1.
  Аз съм на лекции. В междучасието чета два есемеса:
  Приятел от София: Върви се към разгром!
  Позната от провинцията: Това ще е неочаквано размазване...
  Може би наистина има анти-ББ бунт! А това значи, че рационално и ирационално, логично и алогично се сливат в едно. Ефектът Черен лебед се реализира в земетръсна степен и носи възможно най-черният кошмар за самозабравилата се Партия на властта...
  
  
  2.
  Споря с колега, защото категорично не приемам една потресаваща глупост, идиотска кокоша слепота, абсурдна самозаблуда и нелепа грешка на ББ сега да се характеризира като и да се оправдава с обмислен ход и стратегическа дългозоркост!
  
  
  3.
  Да можеше както се надига, Деветата вълна да забърше и други ракови образувания и метастази - в специалните служби, в местната власт, в спорта, в сарайските университетски резидентури, в съдебната система най-вече... Ще настане такъв живот!!
  
  
  4.
  Никога толкова много хора с толкова много ресурси (властови, финансови, силови, медийни) не са допускали толкова много груби грешки!
ГЕРБ проведе цялата кампания като крещящо отрицание на съвременните технологии за предизборни кампании.
  На стратегическо ниво главният виновник е ББ - той показа, че е роден с тежък управленски генен дефект - пълна неспособност за стратегическо мислене. Не играта ГО, не дори Шахмат, не даже Бридж, нивото му образно казано е на Не се сърди човече, Черен Петър и максимум Сантасе.
  На оперативно ниво главният виновник е ЦЦ - той доказа и то за сетен път, че е самото отрицание на това, което в днешните (пост)модерни, информационно-комуникационни, smart (интелигентни), високообразовани времена, трябва да представлява Политикът, Конструкторът, Организаторът, Мениджърът и изглежда като абсурд, като някакъв заблудил се в (пост)модерното общество остатък от Старокаменната политическа епоха.
  На тактическо ниво главните виновници са управленските кадри на ГЕРБ в центъра и по места - министри (особено), депутати, областни управители, кметове, окръжни координатори (или както там те се наричат) - всички вкупом наговориха такива нелепости, страхотии, безпардонности, апокалипсисни бруталности и наглости, че пренавиха и скъсаха пружината на 1001 места.
  В нормална ситуация е като в полето - ако се спънеш, най-много да си обелиш коляното и олюпиш носа. В ситуации на ръба, като на ръба на пропастта, дори малката невнимателна стъпчица може да те срине в друго агрегатно състояние.
  И ето - този път ситуацията бе на ръба, а безбройните грешки, главната от които е абсурдната и тотално неизбираема кандидатура, умножена, не, вдигната в пета степен от глупостта, да не кажа тъпотата, между двата тура водачът на отбора да я назове грешка...Това не беше малка стъпчица, това бе огромна крачка, като опит с троен скок да се прескочи пропастта. Е, сринаха се в нея. На 80% сами се биха, на 20% ги би повече СиВи-то на опонента, пилотският му бекграунд, а по-малко самият той, защото успя да наговори и опасни неща, та сега като Тръмп трябва да започне да се отрича от някои от тях, но не формално (като признатото през зъби нарушаване на международното право в Крим в последния момент), а така, че да го поканят в Брюксел, иначе нека попита ГП как през втория мандат (аз вече не бях там, бях през първия - само да допълня това заради тези, които ще ми напомнят да напомня, че съм бил там) бе в жестока, просто безпардонна изолация в евроатлантическата и европейската общност...
  И последно, по-малко фанфари. Защото и тези са все още тук, и онези пак са тук. Особено да мислим и внимаваме за тези, които все още са тук. ГЕРБ държи цялата реална власт, всички финансови потоци, лъвски дял от силовите структури и контролен пакет от медиите. Затова може да се каже, че днес трудното мина. В близките месеци предстои по-трудното, след него ще дойде най-трудното. И като то дойде, ще остане само по-по-най-трудното. Не е игра на думи. А все още мрачно предчувствие.
  Или както обича да се шегува един мой приятел: Не е вярно, че съм песимист, напротив, хич даже не съм, просто много силно се притеснявам от бъдещето.
  
  
  5.
  Мисля си (докато не е обявен официално):
  Радев засега е нещо, на което му казват "котка в чувал". Никой не знае кой и какъв всъщност е той. Тепърва предстои да се разбере. В момента всеки вижда в него това, което иска да види. Образът е размит, такъв, какъвто го изисква предизборната кампания. Но какво ще излезе от чувала на неопределеността - това не се знае.   Институциите, приоритетите, ритуалите и традициите на Прехода като правило силно дисциплинират или дресират президента, налагат му ограничения, изкушават го с предложения, на които той не може да устои и така той започва да се вмества във фОрмата, гледа да не излиза много от рамките. А крайно ограничените правомощия постепенно променят съзнанието му до степен, която го депресира и той или започва да мисли единствено за себе си, или се старае да говори гръмки, крайни, остри неща, които да се чуят, с които да впечатли. И така започва да губи корени в обществото.   Всички досегашни президенти накрая стигаха до много ниски нива на популярност, от които ако се извадят процентите, които институцията "надува" като престижна в очите на обществото, са с едноцифрен като число рейтинг...
  Но ако днес някой ми каже, че знае кой и какво е Радев, аз няма да му повярвам. Защото самият Радев още не знае това. И представа си няма за това.   Предполагам, че вече изпитва вътрешен стрес, давайки си сметка, че от перспективата да бъде забравен от обществото и даже от мнозина от приятелите си млад пенсионер, внезапно бе изстрелян за броени седмици без никакъв политически опит до държавен глава.
  
  
  6.
  Между прекрасната книга и чудесния филм хвърлих поглед към Фейсбук-а. Доста приятели са си загубили времето да Го гледат.
  Нима Той може нещо друго да каже? Състоянието му е болестно и болезнено. Има такива хора:
  -- Колкото повече биват опровергавани от реалността, толкова повече вярват в собствената си правота - тяхната реалност е паралелна, виртуална, имагенерна, конструирана върху самоизмама, превърнала се в единствената допустима от изкривеното съзнание Истина.
  -- Колкото повече фактите не ги устройват, толкова повече те си казват - толкова по-зле за фактите. Защото за тях фактите не са нещата от действителността, а това, което секретира подсъзнанието им.
  Някога един местен началник говорил ли, говорил на пернишкия зевзек Жуцата. Жуцата се почесвал под брадичката и слушал, слушал, а накрая попитал: Дълго говорихте, а кога ще кажете нещо?
  Аз не си позволявам да Го слушам и не си причинявам подобно изтезание.   Това е насилие над сетивата! Жуцата бе направил следния коментар за друг един наш съгражданин: Така си ма'а.
  Наистина, такова чудо не сме имали в политическата си история, то е за специализиран анализ на опитни психолози. Тук опираме до, граничим с клиничен случай и не бих се изненадал, ако този случай се окаже именно такъв...
  Преди няколко дни написах тук следното (и това мое мнение ми позволи днес да не си губя времето да Го слушам - така ми се отвори време и за прекрасна книга, и за чудесен филм):
  
  Какво ни чака ли в неделя и след това? ББ с цялата си дейност досега го е показал и доказал:
  Като главен секретар на МВР, кмет, народен представител и премиер Той няма нито един завършен докрай мандат. Това е нещо като карма, нещо като орис, нещо като проклятие, нещо като неговото истинско Аз...
  
  13.11.2016 г.