Всъщност, това са два мои статуса във Фейсбук по един и същи твърде позорен за страната и обществото ни повод.
  
  Статус 1, 2 декември
  Да не разбира какво точно става и в каква ситуация се намира, може да се случи на всеки човек, независимо от интелекта, образованието, възпитанието и културата му. Защото всеки човек е поне малко егоист, егоцентричен и обичащ себе си.
  Капчицата егоизъм може да има ролята на полезна защитна реакция. Някога, преподавайки Макиавели, изглежда не бях изяснил това - докъде свършват моите виждания, откъде започват възгледите на великия флорентинец.
След лекциите някой студент ме бе "обадил" на ректора. И ректорът ме викна и започна да ме обвинява, че проповядвам на студентите егоизъм. Опитвах се да му обясня, че няма такова нещо, че става дума - по Макиавели - за егоизма на държавника, на владетеля, а в политическия реализъм егоизмът на нациите е свещен. Но ректорът свирепстваше, заплашваше ме с административни мерки. Тогава, за да му обясня нещата по-разбираемо, го попитах знае ли какво е това "ваксина". Той ме погледна тотално неразбиращ защо му задавам този въпрос.
Казах му - при ваксината си вкарваш мъничко от болестта, за да не те "тръшне" тази болест. Вкарваш си малко туберкулоза, паралич, едра шарка, която кой знае защо се нарича small pox, за да не те "тръшне" туберкулозата, параличът, едрата шарка. Ето защо няма нищо лошо ако "ваксинираме" с капчица егоизъм душите на младите хора, за да не бъдат те беззащитни и голи като охлювчета без черупки и костенурчета без корубки в този хипермеркантилен, свръхпрагматичен и мегаегоистичен свят.
  Ректорът се взря нервно в мен, стана, тръшна вратата и излезе. След малко се върна и ми измрънка леко вкиснато, но с чувство на хумор: "Ти ме направи луд, накара ме на 70 години за първи път през живота си да изляза от и да затръшна вратата на моя кабинет!"
  Та това за егоизма, за егоцентричността и обичта към себе си ми хрумна кой знае защо като прочетох "мъдрите мисли" днес на Слави Бинев.
  -- Когато деликатният и интелигентен човек не разбира какво се случва и в каква ситуация е попаднал, но в същото време съвсем естествено и леко егоистично мисли за себе си и за своите интереси, той най-напред и най-вече се пита Защо е станало нещо не съвсем приятно с него; дири причината за грешката в себе си, изпитва притеснение, неловкост, чувство на вина и се старае умно и разумно да излезе от положението и да съхрани достойнството и лицето си.
  -- Когато наглият човек и парвеню не разбира какво се случва и в каква ситуация е попаднал, а в същото време твърде прекомерно и безкрайно егоистично мисли за себе си и за своите интереси, той най-напред и най-вече пита другите Какво чак толкова е станало, та им е толкова неприятно; дири причината за грешката у другите, напада ги, агресира се, изпада в карикатурен нарцисизъм и брутално, цинично и абсолютно безкритично отказва да осъзнае глупостта си, отказва да допусне дори за миг колко нелеп е и до каква степен е смешен, нищожен и жалък...
  
  
  Статус 2, 3 декември
  
  Единственото, с което по казуса "Слави Б.[ИАД}" не съм съгласен е, че и този казус се възприема изолирано, сам за себе си, с въпроса Какво става, та се случват такива неща?
  Верният въпрос е не Какво?, а Защо? - Защо става така, защо се случват такива неща?
  Вместо да се шокираме всеки път като за първи път от всеки гаден цирей, избил върху лицето на българското общество, нека се замислим, че този цирей не е повърхностно проявление, което с малко гняв и временно избухване на известно недоволство, може да се скрие, да се замаже като с фон дьо тен.
Става дума за дълбоко и трудно лечимо (ако изобщо е лечимо) заболяване на самия ни обществен организъм. И това не е песимизъм, не е черногледство - това е диагноза, като присъда, неподлежаща на обжалване.
  Нито една мутра, нито едно парвеню, нито един наглец, нито един простак на висока позиция и ключов пост у нас не е изолиран случай, не е кадрова грешка, не е безпардонно решение, не е само повод за малко гражданско превъзбуждане и мъничка лавина от ФБ-статуси.
  Мутрите, парвенютата, наглеците, простаците са симптомите и синдромите на разпада на самото ни общество, на разкъсването на социалната ни тъкан, на завладяващата ни всеобща социопатия, на гангрената, която пълзи все по-нагоре - гангрената от социална аномалия, социална аномия, социална анемия, социална апатия, социална анорексия...
  Мутрите, парвенютата, наглеците, простаците, заедно с корупционерите, калинките, доносниците, ченгетата, циниците, мерзавците, двукраките дегенерати се плодят на всички нива на обществото и се настаняват на всички нива във властта, те прогонват младите от България, те не дават шанс за реализация на знаещите и можещите от средното поколение, те съсипват и вгорчават финалната права от живота на хората от третата възраст.
  Така че нека, както казват юристите, вземем повод от бруталността на парвенюто, заседнало в момента като кост в гърлото на българската култура и се замислим за много по-дълбоките неща и причини.
  Защото не се ли замислим дори сега - над това Защо се случват подобни свинщини в България, ще дойде време, когато освен да мислим Какво се случи, та България стана кочина, в която живеят само тези, които няма къде другаде да се дянат, не ще ни остане нищо друго - нито сили, нито желание, нито дори смисъл.