171 заразени към края на 21 март.
  Досега казах много, особено трепетно и разтреперващо важни за мен са предходните ми два статуса. В тях всъщност казах всичко.
  
  Аз съм определил за себе си 3 важни дати.
  24 март – когато видя колко са заразените в края на този ден, ще имам достатъчно информация за да направя извода кой от моите четири варианта се следва, ако изобщо се следва.
  27 март – когато мисля да престана и най-вероятно ще престана да давам гласност на моите пресмятания, защото ще имам различни математически, социални, емоционални и епидемиологични основания да не мога да си дам ясна и трезва сметка имат ли тези пресмятания връзка с действителността, а това ми отнема моралното право да ги правя публични.
  2 април – когато е втората критична точка на моя модел, точка на бифуркация, точка на избор между няколко възможни траектории (някои ще са вече невъзможни и повечето от тях са в умерения сектор) и тогава вече всичко е възможно, няма определена логика, нищожно събитие може да взриви всичко и то да отиде, с извинение, на майната си (например масов излаз на улиците от някое пламващо със заразата гето).
  
  Какво говорят тези 171 заразени до 21 март – официално установени, разбира се?
  
  Окончателно изглежда отпада първата, най-щадящата от четирите траектории, в която така силно уповавах. Тя предполагаше днес да са 156.
  
  Според моя спекулативен, умозрителен, приблизителен и с нюанси на математическа епидемология модел, доколкото все още не сме 24 март, в момента върви тежка, апокалиптична битка Кой кого на два сценария, на две мои траектории – втората и третата:
  
  Моята втора траектория е по-малко умерената от двете умерени, т.е. „почти неумерената умерена“ – след като до 19 март приблизително нарастваха с 15 човека на ден, след 19 март започва нарастване с приблизително еднакъв брой от 30.
  Моята трета траектория, по-малко умерената от двете неумерени, т.е. „почти умерената неумерена“ – след 19 март всеки изминат ден броят на нарастване на официално установените се увеличава 1.2 пъти в сравнение с предния ден.
  До 24, 25 март тези две траектории ще са доста близки една с друга, ще се бият с ужасяваща решителност, а от 27 март третата траектория, ако победи, започна да набира все по-нарастваща скорост, без да изпитва никаква жал към трупа на втората траектория.
  
  Ако от тези количествени жонглирания преминем към качествените, ще кажа това, което всеки ден казвам с нарастваща тревожност:
  
  Числата на заразените в България тези дни водят жестока битка, в тези няколко дни се решава съдбата, участта, а може би ориста на България!
  
  Сестри и братя българи, няколко дни още, само няколко дни още и то все по-малко дни, ние имаме шанс да спрем испанския и да държим италианския вариант извън общия ни български дом!
  
  Вижте пясъчния часовник на епидемията, на българската епидемия – в горната купичка времето се изнизва като пясък през шепите ни.
  Когато шепите останат празни, можем само да докоснем длани една о друга и да се молим на Господ, защото от нас самите нищо няма да зависи.
  
  Дотогава аз се моля на вас, на нас, на всеки българин!
  Нека спазваме все по-твърдо, все по-безкомпромисно, все по-категорично, все по-солидарно извънредните мерки и да бдим и следим всички с все по извънредни усилия тези извънредни мерки да бъдат съблюдавани!
  Пътят обратно към нашия си български ред минава през извънредните мерки, отстоявани с извънреден консенсус, спазвани по извънреден начин и с извънредни санкции за всички, които не ги спазват - т.е. спрямо онези 10% идиоти, които искат да ни завлекат в бездната нас - всички 100% българи!
  
  
  
  
  Италия ми е любима страна!
  Но когато в Китай и Корея смъртността е под 1%, а в Италия над 15%, значи нещо има.
  И понеже вървим засега след Италия (все още доста след нея) ние трябва да си вадим поуки. Италия да ни е спомен от утре.
  Без да съм специалист, ето моите 7 дилетантски „опорни точки“
  
  Италия:
  1. Корупция. Дори сега, при тази беда, казва ми приятел италианец – изпратени им колосално количество маски, те вече са „приватизирани“ и се продават на черно вкл. по нета.
  2. Мафия. Мафията и сега мисли за печалбата си и печели от бедата. Мафията винаги е враг на държавата и на сигурността.
  3. Неадекватни, закъснели реакции на властта. Включително и защото политическите кариери станах много кратки, затова политиците нямат по 20-30 години да мислят дългосрочно, а живеят днес и сега, с мисъл за следващите избори, а и политическият мениджмънт изисква опит, рутина, интуиция, визия. А и увличането по популистите, демонтажа на политическата система и нахлуването на нови партии и персони изпразва компетентността почти до дъно.
  4. Недисциплинираност. Не ми се коментира, в нашите жили също тече недисциплинирана южняшка кръв.
  5. Нефелна здравна система. Не ми се мисли за България.
  6. Фиксация върху демократичните права и свободи до степен да се забаравя, че животът е по-важен от всичко и всички извънредни мерки са а приори ограничаване на права и свободи, но не заради самите права и свободи, за заради оцеляването на обществото, което после ще възстанови тези права и свободи.
  7. Нежелание да си разтуриш личния и обществения кеф. Масови мероприятия, пълни стадиони, първенства, купи, тотализатори, концерти, хепънинги, лайф ис лайф. то и ние се юрваме по Витоши и Витошки...
  
  
  
  
  Г-н Президент и г-н Премиер, не си мерете его-тата, не си сравнявайте архетиповете, не си говорете през медиите, не се дръжте сякаш с те в две Българии!
  България е една и тя е нашата обща България!
  По стечение на обстоятелствата в този изключително тревожен, зареден с невъобразима опасност период единият от вас е глава на държавата, другият глава на изпълнителната власт.
  Такава двуглава ламя е днес най-висшата ни власт. Не може едната глава да не знае какво прави другата и да не се съобразява с нея.
  Не е важно кой е прав в случая. Важното е, че и двамата не сте прави в главното. А е много лошо ако главите на България не са прави в главното!
  Ами да бяхте седнали преди това, да уточните кой какво смята, кой какъв е и защо такъв е.
  За да не се губи никакво време точно когато България се надбягва с времето.
  Извънредното положение е единственото спасение! Има и други суперважни мерки, но те зависят от властта. Извънредното положение регулира онова, което зависи от обикновените хора и понякога може да ги принуди да са дисциплинирани и отговорни, съзнателни и солидарни
  Извънредното положение се нуждае от безпрекословна подкрепа на всички. А днес е подаден сигнал, който вреди на безумно важното значение на извънредното положение.
  Защо допуснахте това покушение срещу извънредното положение?
  Всеки ден е безценен сега. Един-два дни закъснение и можем да имаме 20 пъти повече заразени и 10 пъти повече починали!
  Така не се прави, г-н Президент и г-н Премиер.
  Така не се прави и не сте прави да го правите!
  
  Някога, в самото начало на 15 век великият чешки свещеник, мислител, просветител и народен лидер Ян Хус бил осъден на изгаряне на клада. Но огънят не се разпалвал както трябва и една старица хвърлила няколко сухи съчки в огъня.
  
  10% от българите са като тази старица - хвърлят с безобразното си, безумно, безотговорно и безхаберно поведение съчки във все още неразгорелия се с пълна мощ огън на заразата.
  
  Моля ви, г-н Президент и г- Премиер, не бъдете част от тези 10%!
  
  Защото ако огънят се разгори и заради Вас, няма да има никой като Ян Хус да възкликне, както той направил към старицата:
  Sancta Simplicitas!
  
  Това, г-н Президент и г-н Премиер означава
   „О, свещена простота!“
  
  Издигнете се, моля ви, на нивото на своята мисия днес, за да я има утре България!
  
  
  
  
  Мислите ми са постоянно с Италия, аз просто я обичам!
  Числата на починалите и на заразените днес са разбиващи, но НАМАЛЯВАТ! НАМАЛЯВАТ!!
  
  Аз предполагам и се надявам, споделях с вас, че към 25-и бесуващата епидемия ще започне лека-полека да се спихва.
  Това би било доказателство, че извънредните мерки след 14-20 дни дават резултат!
  Нищо по-добро от тях не е измислено. Да не се хвърлят в пещта, в паста на вируса нови и нови хора заради безхаберие, безумие, безотговорност и безнравственост!

  
  Дръж се Италия, трудното с вируса ще мине, остава само по-трудното, да се върнеш към нормалността след вируса и жестоката цена, която ти плати заради подценяването му и заради собствените си политически некомпетентности, социални недъзи, абсолютизации на принципи, поставяни над живота, занемарена здравна система, индивидуални егоизми!
  
  И ще очаквам новият Ренесанс пак да тръгне от Италия, както тръгна някога след чумата от града на сърцето ми - Флоренция, ще се родят нови Леонардо, Микеланджело, Брунелески, моят политологически Бог, адашът Макиавели!
  
  
  
  
  Винаги съм казвал на приятели и роднини - има толкова много градове по света, но за мен Градове са Париж, Рим, Лисабон и Ню Йорк!
  Човек, съветвал съм ги, трябва да отиде в тях, да направи това уникално каре аса.
  Направо ми се скъса сърцето за Ню Йорк днес - за един ден 5 429 случая на заразени!
  
  Мой близък ми пише:
  Това иде да покаже:
  1. Колко е закъсняла Америка с мерките и как идиотски подцени опасността.
  2. Колко дълго се е разпространявал вирусът, без да действат и без да тестват.
  3. Колко страшни могат да се окажат последствията от това, че имат безбожно безотговорен и неспособен президент.
  4. Колко неимоверни и всеотдайни усилия трябва да положим ние в България, за да се разминем с това вирусът да придобие чумни мащаби.
  
  22.03.2020 г.