Една от главните теми, които занимават моето съзнание, когато мисля за тенденциите на случващото се в България, е тази за това, че у нас тече процес на ескалираща деморализация, а атмосферата в страната става все по-уродлива.
  Не, това не е черногледство. Напротив, когато забележа нещо позитивно, някакво положително развитие или просто оптимистичен факт, аз реагирам с радост и желание да помогна на това нещо, на това развитие, на този факт да се умножат.
  Пример - всеки кадърен млад човек в образованието и науката се превръща в моя слабост, в настойчива потребност да съм му полезен, да му дам всичко, което имам като знания и богат архив от информация и публикации по неговата тема.
  Някой казва, когато правя тъжни констатации като тази, с която започнах - а какво предлагаш?
  Все едно да питаме скенера, магнитния резонанс, мамографа, рентгена, ехографа - а какво предлагаш?
  Те са за да се постави диагнозата, да се видят не симптомите, а дълбоките причини за болестното явление. И нищо повече от това! Има си лекари, които ще предпишат лечението! Но без тези средства за образна диагностика, лекарите са безпомощни, на практика слепи.
  Аз не мога да бъда вече нещо повече от средство за диагностика.   Възрастта ми не позволява да предписвам лечение на България. Не е честно аз да уча тези, които искат да живеят в нормална, съвременна, демократична и европейска България какво трябва да направят, за да живеят в нея. Защото те ще живеят в нея, а аз ще доживявам в нея. Има разлика, нали?
  Но когато средството за диагностика установява наистина какво се случва, то не може да скрие истината.
  Затова ще я назовавам и аз, грехота е човек да е натрупал толкова опит, знание, познание, а отчасти и мъдрост, а да не назовава нещата с истинските им имена.
  Пример:
  Забелязвам напоследък колко мръсни, пълни с боклуци са оставяните колички в кварталния супермаркет. Дребна работа ли? Очевидно е как пада културата на ползването им, стига до свинщина. Било е и преди, но мен ме вълнува тенденцията.
  А тя е на все по-брутално задръстени с какво ли не колички, оставяни от купувачите.
  Мой съсед ми казва, без да съм го питал, че във фитнеса става все по-голяма свинщина - хвърлят си мръсните кърпи по земята, подритват си празните бутилки, вредом смачкани хартийки, всякакви гадости около уредите.
  Жената в близкото кафене също ми се оплаква - това напоследък е свинщина - държат се като прасета, плюят по пода, смитат с ръце мазните бумаги в краката си, мачкат чашите и се замерват с тях.
  Момичето във фризьорския салон - и то прави аналогични констатации за свинщина, че идват мръсни, потни, пада им хигиената, пускат обелките от банан до кошчето, люпят семки докато чакат и понякога ги зарязват в саксиите.
  Пак казвам - говоря за тенденция. Тя е видна, тя е очевидна. Свинщината става част от ежедневието ни. Държим се като обидени на живота провинциалисти, като хванати от гората, като хунвейбини, като че ли не сме имали хигиенни навици, възпитавани системно в семейството и в училище.
  Не е цялото обяснение, но е част от обяснението и това, че арогантният, прост, простеещ, изпростяващ, а нерядко направо опростачен стил на поведение на горните етажи на властта, снижава критериите за самовзискателност, снижава праговете на всепозволеност, ерозира принципите за лична критичност към себе си и това, което правиш. Рибата на простотията също се вмирисва от главата.
  Когато се говори нагло или грубо, когато се лъже като пропаганда и се маже като пиар, когато се използват изразни средства като кюфтаци, простаци, шестаци, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, ще ги спукам от бой на изборите, тогава влиза в сила обратната връзка - не само както живеем, такъв е езикът на властта, но какъвто е езикът на властта - така живеем.
  Не ми се влиза в подробности тук, но едно от гениалните социални изобретения на човека, благодарение на което той е надхитрил всички други видове животни и е станал техен цар, това е т.нар. реципрочен алтруизъм - аз на теб сега, ти на мен утре. Т.е. не просто веднага да си оправим сметките, а да ми се отплатиш когато ми е необходимо, когато имам жизнена потребност. Това води до много по-сложна социална организация и много по-ефективно развитие на мозъка. Но е важно и още нещо - когато в една общност се вградят принципите на реципрочния алтруизъм, тогава на първо време, в краткосрочен план печелят егоистите. Защото те винаги получават, а не се отблагодаряват. Но в тази общност поведението на егоизъм е улица без изход, тупик, погрешен път на еволюцията. Защото в дългосрочен план печелят алтруистите - вече никой не дава на егоистите, те са запомнени като егоисти, затова като изпаднат в беда не получават помощ и постепенно измират.
  Когато се усложнява средата, нараства многообразието в нея, разумният и ефективен път е организмите да отговарят също с усложняване на своите отношения, с нарастващо многообразие на връзките, структурата, стратегирането, целеполагането, реакциите. Ала някои организми избират друго - те отговарят на нарастващото многообразие на външната среда със снижаващо се многообразие на своето поведение и конструкция, с понижавана и елементаризирана сложност, с опростяване. На първо време те печелят. Защото не хабят енергия и ресурси да се адаптират към многообразието чрез нарастване на многообразието си, чрез увеличаване на сложността си. Ето защо тези, които залагат на опростяването, те в краткосрочен план печелят. Но в дългосрочен план губят, защото тяхното опростяване не може да се справя със сложните предизвикателства и рискове на многообразието. Опростяването на поведението, понижаването на сложността на структурата е улица без изход, тупик, погрешен път на еволюцията. В дългосрочен план печелят онези които отговарят на многообразието на средата със своето многообразие на поведение и своята повишена сложност на структура, т.е. на нарастващото многообразие с нарастващо многообразие, на растящата сложност с растяща сложност.
  Защо казвам това?
  Ами защото виждам (като средство, като инструмент за диагностициране) как у нас се случва нещо подобно. Една прослойка хора се докопа до властта и държи властта в България, залагайки на егоизма и простотата. Те спечелиха - категорично! - в краткосрочен план! Ние, всички останали, се оказахме - в краткосрочен план - неконкурентни, неадекватни, неефективни и като че ли неразумни. Но!
  Но, залагането на егоизма и простотата (опростяването, простотията, опростачването) е улица без изход, тупик, погрешен път в социалната ни еволюция. То е печелившо само в краткосрочен план. Точно както в по-горния пример в дългосрочен план алтруистите печелят над егоистите в социум, залагащ на реципрочния алтруизъм, и точно както в горния пример онези, които залагат на нарастващото многообразие и растящата сложност като отговор на нарастващото многообразие и растящата сложност на средата, печелят в дългосрочен план, така и ние, които сме за нормално, модерно, демократично и европейско общество имаме шансове да спечелим в дългосрочен план над безскрупулните и демонстративно простеещи нарциси, стиснали България за шията.
  За да стане това необходимото условие е да се постави точна диагноза на случващото се в България.
  Но за да се случи това е жизнено нужно и още едно условие - достатъчното, а именно да се намерят онези лекари, които на база на точната диагноза да предпишат единствено възможното и спасително лечение. Тези лекари са политиците - млади, енергични, некомплексирани, възпитани, надраснали провинциализма и шовинизма, знаещи езици, он-лайн, уверени в себе си, готови да построят България такава, че да искат да живеят в нея - ако не те, то техните деца.
  С такива политици можем да спечелим в дългоосрочен план, нищо, че в краткосрочен план, струващ ни се вечен, печелят онези, които са улица без изход, тупик, погрешен път в социалната ни еволюция. И кост в гърлото на България.
  Заради което тя се гърчи в спазми и в нея тече процес на ескалираща деморализация, а атмосферата в страната става все по-уродлива
  
  11.08.2018 г.