Изведнъж се случи това, за необходимостта на което много пъти съм писал (вероятно, защото съм свързан емоционално чрез младостта си с тази страна) - България започна да осъзнава колко близо, вкл. геополитически ни е Украйна. Винаги в началото на 90-те съм отстоявал тезата си, вкл. на международни форуми, че Западът има сбъркана политика спрямо Украйна, принуди я да си предаде статута на ядрена сила в полза на Русия и я закотви като "близкая заграница", подвасален придатък, крайднепърска губерния на Русия. А после пак необмислено Западът обърна политиката си на 180 градуса. И ето днес: Олеле! Олеле, я...
  Сега вече в България се пише много за Украйна. Най-често идеологизирано, спекулативно, а понякога и едно-a-spect(н)o...
  Страната ни има остра необходимост да запълни крещящото си незнание по отношение на Украйна. И то час по-скоро, защото не се знае колко дълго още ще я има Украйна при този ненаситим храносмилателен процес и нарастващ с яденето апетит откъм Кремъл...
  
  Една от най-използваните днес теми е за Степан Бандера (1909-1959).
  
  Без изобщо, ама изобщо да защитавам Бандера и нему подобните, нито един разказ за Украйна през 30-50-те години на 20 век не е напълно коректен (по-скоро е напълно некоректен), без да се споменат някои изключително важни "подробности от пейзажа):
  
  -- Например - без да се говори за жестокия глад, докаран от болшевиките и Сталин в украинските земи.
  Аз имах състудент в Харков, чиято майка е яла супа с месо от своето братче по време на ужасяващите гладни години. И това за цял живот я бе натоварило с тежка, неиздържима и непоносима човешка вина, без тя да има грам вина за случилото се.
  А не кой да е, а правоверният Федор Бурлацкий пише в книгата си за Хрушчов:
  "Секретарь Одесского обкома партии А. И. Кириченко рассказал Хрущеву о своем посещении одной из деревень области. Его пригласили зайти к какой-то колхознице, и застал он там ужасную картину. Эта женщина на столе разрезала труп своего ребенка - не то мальчика, не то девочки. И приговаривала: вот Манечку мы съели, а теперь Ванечку засолим, и нам хватит на какое-то время. Женщина сошла с ума. Много случаев людоедства было и среди нормальных людей.".
  -- Например - без да се опишат зверските, жестоки политически репресии, довели до смъртта на стотици хиляди украинци от сталинския режим, като ръцете на Хрушчов и нему подобните са омазани с кръв до плешките.
  Избити и пратени в концлагери са не само украинци, а и огромен брой българи в Украйна (и не само в Украйна). Аз имах приятелка (в смисъл добра позната) Оксана в Харков, чиято майка бе от български произход и тя, майката ми е показвала един страшен албум от снимки на българи, избити от сталинизма. Потресоха ме годините на смъртта им - почти всички 1937, 1938, 1939 г.
  Едва ли някой от 30-те години на 20 век насам извън България е унищожил толкова жестоко толкова много българи, колкото Сталин.
  -- Например - без да се споменат обективно жестоките, нечовешки масови депортации от Украйна (вж. напр. Павел Полян, „Не по своей воле. История и география принудительных миграций в СССР”, М., О.Г.И – Мемориал, 2001 г., http://www.memo.ru/history/deport/index.htm). Тази и още редица прочетени от мен книги по въпроса направо разбиват психиката, защото няма отговор на въпроса за чудовищно бруталния сталинизъм.
  -- Например - без да се обясни системната политика в СССР (и тогава, естествено от Кремъл) на фаворизиране на руснаците в Украйна, на лансиране на руснаци на ключови позиции, на назначени откъм Москва "първи украински ръководители", на смазване на всяко проукраинско национално чувство, на делегитимиране на украинския език.
Украйна има много недоизказани болки, неизплакани мъки, недопроронени сълзи, те също понякога тласкат част от украинците към крайности и недопустимости.
  
  Вече извън историческата ретроспекция ще добавя системното през последните 20 години превръщане от кремълското ръководство чрез проруското, службистко милиционерско и милитаристко лоби на Украйна във втори сорт страна, в апендикс и меко подкоремие на Русия, в нещо като Мексико за САЩ (за Калифорния най-вече).
  
  Да, аз не оправдавам украинския политически елит, той носи вина, всеки новоизбран президент бе и си оставаше президент на своята част от двете половини на Украйна.
  Но мисълта ми е следната, да се върна към Бандера и материалите за него в левия и левичарския печат:
  Всяко, дори най-гадното явление си има дълбоки причини и без да се изяснят тези причини, това явление е, пак казвам личното си мнение, не съвсем коректно извадено от историческия и социалния контекст, а значи действа и манипулативно, не търси цялата истина, а само изгодната на на пишещите част от истината.
  Но нали някой бе казал, че най-опасният и най-ефективен ПиаР, ПиаР-ът като PRопаганда, е следният:
  Винаги истината, само истината, единствено истината, но никога цялата истина.
  
  Николай Слатински
  28.03.2014 г.