1.
  Другия понеделник Той може да каже, че на балотажа те сред всичките други партии единствени са имали кандидат за президент жена (или гражданско лице) и затова са първи, докато другите са се крили страхливо зад мъже (или военни), така че няма да подава оставка...
  
  
  2.
  Аз си имам да пиша и чета лекции, да чета и пиша книги, нямам време да следя телевизиите. Но преди това си пия кафето с колега. Той разсъждава примерно така:
  
  - Вижда се с невъоръжено око, че Властта се е побъркала от страх, че губи властта и плещи откровени глупости, бележи неподозирани нива на падението! Така тя ще разбие и последния мотив да бъде подкрепена. Защото хората могат да страдат от идеологизиран далтонизъм, от слепи надежди, от слаби нерви, от преувеличен страх, но не и от необходимост от поне някаква нормалност. А Властта, паникьосана от предстоящата загуба на властта, показва ненормалното си, психически разстроено, шизофренично бълнуващо, явно изместило центъра лице. Никой не гласува за хора, които се показват като неуравновесени откачалки. Спешно е нужно Властта да се опомни и да направи опит да изглежда нормална, естествена, логична, а не обезумяла, депресирана и загубила ума и дума.
  
  
  3.
  Понеже трябва да влизам в час (дано не само буквално), а и не искам повече да коментирам, да отговарям на въпроси, да чета ултимативни съвети и деликатни ругатни на в пощата и месинджъра си, искрено и лично ще си призная веднъж завинаги:
  
  За мен няма опция Или-Или, има една-единствена опция Нито-Нито.
Аз не участвам в избиране между Шизофренията и Епилепсията; По-малкото Голямо зло и По-голямото Малко зло; между Демократичната Диктатура и Диктатурната Демокрация; между тези, за които не съм гласувал никога и тези, за които не съм гласувал никога; между Партията на Властта и Властта на Партията; между Евразия де факто и Евразия де юре; между Минало свършено и Минало отминало Време.
  
  И толкоз. Аз съм лоялен и почтен член на моето малцинство, то се състои от един-единствен човек - от мен. А точно този един-едниствен член на моето малцинство в България вече и повече не мога да предавам. Да бъда друг аз вече късно е. Есента дойде.
  
  
  4.
  Аристотел: Истината е категория, с която обозначаваме съответствието между знанието и действителността.
  
  
  5.
  Добре, че и аз съм вече явно от тези, за които един приятел казва, че разговарят само със своя вътрешен глас...

  Току-що казах на вътрешния си глас:
  - Според мен политиците от РБ няма да мирясат, докато за 7 дни не сведат до нула 7-те процента подкрепа, която имат. Всяко тяхно говорене от снощи насам веднага сваля 0.1% от уважението на измъчилия се от тревоги техен електорат. Още 2 дни и това уважение ще падне под 4%. Още нови два дни и ще стане от порядъка на статистическата грешка. Няма ли кой да ги прибере временно някъде на тихо и уютно място с успокояваща психиката им музика и не много лед в чашата - поне докато мине и вторият тур?
  
  Не се случва често напоследък, но този път вътрешният ми глас не само се съгласи с мен, но и бе още по-краен в мнението си за политиците от РБ след злополучния вчерашен изборен ден...
  
  
  6.
  Мой приятел ми даде следния повод за размисъл и докато пътувах след работа разсъждавах наум:
  50% от гласовете на първия тур не бяха подадени за отишлите на балотаж. В този смисъл ГЕРБ и БСП печелят по 12-13% (1/8) от всички избиратели, сиреч за тях не са гласували или не са отишли да гласуват 87-88% (7/8) от всички избиратели. Може да се каже, че избирателите всъщност наказаха и тези две партии, само че най-малко от другите и затова техните кандидати са на балотаж.
  Оттук какво следва или би могло да следва?
  1. Абсолютно нищо не е решено и никой не може да твърди обратното.
  2. Нито един от останалите кандидати не е в състояние да пренасочи по своя воля гласувалите за него изцяло в едната от двете посоки.
  3. Повечето негласували за двете големи партии избиратели имат първи мотив да не гласуват за тях, а едва след това идва търсенето на алтернатива и в този смисъл голяма част от тези избиратели са абсолютно непредсказуеми, могат да вземат решение в последния момент като резултат на последния мотиватор или дразнител в поведението на двамата кандидати или просто да не отидат да гласуват. Така че избирателите, отказали да гласуват на първия тур за отиващите на балотаж по всяка вероятност не само ще се еманципират от онези, за които дадоха гласа си, но и ще ги изненадат неприятно.
  4. БСП може да повиши резултата си като следствие от наказателния вот срещу ГЕРБ, припознат вече за по-голямата опасност от образованите, младите, жителите на по-големите градове и по-успешно справящите се в Прехода малцинства. Докато ГЕРБ (той не бива да бъде подценяван) може да повиши резултата си като следствие от владеенето на властта - силово, медийно, плашещо и контролиращо маргинализираните или по-слаби социално малцинства, плюс далеч по-големите възможности за манипулиране и подмяна на вота.
  Към днешния ден за втория тур абсолютно всички опции са отворени - от ръчно броене за да се определи едва ли не с няколко хиляди гласа кой е победител, до разлика от поне 10-15% за единия кандидат.
  
  07.11.2016 г.