14 април, 735 официално установени заразени.
Нарастването: 29 19 12 18 23 33 37 25 18 25 33 37 28 21 24 21 16 30 13 14 21 7 19 40
Очакванията на сравнително успешната втора траектория по моя модел (по изчисления, направени на 2 април) в сравнение с официално съобщените данни са следните:
Установени заразени 767, те са 735
Починали 37, те са 36.
Общо заразени 2736, никой не знае колко са те в действителност – няма официални данни, естествено.

Постепенното увеличаване на разминаването на прогнозните данни с официалните (а официалните са по-малки, което - обаче! - не би трябвало да внушава спокойствие) е едно от свидетелствата, че – както писах – 14 април е критична точка, третата критична точка на моя модел.
Какво означава „критична точка“? Ами първо, означава, че след нея очакваната достоверност на модела пада под всякакъв праг на приемливост и данните вече не бива да се споменават, защото могат да нямат никаква близост с реалността (под 10% вероятност, че те означават нещо близко до истината). И второ, според моя модел от 14 април нататък се извършва избор (точка на бифуркация) на някаква нова траектория, която може да бъде от относително добра до тревожно лоша. С други думи (да отбележа – според моя модел) епидемията се пренастройва към нещо по-различно. И то може да бъде дори ескалация.
Най-вероятно няма да успея (ако се захвана и ако изобщо се справя, ако се захвана) да намеря модификация на моя модел в близките ден-два. Ако и когато се справя, ще продължа да давам тук моите очаквания.
Ето коментар в четири точки:

Първо, аз не натрапвам никому модела и изчисленията си. Вместо някои читатели да си точат перата и ноктите в злословни коментари или неприкрита ирония, могат да направят по-лесното – просто да не ме четат. Аз не ходя по медии (направих за БНР единствения засега компромис след 6-7 години отказ за участие в каквито и да било медии), не търся известност, не си присвоявам патент върху Истината от последна инстанция, каквото правя го правя по вътрешна убеденост и толкоз.
Ако поне мъничко моделът ми прилича на реалността (като първо е направен моделът и после се прави сравнението му с реалността, а не първо да се вижда реалността и след това да се напасва с нея моделът), то може да се направи евентуално и някой и друг полезен извод.
Ето, поне до днешния ден развитието на моделните ми показания и предсказания говори за пик на 26 април. Ако 26 април е нещо като пик, то значи преди пика тръгва ускоряване. Затова нека видим ще тръгне ли от преди ден два и след ден-два ускоряване на заразяването. Ако тръгне – значи има ескалация. А справя ли се с модификацията на модела ми тези дни, може да се окаже известно изместване на датата 26 април. Но доколкото числата са Божа работа, главното е – ще има ли ескалация на броя на заразените. Поне към днешна дата моят модел – дори в умерената си втора траектория – дава сигнали за възможна ескалация. Ескалацията не е хубаво нещо, никак не е хубаво.
Да повторя, моят модел предричаше към 14 април ескалация. Подозирам, че в качествено (злокачествено) отношение той е прав.

Второ, Настъпването на края на т.нар. големи наративи, разкази, мобилизиращи и обясняващи действителността понятия – Свобода, Демокрация, Религия, Отечество, Сигурност, Независимост и т.н. (нещо, характерно за края на Модерността и началото на Постмодерността), доведе до това, че тези големи наративи, големи разкази се разпаднаха на множество малки наративи, малки разкази, така че всеки човек си има свои наративчета, разказчета, схващания за доскоро големите неща.
Работата е в това, че ние все още имаме нужда от някакви сплотяващи, обединяващи, солидаризиращи, мобилизиращи общи големи наративи, големи разкази. Иначе ставаме блуждаещи индивиди, дезориентирани и атомизирани. Но Политиците, Лидерите са ежедневни, мислещи за следващите избори, а не за големите визии и каузи. Така че липсват обединителни големи идеи. Това води до популизми, до примитивизми, псевдоценности и псевдоцели. Резултатът е разнообразен, включително и с пораждането на различни идиотии. Върви интензивно производство на всякакви видове и родове идиоти. Забележете колко много идиоти се нароиха край нас… Човек да не знае дали и той по някакав начин не се е видиотил.
Един изперкал от популизъм политик плещи глупости и иска да се реанимира, да спре падението и пропадането си – пълен идиот. Друг – редови човек – пълен идиот – побягнал с корона-вируса си от болницата, да изпозарази цяло село. Властта – и тя се връзва на тази идотия. София е пламнала със заразени, тя избира едно отделно взето село и му прави тотална блокада като в партизанското време! Остава само жандармерията да патрулира по сокаците на селото. Сякаш не може просто да държи гражданите на това село в същия режим като всички останали българи…
Трето, затвореността зад четири стени е изпитание. Още повече когато затворените зад четири стени са постоянно облъчвани със страшни информации, пресирани и депресирани са с изповеди на излекувани, които говорят за толкова много симптоми, че в скоро време ние всички ще откриваме такива симптоми у себе си. И ще се превърнем не в обикновени затворници зад четирите стени, а в затворници хипохондрици.
Екипи, които ще трябва да работят дълго време заедно в затворени пространства ги обучават с месеци на вазимна поносимост. Хората, макар и затворени зад четири стени с най-близките си, също могат да започнат да проявяват признаци на непоносимост, на агресия един към друг.
Политици, политолози, медии, медици – всички трябва да осъзнават, че ситуацията е екстремална и да отчитат поражанията на думите им върху обществената, общностната, груповата и индивидуалната психика. За да не се разболеем като нация психологически и дори психически. Болна нация по-трудно ще се върне към нормалността - ако и когато всичко мине, замине и отмине.

Четвърто, стратегическото, ако може да се нарече така, планиране и мислене на властта беше и е едномесечно. Те така си мислят всичко – в измерение на един месец. После – още един месец. Живее си властта в някакъв лунен календар. Неандерталците живеели по лунния календар и ние, живеещите по слънчевия календар, сме ги изтласкали от живота, може би дори и изяли. Отдавна ги няма неандерталците. Останала е тук и там само неандерталщината…
Държавата – в пандемията - трябва да си напрегне сивото вещество и да мисли в хоризонт от три месеца. Ок, ако се окаже, че всичко ще продължи по-малко от три месеца – чудесно. Но държавата трябва да е наясно със себе си и с нас в хоризонт от три месеца – какво прави тя през всеки от тези 90 дни, през тези три месеца. Това е здравословният хоризонт на стратегиране, а по-скоро на планиране – да има 2-3 разработени сценария за поведение на държавата през тези три месеца.
Тя затова е държава – да се надига на пръсти и да мисли поне малко по-дългосрочно. Ние, обикновените хора можем да живеем месец за месец, седмица за седмица, ден за ден, държавата – не може. Макар че никак не е зле и всеки от обикновените хора да планира и разсъждава с такъв хоризонт от време – три месеца. Пък ако се окаже, повтарям, срокът по-кратък, прекрасно.
Но е сигурно едно – пращящите от гости хотели на 24 май са само секретиране на съзнание, което обича да живее в измислена реалност – реалност, за която ни се вещаеше и пропагандираше 10 години поред. Вирусът убедително ни показа и доказа, че има само една реалност – тази, в която живеем. Друга реалност няма. Така че да живеем в реалната реалност и да се опитваме да я преживеем по по-добър начин от досегашния. Можем да го направим. Но за целта и държавата трябва да бъде държава, както казват в Перник – като що си требе…
  
  
  
  
  
Лисабон е един от любимите ми градове, а Португалия - една от държавите, към която изпитвам слабост.
Вижте защо Португалия се справя добре.
И сравнете с България, за да се убедите, че и ние засега се справяме добре. Засега.
Но не съм чул португалците да истеризират, да проглушават ушите на света колко им е тежкко, да се правят на по-хитри от вируса и по-православни от партиарха.
А премиерът им говори като европеец, културно, възпитано, без да се прави на Спасител на нацията и не като че ли преди малко е ритал топка в квартално мачле и е още превъзбуден от дузпата, която я е бил докато я вкара...
Чехов бе казал, че у човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата.
А аз бих добавил - ако е политик и езикът му. Добре, не прекрасен, но поне културен, възпитан...
https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/04/15/4054783_koronavirus_zashto_portu...

  
  15.04.2020 г.