2 април, 477 официално установени заразени.
Нарастването: 29 19 12 18 23 33 37 25 18 25 33 37 28

2 април, сиреч днес, е втората критична точка (т.нар. точка на бифуркация) на моя модел. Какво означава това?
Означава две неща:
Първо, според заложения в модела подход за самооценка на предполагаемата точност, след тази дата с много висока вероятност (80-90%) точността на прогнозите, които моделът дава ще стане много ниска (под 10%). Това не означава, че той евентуално няма да подсказва приблизително точни числа, а че съмнението в правдивостта на тези числа е непоносимо голямо за всеки уважаващ себе си математик.
Второ, моделът предсказва, че след 2 април са възможни най-различни „избори“ на траектория, по които може да поеме епидемията у нас – от по-поносими до прекалено опасни, но накъде ще се тръгне, какъв „избор“ ще направи заразата в България може да се каже що-годе близко до истината, само ако има повече информация от тази, с която разполагаме досега.

Вглеждайки се в това, което ни съобщиха преди малко като официално установен брой на заразените, мога да кажа следното.
Отново, за пореден ден, за пореден път най-близо до обявените данни е моята втора траектория от петте траектории, които очертах след 27 март.
Тази траектория е малко по-лоша от възможно най-добрата траектория (първата), която подсказваше след 27 март моделът, но е и малко по-добра от третата траектория. Третата траектория, да напомня, е най-лошата от добрите и най-добра от лошите, т.е. тя е тънката коричка лед, която разделя по-добрите тенденции от по-лошите.
И така, „побеждаващата“ втора траектория предсказваше за днес 479 официално установени. А те са 477 (според първата трябваше да бъдат 392, според третата – 519, според четвъртата – 596, според петата – 680).
Пак според втората траектория общият брой на заразените е 1605.
Генерал Мутафчийски преди дни каза, че според него от 11 заразени те улавят 2. Т.е. трябва установените да бъдат умножени по 5.5. Знам, че това е оценка на око. Нейният основен недостатък е, че през всичките дни числото, по което се умножава е константа. А то не може да бъде константа. При мен моделът се самооптимизира ежедневно, т.е. макар и с малко, но числото, по което трябва да умножаваме установените, нараства.

И така, ние сме в очакване на резултатите от тестовете на повече хора – полицаите. На лични ми писа приятерл уплашено - ако от 240 депутати са заразени 3, означава ли че всеки осемдесети българин е заразен? Би било страшно. Моят отговор е не, не не означава, защото депутатите не са представителна извадка от народа, а и не са тествани само те, а и един голям обслужващ ги персонал от хора – администрация, шофьори, момчета от НСО и т.н.
Когато се изследва част от една професионална прослойка, тя е представителна извадка за тази конкретна прослойка, а не за обществото.
Много правилно е да бъдат тествани полицаите, защото те са на пангара, но още повече на пангара са медиците. Масовото тестиране на хората от първа линия ще ни покаже щетите, които понасят всички хора от първа линия, риска, на който те са изложени. Обаче за да получим картината за обществото, трябва да се прави изследване подобно на социологическото проучване. Ако аз бях част от властта, както ви казах, щях през 4 дни 4 пъти да изследвам по 4000 души от най-различни региони и от най-различни обществени слоеве.

Толкова от мен (най-малкото поне за днес).
Четири кратки изречения:
1. Засега официално оповестената статистика на заразените и починалите показва малки числа и нисък темп на разпространение на заразата и щетите от нея. Засега.
2. Извънредните мерки са без алтернатива за сдържането на експлозията на заразата. Всяка извънредна мерка не прави риска нулев, но го намалява (носенето на маска също е вид извънредна мярка и за него може да се каже същото – не прави риска нулев, но го намалява). А и баба знае, че първата стъпка в управлението на риска е той да бъде снижен – тогава рискът „разбира“, че е попаднал в здрави и решителни ръце и сам поне отчасти се укротява. Но ако види той, че ръцете са слаби и кекави, рискът набира и смелост, и агресия.
3. Обществото е право да се притеснява от негативния ефект от извънредните мерки, но то трябва да си даде сметка, че по-рано и по-решително проведените извънредни мерки ще бъдат с по-малък деструктивен ефект от извънредните мерки, които все едно ще бъдат въведени и по-жестоко и за по-дълго тогава, когато – не дай Боже! – заразата избухне по испанско-италиански или по англо-саксонски вулканичен тертип…
4. Властта трябва да осъзнае със страшна сила, че доверието към нея е системно ерозирано заради некомпетентността и корумпираността ѝ през последните десет години и е много ниско (заслужено много ниско!), а по тази основателна причина е ниско, тревожно ниско доверието и в това, което тя предприема. А тя предприема извънредни мерки и отпускане на огромни суми (неясно как определени и по какви изчисления, сякаш в зависимост от това с кой крак власта е станала). Народът масово е убеден, че тя – както винаги прави – ще (казано по пернишки) укрАдне едни голЕми пари. Ето защо сега е въпрос на национално оцеляване и спасение властта да действа с максимална прозрачност, с максимална аргументираност, с максимална отчетност и с максимална безпощадност срещу всеки нагъл и алчен властник!
  
  
  
  
  
Доверието към властта е пряко свързано с доверието към извънредните мерки, които се въвеждат.

А ние сме такъв народ, че за да спазваме извънредните мерки, трябва да имаме доверие в тях. И няма никакво значение за нас дали извънредните мерки са правилни (безалтернативни) или не са правилни (имат алтернатива).

Ние като общество сме подобни на детето, което иска да пие сироп за кашлица само ако е сладък, без значение дали горчивият сироп ще му помогне...

В тази ситуация властта трябва да бъде безкомпромисна към себе си и да не допуска никакво спадане на доверието към нея (което и така е ниско).
Защото не става дума за доброто име на властта, а за спасяването на България.

Ето защо само със замразяване на заплатите след цинизма на председателката на НС няма да стане. То ще е само и единствено замазване.

В такъв критичен момент за България е необходима незабавна оставка на тази председателка!

Не може цинизмът да е облечен с власт, защото когато цинизмът е облечен с власт, рано или късно той идва на власт. И става властта.
  
  
  
  
  
Днес отново, за пореден път разбрах, че нищо няма смисъл.
И няма абсолютно никакъв смисъл да пиша и говоря от моята малка камбанарийка каквото и да било.
Няма смисъл, защото президент и премиер водят война не принципно, а по принцип – война заради самата война. И в скоро време изобщо няма да има значение кой е по-по-най-прав, защото всичко ще рухне.
Няма смисъл, защото президент и премиер използват думи-чудовища – глад побеждаващ страха, фалит, катастрофа, трагични последици, уморяване – в смисъл на умиране, на довеждане до умиране на народа. Тези думи-чудовища са пуснати на свобода, те ще започнат да вилнеят, а произнеслите ги ще се тълпят над гробовете на десетки хиляди българи и ще казват Аз нали ви казах!
Няма смисъл, защото президент и премиер не искат в спора им да победи истината, а искат да победят в спора лично те, да се окажат прави лично те, да покажат, че другият не е прав, да си присвоят монопола на вещаещ Истината от последна инстанция.
Няма смисъл, защото дори извънредните мерки да дават позитивен ефект засега, извънредната война на президент и премиер ще занули този позитивен ефект много бързо и ще ни тласне в испано-италианскии или англо-саксонски сценарий.
Няма смисъл, защото нямаме държавници. Държавниците в дни на национална криза се мобилизират, консолидират, обединяват, сплотяват в името на държавата, обществото и гражданите, а у нас политиците на най-висши постове се разединяват, смразяват, нападат и охулват един друг.
Няма смисъл, защото президент и премиер не си вадят никакви поуки от другите държави и техните добри практики и лоши безумия в условията на пандемия.
Няма смисъл, защото президент и премиер водят помежду си такава битка за България, че след тази битка камък върху камък няма да остане от България.
Няма смисъл, защото няма как да има смисъл в държава и общество, които са единствените в нормалния свят, където президент и премиер водят всеунищожаващ спор по време на чума.
Няма смисъл, защото ще се случи всичкото това, което се случва с нас, българите:
Ние ще изядем тоягите на извънредното положение,
ще изближем солта на извънредното положение,
ще платим парите за извънредното положение,
а накрая ще дадем и десетки хиляди жертви заради половинчатостта в провеждането и спазването на извънредните мерки и поради глупостта да не им дадем да забавят и дори да предотвратят избухването на вирусния вулкан Безумий.
Очевидно е, че когато Дяволът реши да накаже един народ, той подпалва война между неговия президент и неговия премиер, които този народ сам си е избрал. И затова няма кого другиго да вини, че точно те точно сега са президент и премиер и че те перфектно улучиха момента, когато да се хванат гуша за гуша, дума за дума, паритя за партияя, его за его….
Ето защо казвам, че явно вече нищо няма смисъл. Въпрос на време е да дойде Фортинбрас и да започне да изнася труповете от сцената на България
Всъщност не да ги изнася, а да ги извозва…
С хиляди. А не дай Боже – с десетки хиляди!
...
Останалото е мълчание.
Млъквам.

  
  03.04.2020 г.