Писал съм за новата книга „Skin in the Game” на Насим Талеб (онзи с черните лебеди) - буквално преведено название "Кожа в играта".
  Идеята, накратко казано, е, че този, който може да взема решения, би трябвало да има някакъв залог в тях - материален или морален, т.е. да понесе наказание, щета, ущърб, укор, неуважение, ако решението му е лошо.
  Иначе се вземат решения, а не се отговаря по никакъв начин за последиците.
  Не ти пука за раздрънканите автобуси-убийци, защото ти и твоите деца се возите в луксозни возила (някои от тях на НСО), а не в такива автобуси.
  Не ти пука, например, за трънската поликлиника, защото ти и твоите деца не се лекувате и не раждате там.
  Не ти пука за Кербала, защото ти и твоите деца не отивате там, а там отиват децата на други майки и бащи.
  Не ти пука за реалността в любимата Русия, защото ти и особено твоите деца, не отивате да се учите и да живеете там, а предпочитате гнилия Запад.
  Не ти пука за майките на децата с увреждания, защото ти и твоите деца не сте с увреждания.
  
  Но ако имаш "кожа в играта", ако изпитваш на собствената си кожа онова, което изпитват обикновените хора, то тогава може и да се замислиш.
  
  Днес гледах уплашените очички на един любител на Варадеро - докато той и немуподобни скачаха на полицаи и раздаваха шамари на униформени, това бе едно, но като са го настъпили по мазола (никому не пожелавам това да се случва) - оплака целия свят и дори поиска еднолично или чрез протеже самото МВР!
  Както се казваше в един руски виц: Боишься, когда страшно!? - Боиш се, когато е страшно, а!?
  
  А обикновените, простосмъртни хора ежедневно са обект на такива премеждия.
  Така властта може поне някак да почувства какво им е на тях. И да вземе мерки...
  Сиреч, още повече да се опази - да опази себе си - от подобни премеждия.
  А че обикновените хора ще продължат да ги изпитват с кожата си - това е толкоз просто и логично. Нали затова са обикновени хора. Едни нищо и никакви простосмъртни...
  
  08.10.2018 г.