаме у нас днес не е демокрация...
  Нали разбирате сега, защо именно тази (сякаш) неопровержима (като че ли) истина е лично за мен най-голямата обида за България?

  Николай Слатински
  08.02.2009 год.

Г-н Слатински, факт ли е, че т.нар. изтичане на мозъци започна веднага след 1989 г.? Факт е. Факт ли е, че управлението и контрола над националното богатство от страна на БКП/БСП започна също по това време и все още не е спряло? Факт е. Факт ли е, че в разрушаването, разграбването и преливането в частни ръце на това, което беше останало от националната икономика, активно участие взеха всички правителства и политически сили, управлявали България след 10.11.1989 г.? Факт е. Факт ли е, че службите за сигурност на България (разузнаване и контраразузнаване) работят без законова уредба поне от 09.09.1944 г.? Факт е. Факт ли е, че след 10.11.1989 г. по неизвестно какви причини беше приет закон за амнистия, с който бяха пуснати от затворите маса криминални престъпници, които впоследствие станаха идеолозите и основата за разрастването на организираните престъпни структури (с гласната и негласна благословия на управляващите)? Факт е. (Ленин е писал по въпроса във връзка с това как да се държат в подчинение масите). Факт ли е, че циганите бяха целенасочено и напълно лумпенизирани, абсолютно се отрязаха РЕАЛНИТЕ пътища за интеграцията им в българското общество и в момента се използват от бароните си и определени политически сили за решаване на тяснопартийни интереси. В същото време етноса им бе превърнат в инкубатор на престъпност и социално напрежение. Факт е.
За кадровото развитие на наречените от Вас мога само да Ви цитирам: "...В институциите на властта за нормалните служители, за професионалистите, за доказаните експерти цари атмосфера на мачкане, обиждане, кариерно и финансово малтретиране.
Професионалистът в държавната администрация е подложен на непрекъснат стрес, на постоянни унижения, на страх за работата си. Няма нищо по-лесно от това един почтен и мислещ служител в държавната администрация да бъде понижен, наказан (например лишен от т.нар. ДМС - Допълнително материално стимулиране, което е просто ужасен репресивен инстумент на началниците да мачкат достойните и да протежират протежетата) или уволнен.
Конкурсите в държавната администрация изобщо не са средство за подбор и кариерно развитие на можещи и знаещи. Те като правило са с предизвестен резултат, при това без да се спазва дори елементарно благоприличие. Правилният кандидат знае не само въпросите, но и отговорите, които се изискват от него. А дори и по неграмотност или безхаберие да не се представи добре при събеседването, в изпитната комисия има нарочен човек на министъра или заместник-министъра, който да гарантира нужния ред в крайното класиране...."
Сигурно може още много да се пише, но аз искам само да Ви запитам: А какво направихте лично Вие за разрешаването на тези проблеми, за които сега с такава загриженост пишете, когато бяхте в органите на властта - депутат, председател на комисията по национална сигурност, съветник на президента, член на управляващата политическа сила? Нямам спомени от някакви Ваши решителни намеси по онова време.
Оставам все още с уважение! Пламен Борисов

За много от написаните неща сте прав, когато фактите говорят, дори нормалните и мислещи хора мълчат.
В известна степен не съм съгласен само в едно - то често се среща.
Вземат се крайните резултати от едно действие или една политика и знаейки ги вече, започва да се строи стройна система как всичко е направено абсолюно целенасочено. Сякаш някъде са седели мъдреци, влъхви и стратези и са решили преди 20-25-30 години - първо създаваме СДС, после му слагаме несъстоятелен човек за лидер и го прави премиер, после даваме властта на Виденов, после оставяме Костов да потъне до уши в корупция, после довеждме Царя и т.н.
Аз не мога да плащам такъв данък на План "Клин", сигурно ми липсват някои симптоми и синдроми, присъщи на един абсолютно почтен и свят човек, който поради или въпреки своята безкористност, реши, че може да си поживее на държавна сметка в Индия, маскирайки се като посланик.
Според мен много по-важно е, че бившата (бивша ли?) номенклатура имаше достатъчно властови, икономически, силови и умствени ресурси да тласка събитията в посока, отговаряща на нейните интереси. И понеже тези интереси бяха вредни за България, то се случиха много от тези неща - къде целенасочено, къде обаче като съпътстващи явления на порочния Преход.
Знам, че за мен сред част от т.нар. десни има много лошо мнение. Безсилен съм и не мога да го променя. Редица от тях по времето, когато аз правех СДС в Перник и ме заплашваха с физическа разправа, те се криеха като бълхи и въшки в потурите на БКП-БСП, а наизлязоха после, когато им поднесохме победата на тепсия.
Аз може би имам вини, но нямам вина, че в СДС имаше прекалено много изперкани на тема комплекси, лични житейски провали, аутсайдерска обреченост, хора, които използваха Промяната за да си изперат биографиите - те са били несъстоятелни заради себе си, но Промяната им дойде като оправдание - че са били несъстоятелни, защото Системата им пречила. И затова разбиването на илюзиите след Промяната, оставането им на дъното, те решиха да го обяснят с наличието на СДС на такива като мен - "предатели" или нещо от сорта.
Не визирам вас, просто искам да кажа, че за мен се е създала една безкрайно несправедлива оценка у част от хората и няма сила, която да я промени.
Да си правя самооценка ми е трудно от морални съображения.
Знам четири неща:
1. Не съм откраднал една стотинка и смея да твърдя, че съм един от малцината, от единиците хора у нас, които са били толкова високо и на са присвоили нищо.
Има такива, за които също се говори това, но някои от тях се возят в скъпи коли на солидни бизнесмени, други се хранят на вересия в скъпи ресторанти на бизнесмени, трети се водят на ведомост 10-15 години при скъпи бизнесмени.
2. Като депутат си скъсах задника за Перник, тичах като идиот за всеки един перничанин, на когото можех да помогна - с лекарства, за операции, с работа и т.н. Помогнах лично на поне 4 000 души, а когато ги призвах да гласуват за мен, от тях излязоха 400.
3. Като председател на Комисията по национална сигурност от самото начало до края се водех само и единствено от националните интереси и ме нападаха и БСП, и СДС, 23 пъти в парламента, в медиите и къде ли не се пускаха слухове, имаше искания и се правеха опити да бъда махнат. Но и досега си оставам единственият председател на тази комисия (Д.Йончев беше за много малко време във ВНС - за месец-два и не го броя), който си направи име на експерт именно като председател на Комисията и досега всички помнят, че съм бил такъв, докато всеки един друг председател е забравен - или че е бил такъв, или че е имал общо с националната сигурност.
4. Какво съм правил като секретар на президента може да се види от книгата ми "На вниманието на г-н президента", от предстоящата да излезе книга "Ирак. Така съветвах президента" и от рубриката в този сайт "Така съветвах президента".
В заключение, щом съм заемал такива постове, значи имам вина за провала на Прехода. Но, първо, моята вина е нищожна в сравнение с вината на огромна част от останалите пълчища политици, като скакалци опоскали страната и надеждите на хората. И, второ, със своя живот, включително с това зло и отмъстително преследване, на което съм подложен сега чрез уволненията, аз стократо съм изкупил тези свои вини. Или поне не садявам това да е така. Изкупил - в сравнение с онези, които съсипваха България, но и досега си живеят прекрасно.

Господин Слатински, благодаря Ви за пространния отговор. Съжалявам, ако тонът ми е бил по-остър от общоприетото. В никакъв случай не съм целял да Ви засегна или, не дай Боже, да Ви обидя. Вие сте за мен един от наистина съвсем малкото представители на т.нар. "политическа класа" в България, който заслужава уважение - и в човешки и в професионален план. Но като човек, отдал повече от 25 години на укрепването на националната сигурност на България, изпитвам направо физическа болка, когато се връщам в спомените си за дерибействането на Димитър Луджев като министър на отбраната, целенасоченото и последователно разбиване на Българската армия и особено на службите за сигурност - разузнаване и контраразузнаване. И там изобщо не ставаше дума за VІ отдел, VІ управление, доносници и т.н. Тези неща, както и Вие вярвам много добре знаете, бяха пропагандната "артилерийска" подготовка, с която да се оправдае същността на провежданите мерки. Аз ги преживях тези неща и ги изпитах на собствен гръб. Не съм сигурен дали някой, който не е изпадал в подобна ситуация, може да разбере какво означава да ти дадат 30 минути да решиш дали оставаш на работа или напускаш, при положение, че на всички (и на мен и на съответните началници) им беше ясно, че каквото и да решиш, от теб нищо не зависи. Но нека спра до тук, не искам да се оплаквам. Преживяхме и тези работи и продължихме да работим "на ползу роду", доколкото ни оставяха. Боли ме и за друго. С действията си на съвременния етап - "Закона за достъп до информация за принадлежността на български граждани...." и т. нар. "комисия по досиетата" управляващите страната създават проблеми не толкова на "бившите", колкото на настоящите и бъдещите служители в службите за сигурност да работят ползотворно. Защото много по-трудно, поне според мен, при тези условия ще се намерят хора, които дори и вътрешно да са готови, да се престрашат да помагат на службите. И там е основната вреда - всички бяха поставени под един знаменател - "доносници", на обществото беше дълго време внушавано, че да работиш в/за службите за сигурност е нещо срамно и недостойно и подобни хора нямат право през живота си да заемат ръководни длажности в обществения сектор.
Струва ми се, че заради тези, които идват след нас, някой, може би Вие като експерт в тази област, трябва да се опита да направи обективен анализ на тези години и на случилото се в сферата на националната сигурност. ОБЕКТИВЕН анализ, без политиканстване, без партизанщина. Само на базата на факти.
С уважение! Пламен Борисов.

Не, нямам проблем с тона на коментара ви - нито е бил остър (защото правдивостта и огорчението не са острота, а ясно и с болка споделени мисли), нито пък мога да имам претенции към неща в коментарите, които евентуално не ме устройват. Нали за това са коментарите - да се води дискусия, а не да се пращат похвали и приятни за окото и ухото констатации.
Не съм изпадал във вашата ситуация, но знам какво е да ти отделят по-малко от пет минути, в които да ти кажат, че си уволнен, след като си работил повече от пет години упорито и честно. В този кратък разговор президентът само ми каза, че имал силни позиции в университетите. Аз си помислих, че ми предлага помощ и съдействие някъде след уволнението. И му отговорих, че слава Богу, имам авторитет и се ползвам там с добро отношение. Сега, когато превъртам лентата назад, започвам да си мисля, че отново съм проявил наивност, мислейки си, че човекът е загрижен за моята работа. А може би той просто ми е давал знак, че има силни позиции в университетите, та да внимавам какво пиша и какво говоря след президентството... И ето, сега виждам как мога да бъда уволняван два пъки за 4-5 месеца по височайш намек отгоре.
А за разбиването на системата за национална сигурност какво да кажа... Макар тайфуните на разбиването да носят някои конкретни мъжки (но не само мъжки - да вземем ДКСИ) имена, аз определено смятам, че това беше процес, направляван преди всичко от интереси - вътрешни и външни - които предпочитаха България и нейната система за национална сигурност (в най-общото разбиране - вкл. съдебната система) да са в насипно състояние, да не могат да функционират (не казвам "ефективно", а просто да не могат да функционират). Ние като общество не можахме да се противопоставим на тези процеси, направлявани не толкова по някакъв предварително начертан сценарий, а от ясно осъзнати интереси.
Аз бях една малка частичка от общността от хора, които можеха да напрвят нещо, за да има България друга участ. Но избирателите в Перник решиха през 1994-1996,7-а, че не съм нужен на политиката и на страната, изхвърлиха ме, не пожелаха да оценят това, което правех, воден от мисълта, че България ми е по-важна от СДС, още повече от това СДС, в което се подвизаваха лидери-нарциси, кинжали, меки китки, големи гърла и дашни дупета (казвам го във всеки нецензурен смисъл).
Е, глас народен, глас Божи. Та този глас народен шкартира стотици като мен, сам си избра новото уродливо "капиталистическо" робство, пък сега олеле.
Не ме разбирайте, че съм се мислил за спасител на страната. Не, говоря, че бях частичка от хората, които можеха да работят за нейното по-добро бъдеще. В края на краищата, когато ние, избирателите, крякаме и охкаме, вайкаме се и страдаме колко ни е тежко, нека да си помисляме отвреме навреме, че сами сме си го докарали върху главите.
Да, прав сте, мога да разкажа много и да анализирам не лошо ставащото в системата за национална сигурност. Впрочем, аз постоянно го правя. И мисля, че го правя без партизанщина, със стремеж за обективност. Но наистина с запитвам за ползата. Народът може много да греши, но понякога е и много прав. А нали той е казал - насила хубост не става...

Благодаря, господин Слатински! Май наистина още е рано. Но не съм сигурен, че после няма да е много късно. Ние се изправяме пред нещо, чиито мащаби и последствия трудно можем да предвидим. Желая Ви успех! Ако мога да бъда полезен с нещо, съм насреща.

И аз това непрекъснато се питам - дали наистина е още рано или дали после няма да е много късно... Може би за младите не е още рано, а за моето поколение не е вече късно... Кой знае. След като се изправяме пред нещо, чиито мащаби и последствия ни е трудно да предвидим, би трябвало поне някак да се опитаме да вкараме предвидимост в тези мащаби и последствия или поне да си отвоюваме пространство и време, в които и чрез които да влияем на това "нещо". Но си признавам - като си давам сметка колко много - извинете ме за израза, не е от високомерие - нравствен боклук има сред елита на държавата, започвам още по-силно да се тревожа, че държава с такъв елит заслужава съдбата си, та дори и тази съдба да не е никак за радване...

"Защото какво решение е това - да видим след изборите, че в Народното събрание от едната страна са БСП и ДПС, а от другата – Герб и Атака?"
Сивото, сивото под козирката, там е ужасяващият дефицит, господин Слатински !!
Вие чудесно знаете това, ама това хич пък не е за казване, не посмя дори и Бойко да го каже..
И като добавим ампутирания морал, прогнозата ви за България след 50 години е повече от сигурна..
Според мене - половината руска, половината турска.
А според вас ???
Ама на кой му пука......, няма такъв...
В това изглежда са най-сигурни комунистите - всичките им деца са изнесени на изток....... , ама на изток от Владивосток....

П.П. Между другото, вие като приехте да сте съветник на Първанов, нима не бяхте наясно на къде плува (потъва) кораба ????

Може би това ще ни е последната утеха след време - че някога тази територия, населена от спасявали се поединично индивиди и от същества с мургава кожа и асоциално и криминално поведение, се е наричала България.
На мнозина им пука, но те само пукат пръсти и нищо не правят, чакат Годо.
Докато нечии деца се изнасят на изток от Владивосток, повечето, останали тук, вървим на Запад - към Западните Балкани.
С много неща бях наясно - що се отнася до рисковете за България. И си мислех, че мога да бъда полезен - на държавата си чрез държавния й глава.
Смея да твърдя, че работих много и при това - много упорито.
За жалост, България не случи на държавен глава. Мога да си посипя главата с пепел, че стоях там 5 години. Особено последните 3, когато стана ясно, че от този държавен глава няма да излезе държавник, навярно ще преценя при равносметка за живота си като загубени.
Но бях обзет и от амбиция - да не му се дам, да му казвам истината, да му развалям прекрасното настроение, породено от доволството, че е надцакал всички други политици и се е изкачил най-високо.
Подведе ме тази моя амбиция - да не отстъпя от челния сблъсък на характери и принципи.
Но дори тогава не предполагах, че един държавен глава може да мобилизира толкова хора и такава енергия, че да бъда мачкан и уволняван така, както никога по време на онези 45 години!

Уважаеми г-н Слатински,

Благодарение на линка, който публикувахте във Вашия сайт, имах възможност да изслушам записа от срещата на г-н Борисов с българите в Чикаго. Не виждам какво толкова скандално е казал, че произлезе толкова говорене по темата в София. Очевидно думите му за "материала" са извадени от контекст, очевидно медии и политици се опитват да манипулират гражданите.

Съгласна съм с Вас, ПП ГЕРБ и самият Борисов се нуждаят от добри съветници, които да гарантират устойчивост, професионализъм и успех на този политически проект. Негова е отговорността обаче до кого се допитва и на кого разчита за съвети !!! Вярвам, че си е дал ясна сметка с колко сериозна задача се е захванал.

К.

Каквото имах да казвам и можех да кажа за Бойко Борисов вече съм го направил.
Като един нормален българин, аз си давам сметка, че към днешна дата има дилема ББ или СС.
Разбира се, това не е било и няма да бъде - да гласувам, а камо ли да симпатизирам на СС. Той е най-удобният премиер и затова се опасявам, че може пак да бъде такъв. Удобен, защото всеки министър и олигарх си правят каквото си искат - дерибействат си в своето министерство и в своята сфера на интереси.
А отгоре стои фиктивен, с елементи на бутафорност премиер, който е удобен и на червените избиратели, защото е кръв от тяхната кръв и плът от тяхната плът - говоря за идеологическата кръв и за носталгическата плът. Нали баща му е бил един от тарторите и церберите на България... Пък било то и с малко (знам ли) по-човешко лице.
Т.е. като нормален български гражданин сигурно би било логично да се предположи, че при дилемата ББ vs. СС, аз би трябвало да избера ББ.
Да, сигурно е по-малкото зло. Но ако с 1000% сигурност никога не бих избрал СС, то със 100% сигурност не бих избрал и ББ. Не може да ми се обърне сърцето, това е по-силно от мен - толкова ясен образ в съзнанието си имам за ББ. Така че съм много силно затруднен...

Господин Слатински, не си личи от написаното тук да сте изчели или прослушали какво наистина е казал Бойко Борисов в Чикаго. Изглежда, че коментирате само по слуховете, които тръгнаха от манипулацията на вестник "Сега" и бяха поети с ентусиазъм от БСП и ДПС. Вярно, че написаното във вестник "Сега" звучи много по-сензационно и оттам много по-интересно отколкото оригиналните думи на Б. Борисов, но все пак не е истина. А пък това, което Б. Борисов е казал, не е сензационно или още по-малко обидно, а елементарна констатация на обективни факти. Смятам също, че изказването на Б. Борисов е от най-високо качество за една неформална среща. Няма нищо общо с дървеняшките глупости на Станишев, Първанов, Симеон, Доган и на 99% от българските политици в подобни ситуации. Като цяло, Б. Борисов е най-добре говорещия политик в България, поради което е и най-популярния такъв. Умението на Б. Борисов да говори, издава умение да мисли и да вижда самостоятелно нещата, което също е нещо рядко срещано в България сред политическите лица в страната ни. Оригиналността и автентичността в Б. Борисов ми дават надежда, че той може да катализира желаната от нас промяна в България която да доведе до истинска демокрация и европейско благоденствие. Нещо, което доказано не може да се очаква от Станишев, Първанов, Симеон, Доган, Костов и 99% от българските политически дейци.
Що се отнася до констатациите ви относно положението в България, съгласен съм с тях.

За да уточним кой какво е слушал и какви вестници е чел, ето какво съм слушал аз: http://www.4shared.com/file/84033692/1804ce3a/BBorisovChicago.html?err=n....
Ваше право е да вярвате в Бойко Борисов. Аз си мисля малко по-различно от него. Но пък признавам, че е простодушен и откровен каквото говори - казва това, което мисли в момента, а после може да мисли и другояче.
Има доброто качество да се вслушва в съвети, но има лошото качество да не си подбира добре хората, които могат да му дават добри съвети.
А въобще - ще поживеем, ще видим.

Прекрасен анализ. Аз веднага схванах, че думите на ББ са не най-доброто, но казващи вярното нещо на прост народен език. Редно е Б.Б. да усъвършенства малко езика като политик, но не прекалено. И нещо по-важно - не е проблема дали ни е нарекъл материал, ресурс (масово се ползва термина управление на човешки ресурси), народ или друго. По-важното е, че той прави нещо прекрасно - казва им право в очи - ако искате да стане, елате, върнете се, ще го направим заедно. Не им е говорил за евроатлантическия ни напредък, успех и т.н. Трябва да си дойдат хората живели на запад и да вкарват още ред. Аз съм под 40г и знам, че и тук може. Казал им го е просто и ясно - елате, без Вас няма да стане. Това е проблема - че качествен материал се погуби, хората се разделиха, политически активните не са професионалистите, не са качествените, не са добрите. И ако някой смее да ме обори, нека направи една статистика на емигриралите в чужбина в предните 15-20 години. Едва ли пенсионерите или малцинствата са мнозинство. Нищо против малцинствата и старите хора, израснъл съм с различни такива.

Нямам какво да добавя към написаното по този повод и към вашите думи, освен да благодаря за оценката, която давате на моя текст.
Аз вече писах, че имам свои непреодолими задръжки да подкрпя ББ, както и че той дори в Чикаго поставя пръст в раната, а реакцията срещу него беше песоглавска.
Давам си сметка, че една от разделителните линии в момента минава през граничната бразда Статукво-Промяна.
В този смисъл сегашната четворна коалиция БСП-ДПС-НСДВ-ГП, не предлага нищо друго, освен запазване на Статуквото.
Докато ГЕРБ - при всичките мои непреодолими задръжки, така или иначе предлага Промяна.
В ситуацията, в която се намира страната ни, запазването на Статуквото е вредно, то не е алтернатива.
Така че изборът трябва да бъде, мисля аз, за Промяната.
Проблемът обаче е, че Промяна не означава винаги - към по-добро. Промяна може да има и към по-лошо, а и Промяната може да е опакована като Промяна, а всъщност да не е Промяна, а не-Промяна. Т.е. имитация и симулация на Промяна....