1.
  Не става дума само и главно за новоизбрания президент, в края на краищата Слепият казал - ще поживеем, ще видим.
  Става дума преди всичко и най-вече за нас - аз наистина не мога да проумея как прехласването по качествата му на Пилот (признавайки моето лично уважение, че е наистина елитен пилот и без да уточнявам, че у нас има и по-добри от него в този славен занаят и ВВС ги знаят, затова не би попаднал според тяхната класация в топ 5) автоматично се пренасят като твърда гаранция какъв ще бъде в новото му качество на държавен глава...
  Ами тогава да съставим препоръчителен списък от абсолютни, талантливи и класни професионалисти - Хирург, Артипелист, Учен, Художник, Криминалист, Учител, Поет, Конструктор, Бизнесмен, Юрист, Програмист - и от тях да избираме Държавния глава.
  Висшата политика е много по-сложна не само от висшата математика, но и от висшия пилотаж. Затова уменията на новоизбрания държавен глава да управлява боен самолет бяха дотук, те му помогнаха изключително много да спечели изборите. Вдигнаха му рейтинга и това, в края на краищата няма нищо лошо. На фона на всеобщата банкянизация на висшата ни политика е добре, че един доказал се, че е знаещ и можещ в професията си човек осребри това си знаене и можене, попадайки преди два месеца на точното място в точното време и борейки се с неточните хора в умореното от тях пространство и профуканото от тях време.
  Но сега ние трябва да изчакаме новоизбраният президент да встъпи в длъжност и да го оценяваме не като владеещ перфектно висшия пилотаж и поназнайващ отгоре-отгоре висшата математика, а като убеждаващ ни дали е на нивото на висшата политика. А дотогава той има време да пооправи политическите си позиции, че ги изтегли толкова недопустимо в прокремълска и антиевропейска посока, та даже задмина по оценки като човек на Кремъл в международната преса дори молдовското протеже на ВВП. Впрочем, бъдещият ни държавен глава започна вече да дава заден ход по отношение на тези си позици.
  Така остава да видим все пак дали той е говорил тези неща за да спечели повече електорат или наистина вярва в тях. А от друга страна - дори Тръмп започна да дава заден ход, та какво тук значи някакъв си наш президент...
  
  
  2.
  Преди малко колега се пошегува:
  - Хубаво, че Путин нареди да се арестува за подкуп министър от собственото му правителство! Сега Радев има вече официален повод да отиде в Матушка Москва - ще каже, че иска да се запознае с кремълската стратегия за противодействие на корупцията!
  
  
  3.
  Най-напред предлагаха за избор лидери;
  След това партийни вождове;
  После апаратни функционери;
  Сетне политически марионетки;
  Дойде ред на холограми;
  А сега какво предстои?
  Вероятно гласуване за симулакруми.
  Сиреч за образи без първообраз, копия без оригинал, фикции без реалност; отражения без телесен и духовен носител.
  Някакви имагинерни кентаври, които всеки си мисли, че знае какво са, но те всъщност не съществуват. Знаци на нашата измамна представа за действителността...
  
  
  4.
  Много добър анализ!
  Петьо Цеков, "Низините не искат, върховете не могат! И въпросът е не дали, а кога", "СЕГА", 15.11.16.
  Чисто политологически може да се спори дали става дума за несистемен или антисистемен...
  Аз повече скланям към мисълта (в духа на идеята, подсказана от моя колежка), че сега имаме вот за несистемен кандидат, т.е. идващ извън системата, но готов да играе в рамките на нейните правила - Румен Радев.
  А ако той се отметне, изметне, преметне (и дори ако не го направи), то идва редът на вота за антисистемния кандидат (например) Слави Трифонов - идващ извън системата, настроен агресивно срещу нейните правила и решен да я разруши и да построи нещо коренно различно, може би като чудовището на Франкенщайн...
  P.S. Ако:
  1. Не бях веднъж завинаги приключил с политиката;
  2. Бях 20 години по-млад;
  3. Имаше истински десноцентристки политици, а не пошли или опошлени реформатори;
  4. Можех да мобилизирам критична маса жизнени хора, готови да съхранят стратегически главното за България - либерална, не игнорираща социалното, ориентирана не към олигархията, а към средната класа, проевропейска пазарна демокрация...
  Аз бих предложил алтернатива на системните (непромяната, "стабилността", стагнацията, застоя), несистемните и антисистемните подходи и играчи, а именно
  Алтерсистемност.
  Това най-общо означава:
  Максимално съхраняване на фОрмата (правилата, нормите, процедурите, разделението на властите) на демокрацията, сиреч на системата, но
  Промяна на съдържанието, т.е. изпълването им със съвременно, ефективно, отговарящо на глобализираното, постмодерно, мрежово и рисково общество съдържание. Как?   Трудно ми е сега и вече да го кажа. Защото не са налице при мен и у мен горните 4 условия...
  
  
  5.
  Българското общество се лута не на последно място и защото е зле информирано за истинското положение на нещата. Вина за това има и опозицията, ако има истинска опозиция, разбира се, а не няколко псевдоопозиции - имитационна, декоративна, опитомена, марионетна, "под ръка" и в сянка.
  Мисля си, че първа задача на едно следващо правителство е да направи пълен анализ на действителното положение на държавата ни като финанси, дълг, усвоени средства, неусвоени средства, неразплатени сметки и всичко друго, което специалистите могат да формулират много по-добре от мен.
  Само така ще стане ясно какво всъщност е постигнало отиващото си управление и ще стане най-сетне възможно да се сравни това, което Е с онова, което премиерът разказва и го прави да изглежда надуто като сапунен мехур.
  Опасявам се, че тогава този мехур може да се пукне и да лъсне една изключително неприятна истина за безпрецедентно затъване, заборчаване и забатачване, които да изискват качествено различен мениджмънт - кризисен мениджмънт на държавата.
  Възможно е също така и перманентният премиерски хленч да намери покритие - направено е много, а ти, неблагодарни народе, не го оценяваш.
  Ала и не-оценяването е защото от определен момент нататък и да нападат вълци стадото, никой не вярва на лъжливото овчарче.
  Ако не се направи пълен и обективен анализ какво е дереджето на страната ни, докъде сме я докарали и какво трябва да правим отсега нататък, ние ще сме не само изключително зле информирани като общество и затова ще правим неинформиран, първосигнален избор, но можем да пропуснем момента, когато трябва да вземем антикризисни мерки и тогава кризата ще се изкуши да се държи като всяка криза - с приближаването до нейната пропаст, скоростта на приближаването до пропастта ще започва да нараства...
  
  15.11.2016 г.