До 22 март - 190 заразени.
  Както най-редовно пиша тук, след първата критична точка на моя модел, 19 март, този модел прогнозира 4 траектории.
  Казах също, че едва като получа картината за 24 март, за модела ми ще има сравнително поне минимални данни за разсъждения по коя от четирите траектории потегля заразата.
  И допълних, че 27 март е моята стоп-точка за споделяне с вас какво казва моделът ми, защото нататък няма да мога да разполагам с информация, която да уплътнява прогнозите и да ми дава морално право да ги споделям. Вероятно няма да споделям какво казва моделът ми, за да не ви подвеждам, но ще продължа за себе си да следя какво той ми говори.
  И последно, 2 април е втората критична точка за моя модел – след нея всичко е възможно и нищо няма да може да се предвиди, ако извънредните мерки не се спазват и не дават значим ефект.
  Сега за тези 190 установени заразени. Да, нарастват, но са с елементи на добра новина. Регистрираме спад на нарастването на официално установените – от 29 вчера на 19 днес.
  Вече, за съжаление, сме далеч от първата от двете добри траектории, тя даваше 170.
  И вчера ви казах – по моя модел протича неистова битка между по-лошата от добрите траектории и по-добрата от лошите траектории.
  По-лошата от добрите траектории стабилизира ежедневния ръст около поносими числа.
  По-добрата от лошите траектории дава постепенен и умерен ръст всеки ден на новоустановените заразени.
  Това по модела ми наистина е битка жестока. Но да не забравяме, че докато тези две траектории на нарастването се борят безпощадно захапали се една друга, зад гърба им дебне четвъртата, ужасната траектория (при нея за 24 март са 274) и само чака да ни тласне в един Армагедон! Тя се е спотаила и си остри ноктите, точи си зъбите, чака ни да сме безотговорни, да сме безумни, да сме безхаберни, да сме безполезни идиоти, за да излезе като годзила на сцената!   Ден невнимание – години страдание!
  Няма да пиша, че в снежния ден има едно птиченце, то не е жар птица, то не е феникс, то не е лястовица дори, то е мъничко орехче на надеждата, че извънредните мерки проработват.
  Няма да пиша, защото не бива да има никакво отпускане, а само допълнителна ожесточеност за още по-решителен обхват на извънредните мерки и за още по-решителното им провеждане и спазване.
  Адски е важно да правим абсолютно всичко, за да се спазват санкциите, адски е нужно. Алтернативата е ад.
  
  …
  
  Да, много ви моля, достатъчно ми писахте тук как и какво не съм бил отчитал, как ни лъжат, как ни мамят. Нали не смятате, че съм дебил, нали не мислите, че го правя от его. Правя го за всички нас. Стига ми тази награда, да се окажа поне малко прав. И да направим каквото трябва.
  Ах, да в книгите за Алиса една царица казва, че днес да се успее трябва да тичаме два пъти по-бързо, отколкото можем
  Днес за да се измъкнем от костеливите лапи на вируса, по отношение на извънредните мерки трябва да правим два пъти повече, отколкото трябва да правим!
  И три пъти повече, отколкото можем да правим!!
  
  
  
  
  В извънредните мерки е заложено и тяхното отрицание (а защо не и проклятие) - колкото по-успешни са те, толкова по-силен ще бъде общественият натиск за тяхното премахване, нещо, което е абсурдно и може да се окаже нелеп автогол в добавеното време...
  
  
  
  
  Едни и същи думи имат различни значения при обикновените хора и при стратегическите мениджъри на държавата!
  При обикновените хора те са частни и конкретни понятия. Всеки си има свое разбиране за тях.
  При политиците (на най-високите постове) те са общи и абстрактни понятия и налагат национално, всенародно разбиране за тях.
  Думите на политиците създават рамката, в която обществата възприемат и осмислят проблемите.
  Политиците трябва да бъдат много внимателни, когато използват някои думи. Защото тези думи не просто назовават нещо, но и формират мисленето и очакванията за това нещо. Те не просто са предупреждения за някои неща, но пораждат впечатлението, че тези неща са неминуеми и дори, че вече са започнали.
  Думите на политиците могат да предизвикат самосбъдващи се предсказания.
  Когато политикът произнесе една дума, той обозначва процесът, който е смисълът, същността и съдържанието на тази дума.
  Когато политикът произнесе една дума, тя започва да живее свой живот, да поражда неочаквани последици, да става неконтролируема.
  Нашите политици в своята загриженост могат да извадят очи, вместо да опишат вежди.
  Постоянно ни говорят за глад (президентът прекали с това Гладът ще победи страха), за фалити, за безработица, за инфлация, за дефицит.
  Това са думи-чудовища! Те, както би казал Ричард Докинс, са мем-ове. Те са като гените, като вирусите, като корона-вируса – остро заразни и експлозивно предавани.
  Ако политиците на високи постове можеха да ме чуят и прочетат, те щяха да разберат и осъзнаят моето предупреждение – не сейте думи-чудовища!
  Вие не сте обикновени, панирани, стресирани, изплашени хора!
  Вие сте стратегическите мениджъри на държавата!!
  Вие сте призвани и призовани да предотвратите процесите, които представляват смисъла, същността и съдържанието на тези думи. А не да превърнете тези думи в словесни корона-вируси, защото на обикновените хора само това им трябва да изкрейзят!
  Политици на най-високи постове, осъзнайте, че в нормална ситуация и баба знае да е политик. Днес сме в зоната на предхаоса. Хаосът настъпва тогава, когато малки действия, малки думи имат колосални последици.
  Престанете да дърпате дявола за опашката! Защото дори на дявола може да му писне да го дразнят по повод и без повод. Дяволът също днес е на ръба…
  
  
  
  
  Италия, милата Италия!
  Втори ден поред намаляват заразените и починалите!
  Дано, дано - говоря си тихо и никой да не ме чуе, дано, дано се сбъдне очакването ми, споделено преди няколко дни тук, че към 25 март стихията ще започне да стихва!
  Малко е намалението, но дано е завинаги намаляващо!
  Значи мерките работят!
  Да СЗО предупреждава за активност.
  Но има две страни на монетата.
  От едната страна са политиците.
  От другата страна е обществото, т.е. ние, обикновените граждани.
  Във всички други мерки - т.е. активните усилия - е важна ролята на политиците.
  В усилията за съблюдаване на извънредните мерки - т.е. пасивните усилия - е важна и нашата роля. Те зависят и от нас.
  Да направим всичко, което зависи от нас. Пък дано политиците направят онова, което зависи от тях.
  
  23.03.2020 г.