1.
  "Валери Симеонов до българка в Ню Йорк: Не ни се мотайте в краката."
  
  Имали сме всякакви управляващи партии и коалиции, които са изричали всевъзможни слова, от които сме чували какво ли не. То все пак е било резултат от сбъркани психологически и ментално отделни индивиди, добрали се до властта.
  Според мен, обаче, тази управляваща коалиция изрече най-много глупави, невъзпитани, простеещи, грозни и както в този случай - гнусни неща. Тук не става дума за отделни индивидуални случаи, а за колективно явление, за общовластови феномен.
  
  Може да се говори за недостиг на култура, ако това изобщо е култура, но аз си мисля, че проявите на липса на култура, демонстрациите на невъзпитание, вулгарността, простащината и арогантността са все пак синдроми и симптоми, а не самата болест. Ние тук наблюдаваме болестно състояние, наличие на увреден властови мозък, на тумор в мозъка на държавата, на народа, на обществото, на гражданството.
  Организъм с тумор в мозъка няма бъдеще. Но, евентуално, може и да има, ако туморът бъде отстранен оперативно.
  Случващото се в нашата политика днес не се поддава на описание с нормални логически и изразни средства. Тук трябва да се мисли и говори за патология. А при патологията проблемите и заплахите не са количествени, те са (зло)качествени. И всеки изминал в смирение и търпение ден намалява и без това нищожните шансове за лечение и излекуване.
  
  
  2.
  Толкова ниско в политиката у нас не се е падало. Произвеждат се глупост след глупост, сътворяват се нелепост след нелепост, правят се грешка след грешка, изричат се смешка след смешка! Някакво колективно напушване! Племенен танц около кладата. Транс на хора, сякаш в жертвен ритуал на маите изтръгващи от гърдите на обществото още (все още) туптящото му сърце...
  Започва да става страшно. Единственото възможно опомняне е да се сложи край на тази агония, за да не се стигне до крайни мерки или крайно отвращение от властта.
  Очевидно помътняването и затъмнението в съзнанието на политиците е толкова ескалирало, че здравият разум няма никакъв шанс. Наблюдаваме и преживяваме свличане надолу към пропастта по закона за свличането в пропастта - колкото по-близо до пропастта, толкова по-висока е скоростта на свличането към нея!
  Такава власт не е имало и такива управляващи не сме имали...
  Това явно е бездънното дъно.
  Колко още трябва да ни заболи за България, че да се спре нейното пропадане в бездната на абсурдната некомпетентност и абсолютното самозабравяне!?
  
  
  3.
  Това сравнение на мой морски приятел ми хареса:
  В момента управляващите са като параход, на който в трюма пият ром на поразия; в котелното помещение тече люта междуособна саморазправа, в машинното няколко вахтени са зарязали работата си и делят парите от общата каса, в каютите над тях играят на хазарт с големи залози, в капитанската рубка капитанът и неговият заместник се гледат настръхнало с ръце на кобурите, на палубата върви весело парти с натоварени от последното пристанище девици, навсякъде тършуват и прибират каквото им падне някакви излезли изпод контрол юнги, по мачтите висят недоволни от поетия курс и всички останали правят всеки каквото му скимне...
  А на корпуса на парахода пише "Титаник".
  
  
  4.
  Мой колега, загубил си, за разлика от мен, днес времето да гледа интервюто на ББ:
  Какъв е смисълът в университетите да учим младите хора на разсъждаване, интелигентно изразяване, интелектуално отношение към проблемите, разширяване на културата и задълбочаване на знанията, стратегическо мислене и уважение към изговаряното слово...
  след като от върховете на властта се лее подобна реч на подобно ниво с подобни изразни средства, с подобна плиткост на логиката, с подобно   самоопровергаване през 10 минути, с подобно пренебрежение към фактите, с подобно отношение към аргументацията, с подобно нехайство към слушателя???
  Такова интервю зачерква всичко, на което младите хора могат да бъдат научени в аудиториите. Да се чуди човек защо изобщо на страната ни са нужни университети...
  У нас свещено е не знанието, свещена е простотата. И в буквалния смисъл са блажени нищите духом.
  
  
  5.
  "Какъв е цветът на хамелеона, поставен върху огледало?"
  Четивото „Да, така управляват. Стенограма от срещата на Бойко Борисов с представителите на управляващите политически сили” - http://clubz.bg/38835-da_taka_upravlqvat_pylen_tekst
  трябва да стане задължително за всеки, който иска да си даде сметка не само КАК ни управляват, но и КАКВИ на управляват!
  Исках да напиша, че този текст е МЕТАФОРА на Прехода, а пръстите ми изпревариха мисълта и написаха не метафора, а ЕПИТАФИЯ за Прехода.
  Всеки исторически период си има своите скрижали, най-точно характеризиращи го писания. Нашият Преход е събран в безпощаден и изобличителен вид именно в тази стенограма.
  Прочитайки потресаващо разголващата властта стенограма, аз си помислих за въпроса, напомнен ни от Кевин Кели в прекрасната му книга "Извън контрол", неотдавна излязла и на български:
  
  "Какъв е цветът на хамелеона, поставен върху огледало?"
  
  Хамелеонът мени цвета си според средата. Но какъв е цветът му, когато благодарение на отражението си в огледалото, средата - това е самият той и всъщност огледалото едновременно отразява образа му и го поражда?
  Моят отговор, който е един от възможните на теория, е, че на практика хамелеонът върху огледалото е такъв, какъвто е по своята същност - с истинския си цвят, в собствения си образ.
  
  Властта чрез PR, PRoпаганда, PRомиване на мозъците, оPRостачване, хамелеонски ни се показва такава, каквато тя желае да бъде видяна от нас в съответната ситуация.
  Но този път властта се е оказала в положението на хамелеона върху огледалото. На каквато и да ни се PRави, сега тя е лъснала в истинската си PRелест!
  
  
  6.
  Патологии...
  Един обикновен ден в днешна България – и то само в неговото начало.
  
  - Най-напред, в автобуса се засичам със сина на мой познат, питам го как е татко ти, той ми казва – по-добре е, изписаха го, сега следва химиотерапия, лъчетерапия, знаеш как е при такава болест...
  - После, жената, от която понякога купувам вестник за възрастната ми майка, не е в настроение, заговорвам я, тя споделя, че много е разстроена - нейната съседка, „пенсионерка на години”, трети ден отказва да поема каквато и да било храна, не искала повече да е тежест на сина си, с разходите по нея при тази малка пенсия и скъпи лекарства щяла да го върне много назад, да го закопае, а по-добре било нея да я закопаят, а не тя него, че деца имал да гледа и изучи...
  - След това, с огромно разочарование научавам, че един несъмнено много способен, обещаващ качествено развитие, млад човек, връстник на най-голямата ми дъщеря, е загубил в конкурсна битка за главен асистент от почти двойно по-възрастни от него конкуренти, които си имат своите съвсем не малки пенсии, а той има само своето бъдеще...
  - И накрая, чета какво е говорил един патрЕот...
  
  Ето с такива четири патологии започна днес за мен иначе Великият Четвъртък.
  
  
  7.
  "Студенти от Оксфорд призоваха президента да върне поправките в избирателния кодекс."
  
  Като прочетох това и си припомних как веднъж, при общуването с наша студентка от елитен университет във Великобритания, докато си говорихме за нейния научен проект за българския Преход, стана дума за висшето образование у нас и аз споделих моите опасения от агресията на Библиотекарския университет, който е проникнал във всички акредитационни, атестиращи, контролиращи и финансиращи институции и всъщност започва да слага ръка върху висшето образование в България, а за науката за сигурността да не говорим.
  Обясних на това много интелигентно българско момиче как този университет зарибява хора с ключови постове във властта, вкл. по самите върхове и министерства, в разузнавателната общност и в образователните институции и дори конкурентни университети, като ги прави свои докторанти, доценти, професори и по този начин започва да ги манипулира, да им определя политиката - научна, образователна, кадрова, финансова...
  Оказа се, че студентката във Великобритания е успяла да види по-дълбоко нещата, защото тя в отговор на моите думи изказа следната си тревога:
  - Това, което част от ръководството на Библиотекарския университет прави във висшето образование наистина крие опасност за висшето образование и конкурентните му, много по-силни, но не толкова агресивни и нападателни университети, които имат определена култура на поведение, макар и малко архаична, допазарна, базирана на принципи и елементарна порядъчност.
  Далеч по-опасно е, че идеите, които се генерират от част от ръководството на Библиотекарския университет са в разрез с българската външна политика, с европейската и евроатлантическата ориентация на страната, явяват се проводници на интересите на чужда държава, често са насочени срещу ценностите на демокрацията и имат твърде много ДС в своето съдържание. Опасността идва от това, че тези идеи един ден могат да започнат да се реализират от политическия елит и всичко, което някои хора в ръководството на Библиотекарския университет говорят, политиците в ГЕРБ могат да започнат да го правят. Ето това е опасността, по-скоро - по-голямата опасност, която крият въпросните идеи.
  
  Припомних си този наш разговор с българската студентка от Великобритания, защото тя се оказа далеч по-прозорлива от мен. Това, което тя ми каза тогава, беше през миналия септември, сега го съзирам в отвореното писмо на българските студенти в Оксфорд...
  
  
  8.
  Във всеки патрЕот дебне по един нацист. Лошото е, когато се докопа до властта, дори като нейна патерица...
  То така се започва - първо малко власт, после споделена власт, след това много власт, накрая цялата власт.
  
  
  9.
  Странни разсъждения: твърде много българи в Европа и САЩ били гласували за Герб, затова да оставим Герб да се удря с неговите камъни по неговата глава! Всъщност демократът отстоява принципи , а не плюнчи молива с тънки кръчмарски сметки.
  Друг е въпросът дали българите в Европа и САЩ, гласували за Герб са прогледнали от пети път за кого са гласували и дали то не е част от дългата ръка на мрака, от който те емигрираха...