Вече половин година слушаме все едно:
  “Това дали парламентът ще гласува реформите ще предопредели дали реформаторите ще останем част от управляващото реформаторско мнозинство.“
  “Не се ли промени съдебната система, нашето участие в правителството се обезценява.“
  “Ако няма воля да се спрат кражбите в управлението, ние нямаме място в тази власт.“
  “Ако няма реални стъпки за ограничаване на корупцията, ще преосмислим подкрепата за кабинета.“
  …
  Не зная, вероятно погледът отгоре дава друга представа за реалността, може би когато си в управлението оптиката е различна.
  Аз видях през изминалите 25 години как властта деформира хората до неузнаваемост, те развиват пожелателно мислене, подвеждат фактите към своята схема, а за онези факти, които не пасват на тази схема, важи максимата – толкова зле за такива факти.
  Пожелателното мислене не е позитивно мислене, защото първо, то не е мислене, а предпоставяне и преднамереност; и второ, то е защитна реакция, убежище, скриване от действителността в удобното леговище на душевния комфорт, който всъщност не е леговище, а тресавище – колкото по-дълго оставаш в него, толкова повече затъваш.
  За обикновените хора е приемливо да се отдават понякога на пожелателно мислене, защото така си подреждат някак живота, снемат неопределеността, възстановяват психическото си равновесие.
  Но за политиците пожелателното мислене е опасно, защото чрез него те селектират информацията, отслабват сетивата и сетивността си, стават податливи на грешки и най-често – рано или късно – започват да изглеждат нелепи и неадекватни, та дори смешни и … смотани (както се изразяват зевзеците в Пернишко).
  Но още нещо ме е научил горчивият, изпълнен с много илюзии и грешки, опит във, над, под, зад и около политиката – че в политиката всичко е възможно. И че можеш да тръгнеш от „Няма да подкрепя правителство, в което Борисов е премиер“ и да стигнеш до „Виждам много ясна воля на Борисов като премиер – за решителни действия, за промяна.“
  Да промениш позицията си диаметрално и радикално не е смъртен грях - политикът винаги може да се развива, да се адаптира към ситуацията, да се приспособява към процеса.
  Лошото не е най-лошо, когато променяш позицията си диаметрално и радикално в резултат на реални факти, на реални аргументи, на реални резултати и на очевидно позитивно развитие на тези, срещу които си бил, а сега си с тях и дори си техен рупор, Пиар, пропагандатор и агитатор.
  Лошото е най-лошо, когато първо променяш позицията си диаметрално и радикално, а после започваш с пожелателно мислене да съзираш реални факти, реални аргументи, реални резултати и реално позитивно развитие там, където тях ги няма и не може да ги има – а приори, пар екселанс, по презумпция и очевидно и очевадно. Но как да не го правиш, след като си там – горе, откъдето погледът дава друга представа за реалността, а оптиката ти на участник в управлението е различна.
  Какво ли не измисля пожелателното мислене! Особено, когато – в края на краищата – е за сметка на обществото…
  Но отново и отново ще кажа: обществото само си е виновно и затова така му се пада! Щом обича Пепеляшки, Червени шапчици и Спящи красавици да му разказват приказки, докато котараците в чизми си опичат работата, а самодоволните джуджета го смятат за покорна рая от неудачници-олигофрени…
  
  18.05.2015 г.