Интервю за Ана Кълцева: „Скандалът с ДС-посланиците е колективно лицемерие на политическата класа”, „Всекиден”, 15.12.2010 г.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.vsekiden.com/83483.

  - Г-н Слатински, какъв е вашият коментар за решението на правителството да се обърне с призив към президента посланиците, за които стана ясно, че са сътрудничили на Държавна сигурност (ДС), след внимателна оценка, да бъдат отзовани?
  - Аз разглеждам това решение преди всичко като активен пиар на правителството. Защото в цялата тази история най-напред виждам силно лицемерие и от страна на управляващи, и на опозиция, колективно правене на “паднали от Луната”… Не вярвам в искреността на правителството, след като то има министър, обвързан тясно с ДС и представляващ България пред българите в чужбина. Което е най-дръзкото и нагло предизвикателство към българската диаспора по света.
  Не вярвам и на десните, макар че това е прекрасна възможност да отиграят ситуацията. Защото основният удар, който в момента търпим, търпим ние, които сме били обвързани по някакъв начин със СДС. Защото се оказва, че в нашите редици е имало хора, изпратени от нас посланици, като „новото лице на България”, които са били обвързани с ДС.
  И не вярвам, че от това би изскочило нещо, защото държавата има президент, който е бил обвързан с ДС. Т.е., моята оценка е преди всичко колективно лицемерие на политическата класа и от друга страна – поздравление към Комисията за досиетата, че най-сетне част от всеобщоизвестната истина излезе на бял свят.
  
  
  - А как всичко това с отзоваването на посланиците би се отразило на България?
   - Разсъждавам хипотетично, защото и сега се казва “след внимателна преценка”. Да, от една страна това би разстроило много от нашите посолства, тяхната ежедневна работа. Защото ще има шоково излизане на посланици и дипломати, ако днешното правителствено решение се реализира. А то не вярвам, че ще се реализира.
  Но на външната политика на България няма как да се отрази. Защото през последните 10-12 години ние системно и демонстративно водим политика, която не формулира нашите национални интереси – присъединителна, на съгласяване, на обслужване на геополитическия, на геостратегическия фактор…
  Нищо няма да се случи на една външна политика, която де факто отсъства, не се провежда и е отдала изцяло нашия национален суверенитет. Освен частично разстройване на ежедневната бюрократична работа на посолства.
  И още нещо. Вече преминава една нетърпелива тръпка в редиците на управляващите – ще се освободят много места, към които в момента набъбват много апетити. Всякакви любители на комисионни, скъпи джиесеми и прочие борци за правда и за свобода, влезли във властта чрез сегашната управляваща партия.
  
  
  - Според вас трябва ли да се отзовават посланиците, свързани с ДС?
  - Аз мисля, че преди всичко главният въпрос е България да изработи качествено нова култура на подбор на посланици. И в тази култура може и трябва да залегне изискването за липса на обвързаност с тоталитарната Държавна сигурност. Но ако ние сме нормална и европейска държава, то тези бъхтания в гърдите тип “Булгар, Булгар”, които сега премиерът ни демонстрира не са проява на зряла култура.
  Трябва да се прецени чисто практически за отделните посланици. На хората, на които им изтича мандатът, той да не се поднови. Тези, които имат извоювани позиции и авторитет в съответната държава, може да се даде да си довършат мандата. А за онези дипломатически синекури, които са чисто политически назначения, дори и съвсем скорошни, правителството просто трябва да си признае своята несъстоятелност и грешките на кадровия подбор.
  България не би изглеждала добре, ако направи това отзоваване шоково – отзоваването не е само вътрешен наш въпрос, а въпрос на двустранни отношения. Но по-важното е веднъж завинаги да се разбере, че истината, дори и да боли, е полезна.
  Сега всички в списъка ще скочат и ще кажат, че са работили за държавата. На мен ми става обидно, че излиза, че те – умните, почтените, загрижени за националните интереси, са били в ДС. А ние, които не сме били в тази ДС, изглеждаме втори сорт хора, които хабер са си нямали за доброто и благото на България и са отказвали да работят за това добро и за това благо.
  
  
  - Смятате ли, че президентът ще отзове посланиците, сътрудничили на ДС?
  - Напомням, че ние разговаряме хипотетично. Най-напред, вие виждате, че нашето правителство е правителство на пиара. Поне за 80-90 процента от хората в списъка се знаеше много добре, че са обвързани с ДС… Нима цялата кохорта от дванадесетина бивши мои колеги, съветници на президента, не бяха изкочили като сътрудници на ДС, още когато се разкри президентската администрация. Аз винаги цитирам как един мой приятел от службите на третия ден след престоя ми в президентството каза “Ти нямаш никакъв шанс тук, защото всички покрай теб в тези коридори имат папки във Първо главно!”.
  Според мен голямата изненада в този списък са преди всичко няколкото, десетината имена, свързани кръвно със СДС. Те сега отново ще създадат спекулации да се смята, че в СДС Държавна сигурност е била внедрила свои хора. Ето това е голямата драма! За представителите на БСП и ДПС всички знаеха, че те са били агенти.
  И хипотетично – ако правителството предложи отстраняване, президентът естествено, че няма да го подкрепи. Защото той самият е човек, обвързан с ДС. Макар че от тази негова обвързаност не е намерено някакво уличаващо доказателство, че е направил нещо в разрез с националните интереси.
  Но аз не вярвам, че правителството ще има политическа воля да внедри тази нова, качествено различна култура. Да огледа своите структур, да ги изчисти от хора, непроменимо свързани с миналото и тоталитарните репресивни органии. И да даде шанс на младото поколение българи. Все още манталитетът, милиционерско-ченгесарският манталитет остава.
  Защото дори и даден човек да не е бил в ДС, ГЕРБ продължава да дава шанс на хора, които по манталитет, по нагласи и характер принадлежат много често на прослойката хора, обвързани с ДС. И веднага да кажа – аз имам приятели, които са били в ДС. Те са много свестни хора.
  Когато критикувам тоталитарната структура, имам предвид онези характерни деформации, които тя е нанесла у част от онези, които са били в ДС. Превърнала ги в хора извратени, с превратно разбиране за националната сигурност, специализирани в интриги, в доноси, в подхвърляния на досиета, в намеци, в съсипване бъдещето на България. Този манталитет ГЕРБ не го е изтребил и нещо повече – все повече му дава шанс. ГЕРБ може да махне 100 човека. Но докато продължава да дава шанс на милиционерско-десарския манталитет, държавата няма да тръгне напред.
  
  
  - Създава се усещане, че действителността в България се формира от скандал на скандал и се отклонява вниманието от тежките социални проблеми…
  - Абсолютно сте права. Правителството се храни със скандали. То е като една нетърпелива пеперудка, която като попърхва с криле, каца върху един скандал, изсмуква нектареца от този скандал и когато вече скандалът й стане неизгоден, правителството бяга от него. Правителството се храни със скандали.
  Да, в тази ситуация, когато държавата в известна степен е на автопилот, когато премиер и президент воюват открито, когато хората протестират, когато за първи път правителство жестоко смазва пенсионерите и не иска да види техните проблеми, този скандал на обществото му идва в повече.
  Единственото хубаво нещо на този скандал би било, единственото оздравително не е чак толкова и само в това тези дипломати от ДС да бъдат махнати. Защото, както вече ви казах, цялото правителство, цялата дясна опозиция знаеше за 90 процента от тях, че са ченгета.
  Убеден съм обаче, че скандалът би бил от полза, ако подпомогне малко България да се излекува от този милиционерско-ченгесарски манталитет на управление, който продължава неизменно вече 21 години.
  Аз виждам колко пъти в свои проекти, в свои научни разработки, в свои начинания, когато съм се опитвал да пробия, да извоювам честно и справедливо своя хляб, съм се натъквал постоянно на една стена, на една непреодолима стена. Много пъти не съм разбирал каква е тази стена и защо точно аз, един от най-добрите в екипа не мога да я преодолея. Сега започвам да си изяснявам още един елемент от пъзела – ами как нормалните, честни, порядъчни българи да могат да се реализират, да осъществят своя жизнен проект, когато се натъкват на една невидима скрита стена на взаимопомощ, на солидарност, на подкрепа, на една изплетен от ДС- нишки покров, една неразкъсваема пелена, която пречи на държавата да се модернизира, да се европеизира. Само при нас бившата тоталитарна структура се превърна в препятствие към движението на държавата напред.