Новата учебна година във висшето образование е време за обновяване не само на лекциите, но и на използваната литература. Постоянно се появяват чудесни монографии, а пък в обществените науки и в частност, в Науката за сигурността, промените са толкова динамични, че сега, докато пиша най-новата си монография, непрекъснато ме спохожда страхът, че докато я напиша (а тя се пише в безпрецедентно тежка, поради различни причини, ситуация), написаното ще остарее. Но който не е преподавал и хал хабер си няма от това изкуство, той не може да си представи, че лекциите и науката са творчески процес, непрекъснато усилие да държиш ръка на пулса на Времето, постоянно усилие да догонваш случващото се и ако може, да тичаш наравно с него; за повече - да го изпреварваш, понякога можеш само да си мечтаеш.
  За жалост, мога да следя само три от големите науки в сигурността - европейската, американската и руската. Това са наистина големи науки и заради Тръмп, Путин и кръстопътя на ЕС не бива да забравяме, че те са абсолютно необходими за българската наука. Наистина съжалявам, че не мога и ми е късно да започвам да следя китайската, индийската, арабките науки за сигурността. Но и европейската, американската и руската дават много, там творят невероятни учени, професионалисти, експерти, специалисти.
  Снощи, ровейки се в книги на американски учени за ефективното управление на сигурността (Effective Security Management), например, с цел обогатяване на лекциите, ми попадна нещо, което иначе е добре известно в сходни интерпретации:
  Стратегическият мениджър на сигурността се оценява по критериите Компетентност при вземането на решенията в управлението на сигурността и Енергия за прокарването на тези решения.
  -- Разбира се, най-добрият и ефективен стратегически мениджър е този, който има и Компетентност да взема решения, и Енергия, да осъществява своите решения.
  -- След това, логично е онзи, който има Компетентност, но няма Енергия.
  -- Сетне, забележете, е този, който няма Компетентност и няма Енергия.
  -- А най-опасен за сигурността на една организация е стратегическият мениджър, който няма Компетентност при вземането на решения, но има Енергия да прокарва некомпетентно взетите решения.
  
  Това е, вярно, опростена схема, но тя също обяснява много от провалите в българската система за национална сигурност! Ние сме жертва вече дълго време на хора, издигнати по неясни критерии в ранг на стратегически мениджъри, лишени от компетентност в сферите и процесите, които управляват, но имащи неизчерпаема енергия!
  Всъщност, още Айнщайн, бедният, бе предупредил за тази опасност - да не знаеш какво и как, но да си пълен с воля и енергия да правиш нещо... Но какво тук значи някакъв си Айнщайн, още повече, че всичко е относително. нищо, че се отнася със страшна сила за всички нас. Пълно е "нагоре" с луди, които нямат умора. А докато тези луди се налудуват, националната сигурност отива, та се не вижда. Пък после - олеле! Олеле, я...
  
  18.09.2018 г.