Днес бях решил да напиша поредния коментар за моя сайт по проблеми на националната сигурност, защото събитията напоследък ни дават много поводи и теми за разсъждения, тревоги и съмнения.
  За съжаление, обаче, налага се да пиша за нещо много по-прозаично. Защото тази сутрин от Варненския свободен университет ми съобщиха, че съм уволнен и моят договор като преподавател там няма да бъде продължен.

  Доколко днес нашият народ се интересува от външна политика е спорно. Най-вече защото той е непрекъснато зает с въпросите на оцеляването си в агресивната пазарна цена и рушенето на ценности и норми. А това не предполага наличието на сериозни мотиви, желания и усилия за по-трайно и систематично внимание към процесите по света и в региона.
  При все това и аз нееднократно съм подчертавал (заедно с редица български експерти), че е налице осезаемо отчуждаване на нашето общество от приоритети на външната политика, на политиката за сигурност и отбрана, определяни от политиците за стратегически – да вземем напр. участието в Ирак и Афганистан, наличието на бази на чужди въоръжени сили у нас, отделянето на висок процент от БВП за мащабни покупки с военни цели.

  Многократно вече беше написано и изречено – за последните 50 години това е най-слабото участие на България на Олимпийски игри. Дори през онази далечна 1952 год. нашите резултати са били по-добри. Оценката за представянето ни в Пекин би могла да варира между „неуспех”, „провал” и „позор”.
  За недостигналите ни воля и талант, сантиметри, килограми и секунди да разсъждават специалистите. Ако и аз споделям мнение за нашето участие на това уникално спортно събитие, то е защото в огледалото на Олимпиадата видяхме истината за България, за нашето общество и за нашия народ, за всеки един от нас. И тази истина е гола и грозна.

  При моите коментари в сайта и в различни медии за войната в Южна Осетия, бях силно впечатлен от силата на русофилството, с което много българи реагират на тази война.
  Всеки от нас - в своя личен живот, в личните си емоции, привързаности и чувства - може да бъде русофил (или американофил, германофил, еврофил дори), но по проблеми с обществена, с политическа значимост, по въпроси, пряко свързани с нашите национални интереси, трябва да бъдем единствено и само българофили.

  Най-напред - съобщение във вестник “24 часа”, макар че същото бе казано от повечето наши медии, разлика имаше единствено в дозата казионен оптимизъм и премерена възхвала на властта.
  Вестник “24 часа”, 15.08.2008 год.: “Премиерът Сергей Станишев ще направи второ посещение във Варна за последните 23 дни… Междувременно още няколко членове на кабинета посетиха Варна - Емилия Масларова, Николай Василев, Николай Цонев и Миглена Тачева.”