1.
  Утрото било по-мъдро от вечерта!?
  Моето утро разсъждава като моята вечер:
  Или Позитания, или Ипония?
  Не, не, не и не!
  Не Или, Или! Нито, Нито!
  
  
  2.
  И какво излиза от безпристрастната публика:
  По-слабият кандидат победи по-силния!? Значи толкова му е силата на по-силния. Значи той изглежда по-силен само на фона на по-слабия, но ако го хванат натясно, съвсем не изглежда толкова силен, защото не е искрен, не е истински, не е автономен, защото не е последователен, защото още не е станал политик, а вече е усвоил политическите номера - същите, които така омръзнаха на целокупното ни общество.
  Клишетата, изречени без мисъл, праволинейно, шаблонно, скучно, плитко, първосигнално, но последователно, звучат по-убедително от говоренето на това, което не се мисли, а за да е политкоректно във всички посоки, лозунги, патетики, шикалкаване, рязка смяна на акцентите, опит за две минути да се каже нещо различно от това, което е казвано два месеца, желание и ЕС да си промени мнението за проруския кандидат, и Кремъл да не си промени мнението за проруския кандидат!?
  Аз обаче не съм дори безпристрастна публика, аз съм извън този нелеп избор между по-голямото по-малко зло и по-малкото по-голямо зло. Няма да подкрепя нито говоренето без мисъл в него, нито говоренето без да се мисли така, както се говори.
  
  P.S. Уважавам абсолютното право на всеки да види дебата така, че максимално да съответства на вече взетото му решение как да гласува. Аз не го гледах, но също го видях по този начин. :)
  
  
  3.
  Споделям още едно мнение в спор с мен:
  Не съдете и не гадайте кой спечели дебата, а кой спечели от него... Тя.
  
  
  4.
  Какво ни чака ли в неделя и след това? ББ с цялата си дейност досега го е показал и доказал:
  Като главен секретар на МВР, кмет, народен представител и премиер Той няма нито един завършен докрай мандат. Това е нещо като карма, нещо като орис, нещо като проклятие, нещо като неговото истинско Аз...
  
  
  5.
  Поради това, че съм в Науката за сигурността, около мен са доста хора с по-лява ориентация и по биография и интелигентност несъвместими с Герб (все пак в тази Наука има много учени и преподаватели, свързани професионално със структури от системата за национална сигурност). И днес в междучасията и на обяд обменихме мисли за актуалната ситуация... Съвсем искрено казвам, че трима колеги, които няма да променят по никакъв начин как ще гласуват (както и аз ще остана на принципа Нито, Нито), макар да са категорично за РР, съвсем обективно признаха, че въпреки сълзите (които не отиват на Върховен главнокомандващ), ЦЦ е стояла по-добре, представила се е по-последователно, по-подготвено, по-компетентно, по-професионално.   Изненадани са от участието в дебата на РР.
  Пак казвам - това са малко или много професионалисти, за мен несъмнено почтени хора, уважаващи ме, за да бъдат откровени с мен и ... направили своя избор още в началото на кампанията, а вероятно и преди това начало.
  
  Аз за какво се замислих, продължавайки твърдо да смятам, че кандидатурата на ЦЦ бе абсурдна и резултат на тъпа, нарцистична грешка на ББ, убеден в своята самозабрава и в скъсването си с реалността, че и магаре да постави, ще го изберат, само защото на самара му пише ГЕРБ...
  
  При все това, ето две дълги изречения от моето замисляне:
  1. ББ и министрите му, особено реформаторските, както и платените ченгета, платените медии, платените социолози и платените пиар(к)и през цялото време се държаха брутално, цинично, идиотски и анти-ЦЦ - те й направиха такава мечешка услуга, че по-мнителните хора да си кажат, че го правят нарочно, а по-безпристрастните да си рекат, че ако човек е относително прост, той рано или късно ще стане абсолютно прост.
  2. ББ с безумния си кадрови подбор, с тоталното си мачкане на всичко в ГЕРБ, със смазването на всякакво лично достойнство в ГЕРб, с налагането на шпиц-дисциплина - като разговаряш с мен ще мълчиш, затисна и ерозира дори малкото лични качества, които всеки що-годе образован, зрял, опитен или поне живял доста време човек, за да види и 2, и 200, има. Ето, оказа се, че дори абсурдната ЦЦ има известни качества, стигнали й да матира в три хода РР по въпроси, жизнено важни за националната сигурност. Ако ББ бе далеч по-интелигентен, по-разумен, по-начетен и по-държавник, вместо да крие кандидатурата на ГЕРБ до последния момент, трябваше, както правят в демократичните държави, да я назове навреме, да разгърне една позитивна кампания, да сложи верни акценти, да й даде да навлезе в кампанията, да анализира публичните й изяви, да направи корекции своевременно, да й изгради не конфронтационен, а обединяващ образ - видя се, че дори ЦЦ се учеше за краткото време, в което бе допусната на светло, само тя в кампанията показа развитие, докато РР напротив - дали защото много рязко дръпна първоначално в националистическа, атакистка, прокремълска и скъсала с реалните правомощия на президента посока, - постепенно потегли назад и се оказа главният печеливш от безумно кратката кампания на реално показване на личните достойнства на кандидатите. Вместо това ББ криеше своята кандидатура дълго време, с което я дискредитира като немощна и представляваща опасност за себе си при самото си появяване пред обществото, после й отряза главата, наричайки я грешка, а накрая я остави да се оправя и справя сама. И потресаващото е, че тя сама и напук на ГЕРБ се оправяше и справяше сама по-добре, отколкото през цялата сбъркана и побъркана кампания на партията й на нейния дезориентиран, хленчещ, жалващ се и загубил представа на кой свят се намира, лидер (с извинение за злоупотребата с думата лидер).
  
  
  6.
  И последният ми коментар за тази предизборна кампания.
  
  ГЕРБ са ясни - загубата е практически непредотвратима, въпросът е не Дали, а с Колко? С най-много 5-6% разлика (напр. 47%-53%) може да има шикалкавене, ослушване, бавене на топката, опит за втори опит за правителство заедно с този-онзи и с вече явен патрЕотарски привкус, плюс винаги готовите за власт т.нар. официозни реформатори. С най-малко 15-16% разлика (42%-58%) вече всичко е ясно и когато гърмът удари, ехото ще заглъхне с вопли, плач, драматични тръшкания и мъченически пози, но мърдане няма да има, оставката няма как да се разбира отново като оставане.
  Другата алтернатива не е алтернатива. Ако искате, питайте ме мен - аз някога си позволих да повярвам, че човек-историк, получил като подарък шанса от аутсайдер да стане държавен глава, ще се възползва от този подарък на Съдбата да остане в Историята на България не като статистически запис (вече студентите по политология не могат да назоват всички президенти на демократична България), а с дела, с кауза, с мисия, с визия. При всичките му лични характеропатии и сребролюбия, провинциализми и тотална липса на държавничество, този, на когото бях секретар по националната сигурност не успя, провали се, и заради партийната си същност, подкрепа, история и обреченост. В "БСП" буквата "П" означава всичко друго, само не и Промяна. БСП е едно от Проклятията на Прехода и тя се съхрани в този си вид за лошото на България. Така че онези, които си мислят, че като гласуват за РР гласуват за Промяната, жестоко се лъжат. Те гласуват за Позитания, този глух за реалните проблеми на обществото и дори на електората си, блажен остров на самодоволни милионери, които не се интересуват как е на България, интересуват се само от това - как им е на тях! Те са преките наследници на манталитета, закодиран във върхушката на БСП от върхушката на БКП и ДС. Те не са родили нищо свястно, не са направили никаква реформа, не са направили никаква Промяна в Обществото, чакат друг да ги направи и понеже Промяната винаги има болезнена първа фаза, извършилите я биват намразвани и върхушката на БСП яхва тази омраза. БСП е най-удобната опозиция, защото никога не се е сборила с Властта истински, а пръхти около нея сякаш те с Властта са борци сумо - едри, мазни, с тресащи се меса и се бутат, щипят, тайно ухапват, скубят, но се не сборват истински, докато накрая някой хване другия за препаската и не го избута от татамито или как там се нарича рингът на сумистите. БСП е най-лесната за сваляне Власт - достатъчно е да се нададе бойният вик Комунистите пак са тук и пак са същите! И я изгонват от Властта с дюдюкания и понякога с ритници. Или самата тя хвърля бялата кърпа, като намери предатели, които въобразили си, че са национални герои, издават и предават Четата. Така и президентът, на който аз бях секретар по националната сигурност, като заченат в алхимичната лаборатория на духове и призраци на остров Позитания, бе предварително обречен да бъде празно място в голямата История на България.
  Още повече, че президентът в България като институция е почти празно място - представителни функции и почти никакви правомощия - нещо като нищо на света. Такава конституция направиха от Позитания и я приеха с гласове и от СДС. Така че дори да има човек, който да иска да осъществи Промяната, като президент той няма как да го направи, защото от него абсолютно нищо не зависи. Повярвайте ми - бях там 5 години и видях. Нищо хубаво в България не зависи от президента, но президентът може да направи много лоши неща за България, особено ако се случи да не е читав или ако зад него стоят милионерите от Позитания.
  Ето защо гласът за ЦЦ не е глас за Европа, той е глас за статуквото, за ББ, за сегашната Власт, за всичко онова некомпетентно, елементарно, простеещо, отблъскващо като поведение на различни нива на управлението, срещу което мислещите и можещите хора настръхнаха и се срамуваха, че е възможно да бъде на толкова високо ниво в България, това е глас за Ипония.
  И ето защо гласът за РР не е глас за Промяната, той е глас за Позитания, той ще възкреси заглъхващите алчности за власт на милионерите от този вреден за България остров, той ще извади от гардеробите, натикани дълбоко в мазетата на Прехода, скелетите на големите провали на Прехода, на големите зулуми и абсурдни липси на стратегическа мисъл, той ще бъде реванш за онези, които както винаги досега се проваляха, завличаха обществото надолу, а после се връщаха за реванш, показали и доказали, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Само не ми говорете за Позитания, аз пропилях пет години от живота си, мъчейки се с нещо да помогна на нейния лидер да излезе от нейните окови, шаблони, склеротични разбирания за България и генетични увреждания като Партия.
  Така че аз няма да гласувам с отвращение нито за единия, нито за другия кандидат. Искам на стари години да се уважавам и повече да не подвеждам своите деца, когато с добри намерения подпомагам асфалтирането на магистралата до Ада за Родината ни. Затова абсолютно убедено ще следвам единствено възможния избор на съвестта си и той, както вече го заявих е Нито, Нито.
  
  11.11.2016 г.