Начало

Отново и отново все за същото - за нашата наука и туморните клетки (само че не спящи) в нея - продължение

  Всъщност, това са два мои статуса във Фейсбук по един и същи твърде позорен за страната и обществото ни повод.
  Нека бъда пределно ясен. Не водя лични битки нито срещу конкретен ректор (колкото и да съм спрял да го уважавам), нито срещу конкретен университет (каквото и мнение да имам за имитацията на учебен процес в него).
  През последния четвърт век аз загубих много битки за провалени или обречени на провал каузи, допуснах немалко грешки, макар и воден от своите принципи, съвест и възпитание. Но това, което все още ми остава ненакърнено е готовността да реагирам на глас винаги, когато моите лични чувства за справедливост, за морал и за национални интереси са засегнати болезнено.
  
  
  Статус 1, 3 декември
  По повод материала „Шефът на ДАНС стана доктор... Писанчев е защитил труда „Време и развитие на политиката в защита на класифицираната информация“ - http://www.blitz.bg/news/article/306126.
  
  "Време и развитие на политиката в защита на класифицираната информация“ (каквото и да значи това, вероятно можеше да се добави и "пространство")...
  Продължавам да смятам следното:
  1. Съществува конфликт на интереси, когато си ръководител не просто на държавна структурка, а на Държавна агенция "Национална сигурност" и защитаваш дисертация в областта, в която работиш, защото възникват логични съмнения, че използваш потенциала на поверената ти институция за лични цели и правиш обосновани предложения, на които не може да се откаже.
  2. Съществува твърде многочислено наслагване на лица, облечени във власт, получили научни степени и звания в 2-3 точно определени университета и тази порочна практика, която поражда подозрения за създаване на користни обвързвания, трябва да бъде анализирана от МОН и другите компетентни институции (контролни и правоохранителни).
  Очаквам впрочем намесата на народни представители, за които реформаторството не е само гола декларация, а израз на висша политическа и морална принципност.
  3. Съществува остра потребност такива дисертации като горната да станат публично достояние (а не да са засекретени) и да бъдат обект на анализ от научната общност (тя има пълното право на това, не може да има подобни засекретени разработки, които са скрити от погледа на науката и не участват на пазара на идеи и знания), за да се създадат условия за изчистване на всякакви възможности за злоупотреба с власт и "получаване" на научни титли като награда за заеман пост и като привличане след това на съответното лице за нелегитимен лобист на съответното висше учебно заведение.
  4. Съществува настоятелна необходимост за законодателно уреждане на невъзможността дадено лице да се облагодетелства в научно отношение (със степени и звания), докато заема висш пост в държавата, още повече, чрез разработки, които са пряко свързани с неговите обществени отговорности и са в сферата на дейността, която изпълнява.
  5. Съществува абсолютно логична нужда от създаване на нарочен орган (комисия), който да направи научна, правна и морална оценка на процедурите, чрез които лица, облечени във власт са се сдобили с научни степени и звания през последните години.
  
  
  Статус 2, 4 декември
  След като за пореден път повдигнах въпроса за хората, облечени с власт, които си присвояват научни степени и звания, както и за съвсем конкретни 2-3 университета, които си купуват влияние във властта като се самопредлагат за място, където хората, облечени във власт могат да си присвояват научни степени и звания, получавам мейли с факти - с нови и нови факти за пълното развихряне на тази ужасна, деморализираща и петняща цялата ни наука "научна" перверзия.
Да, всеки случай е индивидуален, но системният елемент и огромната честота на подобни случаи говорят за проказа, за крещящ конфликт на интереси, за преминаване на всякакви граници. Наистина е време МОН и другите компетентни органи (включително правоохранителни) да се намесят!
  Ето, днес получих следния пореден мейл от млад и много талантлив български учен:
  "Току що с ужас научих, че и Полина Кавръкова е на път да защити докторат!!! След всичко, което причини на Финансовото разузнаване, ДАНС и въобще системата за сигурност на страната определено докторатът от в този университет (изписан е университетът - Н.Сл.) ще е като награда за огромните й усилия да съсипе финансовата сигурност на страната с крехките си ръце!"
  Аз лично нямам думи и съм напълно потресен - ако и това се окаже, не дай Боже, поредният факт на превръщане на науката в средство за лично и корпоративно облагодетелстване на някои ръководители и ръководства на университети, както и за задоволяване на егоистични, меркантилни и алчни за титли интереси!
  Като човек, който всеки ден работи с невероятно талантливи и трудолюбиви млади хора, направо сърцето и душата ме болят, че се случват такива неща - и се случват системно, постоянно, под незаинтересования поглед не само на обществото, но и на научната общност и компетентните институции в страната!
  Жал ми е за младите хора и за българската наука, с която съм свързал живота си и на която отдавам ежедневно и еженощно скромните си силици...

Г-н Слатински,
Изпратено от Guest (нерегистриран) на Пет., 05/12/2014 - 11:28.

Г-н Слатински, не сте ли точно вие този, който преди 25 години участва във "Великите" демократични сили, които употребиха цялата власт само и единствено за лични облаги??? Как изобщо си позволявате да коментирате и да насаждате погрешно впечатление в подрастващите, които четат вашия блог и не са съвременници на събитията от вашето управление. Получава се малко смешно - крадецът да вика "дръжте крадеца". Понеже виждам, че много обичате, когато споменавате Библиотекарския университет да пишете за "мафиотски", "засекретено", а в същото време тенденциозно липсват думите "прозрачност" или "публичност" във вашите собствени изказвания. Не смятам, че е много коректно и затова искам да попитам "Чиста ли ви е съвестта след като опропастихте толкова много науката, и икономиката, и образованието, и културата и всичко – точно защото използвахте всичкия властови ресурс, който имахте, но само за лични облаги. В този ред на мисли и аз като вас обичам да изказвам на глас всичко, което ме вълнува и съм чувствителен, даже много чувствителен на темата "справедливост" и "честност", затова бъдете така любезен и в тази си любезност - ЧЕСТЕН и сам си кажете, като завършихте Факултета по математика и механика, защо не се развихте в инженерните науки, а на партиен принцип оглавихте комисията по националната сигурност, която няма нищо общо с Вашето образование? Пишете за Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев и още една сурия имена на хора, които работят в действителност по проблемите на националната сигурност, които имат доказани знания и опит в тази област, а вие, които от завода в Радомир отидохте на жълтите павета, за да се занимавате с проблематика, която е много, много далече от вашите възможности и компетенции – ясно показахте, колко нелепи и жалки са изказванията ви, без всякакви факти и аргументация. Можете да подлъжете някое дете с думите си, но не и някой здравомислещ човек, който следи и се интересува за събитията в България. Отговорете ми – не, може би по-добре да не отговаряте, защото ми омръзна да чета тъпотии и измислици на хора, които нямат дори необходимите знания, как да спазват етикет или протокол. Може би заради това ви изритаха като мръсно куче и днес са само далечен спомен мечтите за жълтите павета. Изглежда толкова лесно от страницата на някакъв ЛИЧЕН блог да критикувате и да хулите хора, които се опитват в тези трудни за всички нас време, да се справят с проблемите и предизвикателствата на новото време – онова време, същото, което вие ни оставихте в наследство. Истинска ирония на съдбата - точно вие, който сте доктор по математика, да критикувате личности, които сте виждал само по телевизията, и познавате от жълтата преса, ако така сте станал доктор - то тогава ми е мъка за целия български народ!

По повод статус 1, 3 декември
Изпратено от Ралица Йотова (нерегистриран) на Вт., 04/12/2014 - 22:08.

Моите уважения към Вашия опит в областта на националната сигурност и професионализма Ви, но позволете ми да изкажа и своето мнение, по повод Вашата публикация. Преди няколко години, Вие самият бяхте мой преподавател в Университет по библиотекознание и информационни технологии и ме вдъхновихте, така както много други преподаватели, доказани специалисти в областта на националната сигурност, направиха след Вас. За съжаление не мога да се съглася с изказаните от Вас аргументи, защото звучат повече като легенди и предания, отколкото като факти.
По същество, според моите виждания и малкия, но смятам съдържателен опит, според мен изписаните от Вас аргументите са абсолютно неоснователни, тъй като когато става въпрос за научни изследвания или трудове, един кандидат за образователна и научна степан, или академично звание, винаги ще се уповава на опита и областта, в която е специалист. Неговите изводи и приноси ще бъдат именно на базата на специалността му. Никъде до сега не съм чула или видяла специалист в сферата на изкуството да напише дисертация в областта на физиката. Още повече, не мога да разбера защо се изказвате негативно по повод използването на областта, в която човек работи, тъй като смятам, че човек на подобна висока позиция е част от потенциала на поверената му институция и е допринесъл също толкова за развитието й, колкото и всеки един работещ в нея. Също така, за мен тази първа точка, показва една недостатъчна информираност и познаване на личностите, които споменавате в публикацията си. Преди всичко те са хора, които наравно с всеки друг са тръгнали от старт линията, за да стигнат до там, където са в момента. Също така, какво лошо има в това, човек на такава висока позиция да я затвърди и подкрепи с една по-сериозна стъпка от образователна гледна точка. Не трябва ли изискването що се отнася до образованието на заемащите подобни позиции, да е именно да имат поне ОНС „Доктор“?! Аз бих се чувствала по-сигурна, когато една титла в повече стои пред името на тези, които са част от управлението на България.
По точка две – Според статистика, чиито резултати бяха обявени на 13 януари 2014 (за повече информация: http://www.zemia-news.bg/index.php/balgariya-2/14439-%D1%83%D0%BD%D0%B8%...), както и по мое мнение, УниБИТ е най-бързо развиващия се, модерен и динамичен университет в България към 2014 година. За това допринася огромното усилие, старание, труд и мотивация на Ректора, както и на цялото Ръководство, което с много труд и желание, на базата на огромния си капацитет и опит, се опитват заедно да утвърдят името на Университета, да създадат нова, модерна атмосфера в образованието и да дадат най-доброто на обучаващите се в него. Това може би звучи като реклама, но бъдете сигурен че е абсолютно мое вътрешно убеждение, защото за годините, в които съм възпитаник на УниБИТ, видях огромния прогрес и желанието за повече и по-добро развитие. Не виждам защо трябва да бъде подозрително желанието на хората да учат в най-добрия университет към момента.

По точка три – Във всяка информационна карта на НАЦИД, която се попълва от вече придобилите образователната и научна степен, има поле в което автора на труда, може да даде своето позволение или непозволение за използването и достъпа до дисертационния му труд. Това няма нищо общо с каквито и да е процедури по засекретяване. Много са докторите, защитили в области, които нямат общо с националната сигурност и са заявили желание да не бъде даван достъп до техните разработки. За това, смятам, че тази точка е бълване на негативно отношение, което е породено от много други предпоставки, които нямат пряко отношение към проблема. Иначе, в подобни документи, никога не би било поставяно такова поле.

Като заключение, което е отправено не само към Вас, но и към всички, които следят Вашите публикации и са се изказали необмислено и доста остро - проблема с образованието в България е мащабен и доста сложен. За мен, това се дължи на, меко казано, манталитета на повечето млади, който ги прави мързеливи и който им дава основание да вярват, че всичко хубаво се получава даром. Липсва културата, интелигентността, възпитанието и достатъчните познания, които да ги отведат към прогреса. Никъде по света не съществува опция, която да дава основание да се смята, че просто да учиш в някой ВУЗ е предпоставка да завършиш и веднага да започнат да валят покани за работа на високо платени позиции. Без да бъдат положени допълнителни усилия, труд, старание, заинтересованост и демонстриране на знания и желание за развитие, без нематериална инвестиция, няма как очакванията за успех да бъдат оправдани. Всичко зависи от самата мотивация и реалните действия на обучаващия се. Не мога да разбера общото възприемане на тази идея, но може би това се дължи на факта, че проблемът с „калинките“ не се проявява само на по-високи равнища, ами е залегнал дълбоко в нашето ежедневие.
Не одобрявам, когато масово „затварянето на очите“ пред реалните проблеми на обществото е на заден план, а на преден стоят проблеми, които са плод на манипулация и жестоко изкривяване на истината.