Чета какво ли не за упътилия се за ада Сергей Иванов, за когото някога пишеха, че можело да щял бил да бъде президент след първите два мандата на Путин.
Същото и нашите индоктринирани от любов към Русия дипломати, и спецслужбите ни, и спецовете по Русия, и говорящите глави в телевизорите един през друг твърдяха.
А аз самичък, без свои агенти насам и натам, месеци преди да стане ясно, в анализ до президента ГП обосновах прогнозата си, че пазител на креслото ще бъда Медведев.
По онова време, да вметна, изчитайки някакъв аналитичен, с извинение, документ, на наша спецслужба, приятелски казах на шефа им: Грехота е да пращате на президента неща от първи попаднали сайтове. Толкова десетки и стотици хора имате, как е възможно аз сам да ги надчитам всичките! Стегнете се, за България ми е обидно!!!!
Впрочем, между Иванов и Медведев има много общо, а по-по-най-общото е тежката и нелечима форма на алкохолизъм.
За Сергей Иванов имам какво да разкажа. А от коктейлния ни кратък разговор на една от Мюнхенските конференции по сигурността се убедих, че презира предателката България.
Сергей Иванов е от същото отvraтително котило мизантроnu с които е пълна руската кагебейщина.
Той няма да почива в мир.
Може да не е в онзи кръг на ада, където ще гори вечно Путин, но кръг и за него ще има. Защото го заслужава. И така му се пада.
28.06.2026 г.