1.
  Винаги най-голяма заплаха за нормалността са представлявали хората, които са били способни да говорят лъжи и да вярват в тях. В този случай става дума за болестно състояние, за болест на психиката и ценностната система едновременно!
  Много опасно е ако хората, които имат подобно едновременно заболяване на психиката и ценностната система, управляват сложни системи и-или сложни процеси, напр. Армии, Общества, Фирми, Критична инфраструктура и др.
  Това е проблемът на т.нар. "Четвърти квадрант", т.е. "Патологичният" квадрант.
  Да поясня, привличайки знания от пресечната точка на менталната и социалната психология.
  Нека си представим една матрица 2х2, при която по вертикала имаме съответно
  Говорене на Истини и Говорене на Лъжи.
  А по хоризонтала - съответно
  Не-вярване в това, което се говори и Вярване в това, което се говори.
  Тогава имаме следните четири квадранта:
  Първи квадрант - Човекът говори Истини и Не вярва в тях: Това е характеристиката "Комплексираност", а квадрантът се нарича "Лузърски".
  Втори квадрант - Човекът говори Истини и Вярва в тях: Това е характеристиката "Почтеност", а квадрантът се нарича "Лидерски".
  Трети квадрант - Човекът говори Лъжи и Не-вярва в тях: Това е характеристиката "Мошеничество", а квадрантът се нарича "Престъпен"
  Четвърти квадарант - Човекът говори Лъжи и Вярва в тях: Това е характеристиката "Болест", а квадрантът се нарича "Патологичен".
  
  
  2.
  Струва ми се, че ако наистина е Генерал от славната институция Българска Армия, то бъдещият президент би изпаднал днес в когнитивен дисонанс, ценностна депресия, политически шок и непоправима лична обида от чутото и видяното:
  
  1. Нима това са тези, срещу които е изпитвал съмнения, че може да ги победи? Та те са толкова хленчещи, безидейни, паникьосани и жалки...
  2. Нима това са тези, които са го издигнали за обединител на нацията и неин държавен глава? Та те са толкова безцеремонни, самозабравили се, монологични и цинични...
  
  Да, това са г-н Генерал (защото още не сте г-н Президент) - това са двете, с извинение, политически сили, заради които България е толкова слаба...
  
  
  3.
  Не бива да се забравя, че ако много от деянията на изпълнителната власт пораждат у хора като мен чувство за срам, то голяма част от дейността на главния прокурор по моите скромни, твърде крайни, изключително емоционални и субективни понятия не е срам, тя е позор...
Трябва да има начин - демократичен, прозрачен - мислещите по този начин да се освободим от това си чувство, защото то е непосилно и непоносимо, особено във втората половина на второто десетилетие на 21 век и след 27 години Преход.
  
  Някога президентът Първанов също вдигаше рамене за тогавашния главен прокурор - имал мандат. А обществото, специализираните и специалните служби, цялата съдебна система и държавите-партньорки постоянно ни затрупваха с информация, която "плачеше" за смяна на този главен прокурор. Но президентът вдигаше рамене и махаше с ръце - имал мандат.
А аз наивно предлагах следната хипотетична ситуация:
  
  Президентът има право на обръщения към народа и свободен, защитен от конституцията да изказва в своите обръщения позициите си по наболели проблеми на обществото.   И ако в едно свое обръщение президентът каже нещо такова - че съзнава цялата отговорност, но с легитимността на единствен държавник и политик, избран от целия народ, той заявява, че на базата на цялата достъпна нему информация за работата и пасивността на главния прокурор, а също отчитайки обществените настроения, ширещото се недоволство на магистратите от всички нива и региони, както и острите възражения на нашите партньори по ЕС,
снема своето доверие от главния прокурор и категорично отстоява тезата, че България има нужда от нов, много по-професионално съпричастен с проблемите на съдебната система и далеч по-ефективен в дейността си главен прокурор - личност, която ще спре тенденцията на превръщането на тази институция в непосредствена заплаха за демократичните устои на обществото и за националната сигурност на държавата
  
  Ако президентът заяви нещо подобно, бях убеден аз тогава, главният прокурор не би могъл и един ден повече да остане на своя пост - независимо от мандата!
  Президентът освен правомощия де юре има правомощия де факто и те са свързани с моралния авторитет, с най-високата позиция на длъжността му и с неговата отговорност пред българския народ.
  Естествено това мое убеждение си остана глас в пустиня...
  
  16.11.2016 г.