Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://frognews.bg/news_30711/N_Slatinski_Tanov_sajaliava_za_istinite_ko....
  В това интервю някои мои тези и идеи за съкратени (главно заради намаляване на обема на интервюто) или не са отразени по начин, който да ги прави по-ясни и по-логични. Но не бих желал сега да се обяснявам какво съм искал да кажа. Още повече, че много скоро ще кача на този сайт и в моя профил във Facebook един текст, който за мен е много принципен и важен, където всичко, което съм искал да споделя и в това интервю ще бъде написано така, както намирам за най-добре. Ето защо тук съм „пипнал” редакционно текста само на няколко места, където казаното от мен не е предадено точно и е излязло нещо съвсем друго или в известна степен неразбираемо.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.vsekiden.com/83483.

  - Г-н Слатински, какъв е вашият коментар за решението на правителството да се обърне с призив към президента посланиците, за които стана ясно, че са сътрудничили на Държавна сигурност (ДС), след внимателна оценка, да бъдат отзовани?
  - Аз разглеждам това решение преди всичко като активен пиар на правителството. Защото в цялата тази история най-напред виждам силно лицемерие и от страна на управляващи, и на опозиция, колективно правене на “паднали от Луната”… Не вярвам в искреността на правителството, след като то има министър, обвързан тясно с ДС и представляващ България пред българите в чужбина. Което е най-дръзкото и нагло предизвикателство към българската диаспора по света.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.desant.net/show-news/21295/

  - Г-н Слатински, много или малко са 400 хил. евро за убийството на български премиер?
  - Не зная дали моят отговор ще ви удовлетвори, но това не е проблем, който занимава моето съзнание като гражданин, като бивш политик и като експерт по национална сигурност. Защото от една страна премиерското място винаги носи рискове и човек, който се занимава с отговорната задача да бъде премиер, би трябвало да си дава сметка, че съществуват много недоволни от неговата дейност. От друга страна, начинът, по който изтича информацията в този случай, ме кара да бъда много скептичен. Един вестник, обслужващ властта, безконтролно изпуска информация, очевидно взета назаем от МВР, а след това МВР се задейства по сигнала, който то е пуснало да изтече в този вестник. Това е милиционерщина, не е държавническо, не е мъжко поведение – да хленчиш из медиите, че животът ти е застрашен. Вече 21 години, който и да е на власт, хвърля прах в очите на обществото и то се отклонява от приоритетите и изключително важните проблеми, които стоят за разрешаване.

  - Казваш, че Европа е болна от геополитическа кокоша слепота. Как смееш да изричаш такива светотатства срещу западните политици, на които у нас се кади повече тамян, отколкото на Господа Бога?
  - Аз определено смятам, че присъединяването ни към Европа е нашият последен шанс да си демократизираме и модернизираме страната. В политически план винаги съм залагал на европейската карта, без да съм сигурен, обаче, че такава има в геоколодата. И въпреки това, съм много разтревожен, защото Европа се държи на международната сцена плахо, уморено, безидейно.
  Сред водешите политици на Европа вече няма държавници от глобален мащаб като Чърчил, Де Гол, Аденауер, няма дори личности като Тачър, Митеран, Кол, а в техните кресла седят сега средна ръка политици като Камерън, Саркози, Меркел.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://glasove.com/article-9974.php.

  - Говорехте веднага след изборите, че настъпва период на борба между два процеса – процеса на консолидиране на статуквото и процеса на неизбежната промяна. Как се разви дотук тази борба?
  - Тогава моята прогноза се базираше основно на екстраполация на процесите – наблюдавах какво се случва, анализирах тези, които идват на власт и правех своите изводи. Днес мога да кажа, че като тенденция, като количествено измерение на очакваното, аз съм се оказал прав. За жалост, изводите ми не са съвсем точни откъм качествената им страна. Защото борбата между указаните два процеса просто не се състоя! Съвсем неочаквано или не съвсем очаквано прОмяната се оказа прЕмяна. Статуквото удържа категорична победа, то се превърна в неподлежаща на обжалване присъда. И обществото, получило тази присъда, започна да я „излежава”. То се кротна, спотаи се, примири се.