Някога един, по всяка вероятност самоубит руски политик, бе казал, съзерцавайки случващото се в страната му - За державу обидно!
  
  За държавата (ми) е обидно!
  
  Знам, че мнозина са безкрайно разтревожени от всичко, което се случва през последните 2-3 години у нас. И аз пиша за постоянно нарастващата уродливост на ситуацията, за пределите на грозота и отвратителност, които сякаш всеки нов случай надминава.
Моята диагноза е, че държавата ни е болна - от отчайваща липса на лидерство, от потресаваща липса на стратегия, от огорчаваща липса на държавници, от обиждаща липса на самокритичност у политиците.
  
  Несъмнено при личните ни проблеми и при тежестите, които понасят цели социални прослойки - да вземем онези, на които им е най-най-най-трудно - например родителите на децата с увреждания,
  да се говори за футбол е навярно излишно и безполезно...
  
  Но аз, човек, който не помни кога за последен път е гледал футболен мач по телезивията, камо ли пък на живо, ще ви кажа следното
  
  Има, за жалост и болка, много мръснишки неща в Отечеството ни любезно, много тъпи неща, много противни неща, много гадни неща,
  
  ала безчинствата, циничността, безсрамието и наглостта на един футболен олигарх с изцъклени от самозабравяне и садистично желание да плюе на всичко българско и родно, на обществено мнение и честност, на справедливост и почтеност заради своето футболно бижу, пръкнало се върху отломките на българския търговски флот,
  
  несъмнено са най-мръснишкото, най-тъпото, най-противното, най-гадното нещо, което се допуска у нас пред очите на премиер, спортен министър, главен прокурор и ДАНС.
  
  Надникнете във футбола ни, вие, които не се интересувате от него. Там ще видите падението на всичко порядъчно, на всичко ценно, на всичко разумно, на всичко, което се нарича държавност... Дъното - грозното, уродливо, отвратително, цинично дъно...
То нас ни чака - всички нас, ако не се опомним и не го пресечем навреме.
  
  24.09.2018 г.