1.
  Аз съм категорично против някой да бъде нападан и осмиван за това, че има някакъв дефицит, който не зависи от него - зрение, ръст, слух, говор, тегло, телесна конструкция и т.н. Нито е етично, нито е заслужено. Гаменско е също така да бъде обиждана жена, за това, че не съответства на общоприетите представи на модните списания за красота. Това е безспорна истина и несъобразяването с нея е най-малкото проява на непълноценно възпитание.
  Напоследък, обаче, някои снимки предизвикаха не само саркастични коментари, но и остри спорове.
  Убеден, че не си противореча с началото на статуса, ще кажа - когато снимката е нагледна илюстрация
  на лошия вкус и на парадиращата безвкусица;
  на липсата на естетическо чувство или на трезвата самооценка на външния вид;
  на байганьовското самочувствие или на парвенюшката снобщина;
  на загубата на всякаква връзка с реалността или на властническото високомерие,
  то на съответната персона трябва да бъде казана истината в очите - за да разбере тя, че обществото не е стадо, което има единствено правото да блее в знак на съгласие и примирение, а може с пълно право да изисква от тези, които го представляват по света и у нас да се замислят много по-сериозно - как се обличат, как изглеждат, как се държат и какво на практика представляват.
  
  
  2.
  Както и да е. Няма да споря с несъгласните с мнението ми за "ония снимки", включително и с остри писания до мен на лични във Фейсбук. Малко е късно във възрастово отношение, но понякога все още мисля така, както някога, в младите години бях написал едно стихоплетче: "И на всичко напук, ще наричам все пак, подлеца подлец, а глупака - глупак"...
  Продължавам да не приемам ценностния фундаментализъм и заблудата, че едни ценности - толерантност, либералност, демократичност, търпимост към различността, коректност и др.- или ги имаш, или ги нямаш. Ценностите са като лекарството - до една доза са лекарство, над нея - постепенно се превръщат в отрова.
  Да, трябва да сме толерантни, либерални, демократични, търпими към различността, коректни и т.н., но не до абсолют, а много и въпросът е колко много да е това много. Да е достатъчно много, за да сме наистина толерантни, либерални, демократични, търпими към различността, коректни, но не прекалено, безкрайно много, така че тези наши ценности да се превърнат в отрова за нас самите и за обществото.
  Това е и индивидуален, и обществен проблем. Това е и проблем на Европа - тя извежда в абсолют тези свои прекрасни ценности и става тяхна жертва, защото те могат да са абсолютни, когато се споделят от всички и стават част от начина на живот на всички.   Но когато сме заобиколени от хора и общности, които не само не ги споделят, а ги ненавиждат, тогава тези изведени до абсолют ценности правят Европа слаба и беззащитна.
  И по-конкретно - не съм съгласен, че трябва до такава степен да абсолютизираме толерантността, либералността, демократичността, търпимостта към различността, коректността, че да смятаме за нещо крайно нередно, когато някой изглежда пошло, държи се грозно, облича се безвкусно, говори просташки, отнася се към възпитаността арогантно, ние да му кажем, че изглежда пошло, че се държи грозно, че се облича безвкусно, че говори просташки, че се отнася към възпитаността арогантно.
  Ако не му го кажем, водени от ценностни скрупули, които сме издигнали в абсолют, той ще продължи да живее с убедеността, че сме съгласни да преглътнем всичко негово, защото е на власт, защото е богат, защото силата е с него, защото ни е страх и най-лошото - защото сме такива като него, само че сме по-слаби и той може да ни третира като стадо. И да ни презира с цялата си душа и от цялото си сърце. Ако и доколкото все още има душа и сърце.
  
  12.10.2016 г.