16 април, 825 официално установени заразени.
Нарастването:
29 19 12 18 23 33 37
25 18 25 33 37 28 21
24 21 16 30 13 14 21
7 19 40 48 42

След като и аз не знам защо модифицирах модела след критичната точка 14 април, започнах да следя възможните 4 траектории, за да видя по коя евентуално ще се тръгне.
825 официално установени, починали 40.
Те даваха за 16 април следните данни -
Първа траектория – установени заразени 816, починали 38, всичко заразени 3272;
Втора траектория – установени заразени 831, починали 39, всичко заразени 3341;
Трета траектория – установени заразени 846, починали 41, всичко заразени 3411;
Четвърта траектория – установени заразени 863, починали 42, всичко заразени 3486.
При мен и вчера, и днес най-близка до истината е втората траектория, тя е по-лошата от двете добри траектории.

Моите коментари:

Първо, снощи писах за вакханалията на българското ни леконравие. Както веднъж казах – у нас чудото със спазването на мерките е 1 месец плюс 3 дни. Ще започнем да се броим след 10 дни плюс 3 дни. Само че сметката ще започне да не ни излиза за всички, не само заради безумците и безумието им. Пандемията потрива доволно ръчички. Ние на 10 и 11 април бяхме безотговорни на трета степен, сега сме безотговорни на ен-та степен, където ен е поне 7.
Аз вече нямам илюзии какво ни чака. Имам само надежди, че поради някаква абсурдна причина току виж и ни се размине. Поговорете с лекар от първа линия, за да се убедите.
Аз говорих с един, няма да казвам от коя болница, но съм му чел лекции в курс, след който получаваш шанс за още едно хубаво ромбче на пагона. Той казва – ръкопляскането не им повлия. Утре даже триаж ние лекарите няма да правим. Триаж е когато от трима избираш двама, които да живеят. При нас от десетима няма на девет да обръщаме внимание, за да разсъждаваме да ги спасяваме ли. Защото няма как да ги спасим – няма апаратура, няма място в интензивното. От десетимата един ще бъде спасяван, защото ни е близък, роднина, приятел, познат, защото сме му задължени за минали времена, защото е министър или депутат, защото … ужасно е да го кажа – си е платил където трябва комуто трябва колкото трябва. А деветимата сульовци и пульовци няма как да ги погледнем дори! Ние сме държавата с минимум легла в интензивните отделения и със съответните апаратури! Ние не сме Германия, която е на първо място! Ние сме една много западнала Италия….
И този лекар ми говореше с тъга, той няма дори сили да съжалява вече безумците, безхаберните, безполезните идиоти. Кого от тях да съжаляваш сред народ то безполезни идиоти!!!!! Народ, който има повече от поносимото безполезни идиоти, обрича останалите да бъдат полезни идиоти. Полезни, но идиоти.

Второ, разбира се, че част (аз обяснявах по-рано защо само част) от нарастването на заразените е заради повечето тествания. Това е толкоз просто и логично. Но то не е цялото обяснение. Скоростта на нарастване на установените заразени е не с 20-тина процента по-висока, а е 2 пъти по-висока. С други думи – да, повече тестове, повече установени заразени, но в същото време е валидно, за жалост и другото – повече заразени, повече установени заразени. Ние, според мен, започваме да се заразяваме все повече и все повече.

Трето, аз акцентирам на безалтернативността на физическата изолация (писах вече, че за мен това е терминът, доколкото в днешно време не може да става дума за социална изолация), защото съм нормален, сиреч обикновен гражданин. Това е, което зависи от обикновените граждани, много от които,за съжаление, не са нормални в днешното разбиране за нормалност. Защото не е нормален човек, който прави всичко възможно да се самоубие, като анормално се навира в лапите на вируса; не е нормален човек, който подлага на неуправляем риск своите родители с анормалното си безхаберие; не е нормален човек, който посяга на здравето на децата си с анормалната си безотговорност; не е нормален човек, комуто лекарите трябва да ръкопляскат да е разумен, но той анормално не иска да е разумен, защото за да си раз-умен необходимото условие е да си умен.
От обикновените граждани се иска спазване на мерките за физическа изолация. Затова аз акцентирам върху тях. Аз не съм властник, не съм медик, не съм икономист, не съм финансист. И не съм специалист в управлението на процеси в условията на пандемия.

Четвърто, ситуацията е динамична и преминава в драматична, защото ние навлизаме в нова фаза, когато, както алармирам от няколко дни (по моя модел) – „ние тръгваме нагоре“.
Това наистина е нова, болезнена фаза. Тя изисква модифициране не само на моя модел (кучета го яли него!), а модифициране и на поведението и решенията на властта.
Властта, обаче, не предлага нищо ново, а се превръща в гарван, който наистина грачи грозно, зловещо.
Властта констатира какво става, обяснява какво се случва. Тя върви след станалото, влачи се след случилото се. Създава усещане, че не знае какво да прави, наситила си е идеите до зацикляне, вече доста дни не е направила нищо ново, не е предложила нищо по-различно от онова, което правеше когато заразените бяха не 800-900, а 80-90, дори 8-9. Смълча се и президентът. Лашна се от хипералармизъм към мегамълчание. Няма ли съвети, няма ли съветници, не може ли поне дистанционно да свика КСНС на заседание в новата ситуация…
Днес властта, цалата власт, всички ония, на които даваме по 2-3 заплати, всяка от които е 2-3 пъти колкото средната заплата на редовия българин, трябва да се напъне до скъсване на вратните си жили. И да пукат вратните ѝ жили не от говорене, а от мислене. От разработване на стратегия какво правим във фазата на геометричния ръст на заразените. Какви политики се предлагат, какви мерки се предвиждат.
Вече говорих, че властта знае главно и основно да прилага твърдата сила, грубата сила, hard power. Но властта не е само голям чук, та всички проблеми да ги виждаш като гвоздеи и когато гвоздеят се огъне след стоварване на този чук, да виниш него преди всичко и най-вече. Да не говорим, че и твърдата сила не дава ефект, защото понякога е твърде небрежно или твърде самоволно прилагана. То и твърдата сила да прилагаш се иска освен бицепси и сиво вещество.
Но властта изоставя и понякога забравя меката сила, фината сила, soft power. Не се получава единствено с репресии, дисциплиниране, силово говорене и размахване на пестник. Трябват и меки мерки – морковите, не само тоягите. Трябват поощрения, компенсации, мотивации, стимули, награди, добри думи, изпълними обещания. Меката сила не е мекушава сила, не е сила с омекнали колене. Тя понякога е много по-успешна от твърдата сила.
Ефективно управлява само власт, която прилага интелигентна сила, умна сила, smart power.
А да напомня за финал написаното оттпреди няколко дни за това - какво е интелигентната сила:
Интелигентната сила е ефективен микс от твърдата сила и меката сила. Ефективен. Даже не просто някакъв микс, а ефективен…
  
  
  
  
  
Честно казано, не знам какво да мисля за това, което се опитвам да правя pro bono с моите изчисления за бесовщините на вируса и за реакциите на тези ми сизифови усилия…
Но ще му мисля не сега, а после, довечера. Може утрото да е по-мъдро от вечерта, ала вечерта е времето за равносметка.

Ще споделя засега нЕкои съображения.

Първо, има една теорема на Томас. Всъщност този Томас не е един, а са двама. Те първо са двама американски социолози Томас без нещо роднинско помежду си, а после, през 1938 г. стават съпрузи – Уилям Томас (Wiliam Thomas, 1863–1947) и Дороти Томас (Dorothy Thomas, 1899–1977).
Та 1928 г. двамата Томас казват: „If men define situations as real, they are real in their consequences”.
Това ще рече: „Ако хората определят ситуациите като реални, те [ситуациите] са реални в своите последици“.
Теоремата на Томас общо-взето важи за много процеси и явления и за възприятията за тях от хората. Но тя – според мен – важи и за т.нар. мой математически модел. Разбира се перифразирана – ако моделът е разработен независимо от бъдещите данни и неговите прогнози се оказват близо до дошлите след разработването му данни, то значи моделът е [може да се приеме за] работещ.
Ако моделът престане да „познава“ в приемлива степен, то ще перифразирам Гр(а)учо Маркс – моделът ми не ви харесва ли, няма страшно, имам и други модели!

Второ, мнозина ФБ-приятели (за малцина от тях не знам дали върви думата „приятели“, но аз съм си виновен) започват от известно време за известно време да четат това, което смятам и пресмятам. И съответно започват с въпроси, задавани от други преди тях и обяснявани от мен (няколко пъти) преди това.
Като не им пояснявам, те ми се карат или ми се сърдят. Но аз какво да сторя. По едно време казвах – ама никой не ви задължава насила да ме четете, това си е моята стена, моят хол, правя си тук каквото искам. Но пък приемам сърцеразбирателно, че те наистина искат да проумеят началаАта на това, което правя, за да преценят доколко да се доверяват на прочетеното и дали да не престанат да си губят времето с четенето.
Накратко. Т.нар. мой модел се прави поне на теория като всеки друг модел – на базата на определени данни и на основата на определени допускания. Като всеки модел той се опитва с относително малко знание да даде сравнително добро познание. Е, не е по формулата на Парето, че ако улучиш най-важните 20% знание, ще получиш 80% достоверно познание, но все пак.
Освен това като при всеки модел и в моя т.нар. модел са заложени критерии за самооценка на неговата точност. И близо до критични точки (точки на бифуркация, точки, когато се прави избор на нова траектория), точността започва да спада. Как да има точност на добро ниво, когато самата система близо до тези точки започва да се тресе, да се колебае, да се почесва по чЕлото накъде да тръгне. И като правило накъде да тръгне зависи не от външните обстоятелства, а от вътрешното състояние на системата.
На въпроса защо модифицирам модела, не може ли той да се самонастройва като е пуснат веднъж завинаги?, отговорът ми е – ако бях Великият часовникар (сиреч Господ), да навия един механизъм, да го пусна и той да си тик-така нататък без моя намеса, би било суперско. Но в реалността, както казваше моята внучка някога в детските ясли, понякога е гадно. В началото моделът разполага с малко данни и се базира на малко заложени съображения (допускания, параметри). Постепенно се получават повече данни и се научава повече за началните и граничните условия, за външните и вътрешните въздействия и напрежения. Това налага модифициране на модела. Сигурно по-точно е софистициране, в Пернишко му викат изпедепцване.
Но като всеки модел, ако модифицирането му върви в правилна посока, критерият е донякъде прост – критичните точки се разреждат, раздалечават, раз-рядко-стяват. При мен – това може да се проследи: постепенно критичните точки се раздалечават във времето – 19 март, 2 април, 14 април и вече 15 май. Макар и съвсем не достатъчно, това е едно мъничко необходимичко условие да имам доверие в модела си.

Трето, вярвам ли на официалната статистика за заразени и умрели и въобще и изобщо? Ами вярвам. На тази официална статистика вярвам. Не виждам как и не допускам защо могат да лъжат за това. Лъжата е инструмент на политиците (лошите политици), но за професионалистите (ако са професионалисти и в щаба има такива) тя е чужда, защото излъгалият по професионални въпроси професионалист се самоубива като професионалист завинаги, а за да стане професионалист той е положил колосални усилия и знае какво му струва това.
Освен това моделът, ако е добър модел, той постоянно се стреми, макар че се базира на данни, да отива отвъд тях. Ето, по моята втора траектория, за която говорих днес, общо заразени в България с вируса са 3341. Но тях никой не ги знае и никога няма да ги знае, освен след 7 000 000 теста. Пак ще се пресмятат чрез оценки (т.е. чрез модел или с моделоподобни съображения). Това, което не приемам от официалните изявления на професионалистите са не числата, които те съобщават, а направените на око или с някакви fast and frugal евристики „изчисления“ в началото, че реално заразените се получават от реално установените с умножаване по 5.5.

Четвърто, в добрия, в работещия модел винаги главното е получаването на качествена оценка, доколкото количествената е въпрос на известен шанс, подвластна е на т.нар. статистическа грешка, а от теорията на хасоа се знае, че мъъъъъничка промяна в началните или граничните условия може да доведе до коренно различни количествени резултати.
В науката хаосът не е като хаоса в живота. В науката при хаоса също си има своя някаква пред-определеност, закономерност, не-случайност, детерминираност, но от друг порядък, по друга логика, от друго поколение, по други закони на еволюцията.
Но по принцип разумният хаос, от който може да се роди ред (order out of chaos) не се държи анархистично, произволно, лекомислено и леконравно като една част от нашия народ. Напротив, той, този разумен хаос се стреми да се държи в близост до една съвсем прилична и приемлива траектория (модел на поведение), наричана атрактор. Друг е въпросът, че този атрактор може да бъде странен. И пак да използвам същата словесна изразна форма – странен, но атрактор.
С други думи, ако количествените ми оценки (числа) дават ориентиране за качествената картина на това, което се случва, трябва да се гледат не конкретните числа, а тенденциите, които моделът подсказва. Той при мен от няколко дни дава тревожни сигнали – „тръгваме нагоре“. Вчера точно същото е казал и ген. Мутафчийски. А щом един седящ зад четири стени любител (навярно от носталгия по математическата ми младост, когато бях цял кандидат на математическите науки) и един професионалист с пълната информация за ставащото говорят едно и също, това едва ли е съвсем напълно случайно…

В заключение, а и понеже нямам физическото и психическото време да следя всички коментари под моите статуси, предлагам сделка:
Приемете, че по някаква причина и по някакъв начин съм изместил центъра и затова не съм в състояние да устоявам на вътрешното желание да се опитвам да моделирам развитието на пандемията. Не за да се правя на пророк, още повече че касандрите ги убиват, а Касандра дори я изнасилват, така че не ме блазни изобщо нещо от сорта; не за да заема горделивата поза – я налЕ ви кажАх! Не за да печеля популярност. Не заради политически амбиции. А защото си казвам – ами ако най-случайно мога да бъда полезен на някои хора, защо да не се опитвам да бъда полезен?
Та сделката е – комуто му се струва, че моите смятания и пресмятания поне временно и поне отчасти са полезни, четете ги докато не ви омръзне, та дори и по диагонал. Който не намира и грам полезност, нека прояви съчувствие към един застаряващ човек, дето като няма къде да изразходва цялата си психологическа енергия, мъкне камъните на мисълта от единия край на двора на съвестта си до другия и после ги връща обратно.
И не ме корете, не ме поучавайте, не ми се карайте и не ме съжалявайте.
Просто, както казва мой приятел – много хора започнаха да си говорят сами.
А аз не стига, че също си говоря сам, но се карам (в смисъл накарвам се) и да се слушам…
  
  17.04.2020 г.