В България като се каже „Третата вълна“, се подразбира едноименната знаменита книга на Алвин Тофлър, анализираща настъпването на Третата вълна, т.е. на Информационното общество, идваща след другите две вълни, трасирали пътя на човечеството Аграрната и след нея Индустриалната, съответно Аграрното и Индустриалното общество. Всяка от тези три вълни – Аграрната, Индустриалната и Информационната – се свързва с нейния основен източник на блага – съответно Земята, Енергията и Информацията; всяка има свой символ – Лопатата, Конвейера и Компютъра.
  Но в международните политически науки има още една не по-малко знаменита книга „Третата вълна“, която обаче за разлика от Тофлъровата, не е преведена на български език – на Самюъл Хънтингтън, известен по света и у нас със свръхзнаменитата монография „Сблъсъкът на цивилизациите“.
  В своята книга „Третата вълна“ С. Хънтингтън разглежда трите вълни на демократизация:
  - 1828-1926 г. (с начало американската и френската революции), след която има и първата обратна, контра-вълна 1922-1942 г.;
  - 1943-1962 г. с втора обратна, контра-вълна 1958-1975 г.;
  - от 1974 г. насам.
  Третата вълна започва на 25 април 1974 г. с Революцията на карамфилите в Португалия и свалянето на тамошната военна диктатура. Част от тази вълна са промените с рухването на тоталитарно-съветската социалистическа система.
  С. Хънтингтън анализира Третата вълна, разсъждава над въпроса за възможността и тя да има обратна, както аз я наричам тук – контра-вълна. Според него вероятността от обратна вълна е малка.
  Според мен обаче, не бива да се изключва възможността събитията в Гърция да са не просто изолирано явление, а именно начало на обратна вълна, на контра-вълна след Третата вълна на демократизация.
  Няма значение, че формално като че ли се действа едва ли не с възможно най-демократичното действие – с референдум. Наскоро писах, че всъщност Ципрас убива демокрацията, превръща я в тържество на онези, които са много повече, не са безотговорни, зле информирани, сплотени от собствената си многост и заслепени от сляпата вяра, че щом са много повече, те са прави! Това не е демокрация, а тълпокрация, охлокрация, стадокрация, орда-крация – за тази опасност предупреждават още Платон и Аристотел.
  Демокрацията съдържа в себе си тази опасност, защото тя е много прост механизъм за вземане на решения, при който прави са тези, които са повече. Но тя е разбрала опасността, която се съдържа в собствената й същност и затова е включила поне четири защитни механизми:
  1. Тези, които са прави, т.е. тези, които са повече, да са колкото се може повече;
  2. Тези, които са прави, т.е. тези, които са повече, да изразяват своето мнение колкото се може по-информирано;
  3. Тези, които са прави, т.е. тези, които са повече, да зачитат и да се вслушват в мнението на онези, които са по-малко и да инкорпорират от него в своите решения онова, което е полезно за цялото общество;
  4. Тези, които са прави, т.е. тези, които са повече, да изолират и да не допускат крайни, радикални, опасни за обществото, свърхпопулистки, ултрабезотговорни, мегадилетантски, хиперимпровизационни и-или човеконенавистнически и други подобни мнения да влияят на вземането на решения.
  Идеята ми е, че Гърция може и да се окаже изолиран случай на мъчително изтрезвяване от пиянството на един заблуден и подведен от лидерите си народ. Но тя може и да положи началото на обратна на демократизационната вълна, началото на контра-демократична вълна, началото на тежки социаланархични процеси, чиито последици да се окажат много тежки за Европа, Запада, цивилизованите държави и света като цяло.
  
  04.07.2015 г