Преди 5-6 години, наблюдавайки какво се случва в страната ни, прогнозирах неизбежен сблъсък между олигарсите на Прехода (тези от задкулисието) и олигарсите на постпреходното Статукво (тези, имащи властта).
Когато този сблъсък започна да набира сили, написах текста, към който тук давам линк.
Накратко и синтезирано:
Олигарсите на Прехода спечелиха от Прехода, плячкосаха при великата криминална революция огромна част от националното богатство по незаконен (разграбване чрез пернишкия принцип Кой що докАчи!), псевдозаконен (по схемата на заставането на входа и на изхода на предприятията), полузаконен (масовата приватизация) и сравнително законен (касовата приватизация) начин. Когато постигнаха това, за тях Прехода завърши и те инсталираха на власт watchdogs, стражеви кучета, овчарки, послушни, безкомпромисни в похватите си и безпринципни като манталитет марионетки, които да охраняват и съхраняват Статуквото, работещо в тяхна, на олигарсите от Прехода полза, претакайки почти цялата добавена стойност на нашите икономика и финанси в техните банкови сметки, движими и недвижими имущества.
Но постепенно (това бе неизбежно), марионетките на власт и във властта, а по-точно доста малка част от тях, благодарение на заделяния за тях процент като разплащане за възложената им роля, всепозволеността и безнаказаността на корупцията, както и чрез държавни поръчки и еврофондове, заедно с контрола върху силовите и репресивните структури на държавата, сами станаха олигарси – олигарсите, превърнали се в такива чрез властта. Станали много силни и достатъчно богати, те вече не искаха да са марионетки на олигарсите на Прехода.
Ето защо бе толкоз просто и логично да се прогнозира непредотвратимия сблъсък между олигарсите на Прехода и олигарсите от/чрез/във властта. За което и писах в приложения текст.
Никак не бе трудно да се предскаже кой ще победи. Олигарсите на власт превзеха, похитиха, присвоиха си, сложиха ръка върху държавата, те станаха държавата. А срещу държавата никой не може да излезе.
Мисля си, че този процес не просто продължава, а набира скорост. Олигарсите, притежаващи властта не искат само да се освободят от марионетната си, подчинена и зависима роля по отношение на олигарсите на задкулисието. Те не искат само да победят олигарсите на задкулисието. Те не искат само да присвоят значителна част от богатството и бизнесите на олигарсите на задкулисието. Те искат да покажат ясно и да докажат категорично, че никой друг освен тях, олигарсите, притежаващи властта, не може да бъде олигарх у нас.
Политолозите прокарват ясна разделителна линия между олигархията и демокрацията. Всъщност, оказа се, че за олигархията няма по-приятен и безопасен режим от фейк-демокрацията, от псевдодемокрацията, от формалната демокрация, от фасаднатта демокрация. Именно чрез имитацията на демокрация като привидно съблюдаване на определени процедури, олигархията може както да притежава не просто цялата власт в държавата, но и самата държава; така и постоянно да се възпроизвежда като власт в тази държава.
Това е голямото прецакване на олигарсите на Прехода, на тези от задкулисието. Те смятаха, че като се наложи у нас илюзия на демокрация, тяхното господство се увековечава. Ако не бяха плячкаджии и безскрупулни мошеници, ако имаха мозък в главите си и ценности във възпитанието си, олигарсите на Прехода щяха да са първите и непоколебими борци за либерална, пазарно ориентирана, базирана главно върху частната собственост и ценяща въховенството на закона и основните човешки права и свободи демокрация в България!
В такава демокрация те щяха да имат няколко обиколки преднина в икономиката, контролния пакет акции във финансите, внимателно направлявани в нужната посока медии и постепенно – чрез инвестиции в националното благо (например култура, образование, наука, спорт) – изпиране на публичния си образ като уважавани люде – ако не те, то техните деца и внуци.
Но залагането на имитационната и лишена от същност, смисъл и съдържание демокрация ще им изяде главите. В преносния (вече го прави), а може би и в буквалния (не дай Боже!) смисъл.
Нобезусловната победа на олигарсите, притежаващи властта, не бива да успокоява олигарсите, притежаващи властта.
Едно, че за олигарсите, каквито и да се те като генезис, важи Железният закон на акулите – Акулите винаги са с една повече от необходимото!
С други думи, веднага, след като акулите изядат онази от тях, която е повече от необходимото, този закон отново сработва и те пак са с една повече от необходимото.
И второ, нашата история след Освобождението не ни дава поводи за оптимизъм когато един режим е запушвал с всевластието си и свръхконцентрация на репресивна сила процесите в страната.
Тук не приравнявам никого с никого, не коментирам качествата и принципите на съответните режими. Просто напомням с тревога общоизвестни исторически факти, знаейки, че в историята нещата много често се повтарят, държавите си имат патерни (форма плюс съдържание), които са устойчиви като някакви архетипове и развитието им се върти около тях сякаш е омагьосано.
В България е имало три подобни режима на всевластие и свръхконцетрация на репресивна сила. И на трите режима водачите не са сваляни от техните управлески Олимпи по легитимен начин, напротив, разправата с тях е била жестока. На единия водач диваци и варвари отрязаха двете ръце, на другия диваци и варвари отрязаха едната ръка и главата, на третия макар и не чак такива диваци и варвари – отрязаха преносно главата и Историята го запомни с жалката, смешната, позорната и карикатурна физиономия.
Какво може да спаси който и да било политически режим на всевластие и свръхконцентрация на репресивна сила от каквито и да било безчинства – поне според уроците на българската история?
Това е единствено все тази либерална, пазарно ориентирана, базирана главно върху частната собственост и ценяща върховенството на закона и основните човешки права и свободи човешки права и свободи демокрация.
Да повторя, впрочем – да потретя:
Либералната, пазарно ориентирана, базирана главно върху частната собственост и ценяща върховенството на закона и основните човешки права и свободи демокрация.
Именно нормалната, модерната, европейската, пълноценната демокрация дава безболезната смяна на застоялите се и започнали да се ояждат режими, внася свежа кръв от знаещи и можещи, компетентни и съвременно мислещи мениджъри във властта, позволява на обществото и основните негови групи да се чувстват представени в управлението и да се дава шанс на съвременните, конструктивни, съзидателни и надигащи се на пръсти - за да видят какво има на и дори отвъд хоризонта - визии, стратегии, идеи и верни политически решения.
Не се ли върнем към пълноценната демокрация навреме, всякакви сценарии у нас ще бъдат възможни. Именно това мен днес най-силно ме тревожи.
http://nslatinski.org/?q=bg/node/1640
30.05.2020 г.
