"Възложихме контрол на контрола..."...
  Честно казано, от гледна точка на съвременната Наука за сигурността, това е най-глупавата фраза, която може да се чуе. Тя е в разрез с днешните тенденции в управлението. Показва пълна безпомощност на мениджърското мислене и стои здраво закотвена в 20 век.
  
  В Обществото на Риска, когато се преследват целево, а не ресурсно ориентирани стратегии, когато времето от появата на сериозен проблем до неговата реализация с пълен размах може да бъде нищожно, когато постоянно ни връхлитат черни лебеди (т.е. събития, за които никъде не следва, че ще се случат, а когато се случат, последиците са много значими), да се подтичва след събитията, да се реагира, да се взимат мерки, да се възлага контрол на контрола, означава ръководна неграмотност, а да си го кажем по-остро, за да си дадем сметка докъде сме я докарали - даже не неграмотност, а некомпетентност, преминаваща в некадърност.
  
  В наши дни:
  -- централизацията се замества с децентрализация, командването (командоренето) - с координация.
  -- реагирането отстъпва място на превенцията, а тя - на ранното сигнализиране.
  -- тичането след събитията дава път на изпреварващите действия.
  -- контролът постфактум минава на заден план, за сметка на диагностиката на уязвимостите.
  Рисковете и другите значими неприятности се "вмъкват" именно през уязвимостите. Те експлоатират слабостите, те се хранят с недомислията и паразитират върху бездарните или просто необмислените организации на работата и вземаните решения.
  
  Уязвимостите се дължат, обаче, не само на лоша организация и некомпетентни решения - те са свързани с интелекта на управляващите процесите и с културата на администрацията, чрез която се управляват процесите.
  Ако управляващите имат дефицити в интелекта, слабости в образованието, дефекти във възпитанието и ерозия в ценностите, те създават огромни и понякога фатални предпоставки за лошо управление, безумен преразход на ресурси, деморализация на изпълнителите и некачествен продукт като резултат от функционирането на организацията.
  Ако администрацията е с ниска култура, базирана не на професионализма и експертността, а на връзки, корупционни мрежи, уреждачество и нагаждачество, то също така се стига до провал - лошо изпълнение, безумен преразход на ресурси, отношение през пръсти към работата и некачествен продукт като резултат от функционирането на организацията.
  
  Банални истини, разказват се даже не на магистри, а на бакалаври.
  И от тези истини не може да се избяга. Винаги идва часът на истината и имаме това, което имаме - хаос, разхищения на публични финанси, грозота и пряка обида към обществото и здравия разум.
  Това, обаче, не се лекува с контрол на контрола, защото ще изисква контрол на контрола на контрола, после контрол на контрола на контрола на контрола...   И така нататък.
  Ако изобщо се лекува, лекува се с оставки.
  Защото иначе ще продължим да имаме това, което имаме, а един въпрос ще ни пронизва с безпощадна сила:
  Кой ще контролира възлагащите контрола. И докога те ще бъдат безконтролни?
  
  10.10.2018 г.
  
  
  P.S.
  Напоследък забелязвам нарастващ брой бездомници. Преди два дни, две жени май бяха, лежаха току пред една от банките на Орлов мост; вчера един спеше с кутрето си вътре, до банкомата на друга банка; тази сутрин човек лежи в подлеза.