1.
  Като човек, вървящ къде с нормален ход, къде по-бързо, заради разни обстоятелства, към пенсия, наблюдавам процесите в страната ни така, че ако може да съм поне малко обективен, а не само субективен.
  Няма да противопоставям поколенията. Още повече пък няма да гледам от камбанарията на пенсионната възраст.
  Но моята главна грижа са все пак младите. Защото те са бъдещето на нашата държава. Ние, около пенсионната възраст и пенсионерите, така или иначе живеем в днешния ден, гледаме той да е по-продължителен. Но чак пък да планираме дългосрочно, това едва ли е разумно.   Ние не можем да бъдем бъдещето на държавата ни.
  Така се получи, че поради някои стресови причини, научната общност ускори провеждането на защити на докторски дисертации. 6-7 докторанти поне се защитиха чудесно напоследък. Прекрасни млади учени имаме! И те ме питат - А сега накъде, няма ли за нас шанс тук, в България?
  Какво да им кажа? Надявах се на един конкурс за асистент, да вземем млад и кадърен доктор. Надежда всяка оставих. Не се получи.
  И такова разочарование преживях не само аз. Всяко подобно разочарование е една излъгана надежда на най-малко 3-4 младежи с висок потенциал в науката - да се опитат да се преборят за място под слънцето.
  Един от тези младежи ми каза - не е нормално ние да се блъскаме за преподаване поне на хонорар, да сме някак с едната пета, с малкото пръстче на стъпалото на влака на науката, та дори и да висим с цялото тяло навън, а толкова много хора, получили законната си пенсия, да си добавят към нея и никак не лоша заплата! Защо за едни нищо, а за други - и пенсия, и заплата! При това никак не лоша пенсия - все пак става дума за определени категории пенсионери, трудът на някои от които е приравнен на труда на миньора!?
  Казвам му - всяко обобщение по принцип е настройване на едно поколение срещу друго! Има хора на пенсионна възраст, които са безценен капитал! Или поне - много полезен капитал.
  Младият човек, доктор със силна дисертация, не се съгласява. Според него именно масовостта на хората с пенсия и заплата говори, че не се преценява за всеки човек поотделно, а ни е връхлетяла вълна от хора, уредили се с връзки да взимат към пенсията и заплата, да заемат работното място на някой младеж. Той твърди:
  - Ние сме готови да се трудим денонощно, за да си заработим заплатата; те просто си я добавят към пенсията.
  Ние сме мотивирани да работим от 5 до 9 - сиреч от 5.00 до 21.00; те яваш-яваш, лека-полека без амбиции и со кротце и со благо запълват работното време от 9 до 5 - сиреч от 9.00 до 17.00.
  Ние се трудим адски напрегнато по 6 дни поне в седмицата, за нас съботата е последният работен ден от работната седмица. Те преместват папки максимум 4 дни в седмицата, за тях петъкът е първият почивен ден от уикенда.
  Ние четем и пишем статии, студии, понякога и книги, надграждаме, себеактуализираме се; те решават судоку и кръстословици, или си разказват спомени от казармата, младостта, любовта и кръшканията.
  Ние хапваме накрак, пием кафе пред компютъра, седим по реалните и виртуалните библиотеки, ползваме по няколко езика, за да сме в крак с науката; те се хвалят, че от години не са отворили книга, разчитат на рутина, имитират канцеларска работа, пият кафе по час и повече, обядват по два часа и повече...
  Това ми го казва този млад човек, дошъл за препоръка от мен, ще кандидатства за нещо в Дъблин, свързано с дисертацията му. Но аз знам, че това си го мислят и другите докторанти.   И не само те, а и другите млади хора, които не могат да си намерят работа по специалността и интересите си в науката и образованието.
  
  Не зная, наистина не зная какво да им отговоря. Не искам да съм черноглед, не искам да сблъсквам поколенията, но по себе си знам (а аз знам и че все още държа високо ниво, защото, за разлика от много мои връстници, продължавам да работя по 16 часа на ден; впрочем, имам познати и преподаватели, доценти и професори, които също доказват, че възрастта не е порок!), че с възрастта идват рутината, ленивостта, мислите за здравето, желанието да не се напрягаш, да отбиваш номера, да се скатаваш, да нищо-не-правиш.
  Ние, около пенсионната възраст и пенсионерите, няма как, повтарям, да сме бъдещето на България. А за да има бъдеще България, не става само с милозливи, сърцераздирателни, сантиментални и мелодраматични писма - Елате си тук, върнете се в България!
  Трябва да има стратегия, трябва да има политика по отношение на младите! Те трябва да са първи приоритет на България. За тях трябва най-напред да ни пука - но не на думи, а на дела. Към тях трябва да насочим съвременната реализация на онзи соц-лозунг: Дела, дела и само дела!
  Останалото е преливане от пусто в празно. При което държавата се държи като пенсионер, уредил се да си докара и заплата към пенсията - бавно, с тиха стъпка, без много ядове, ден да мине, друг да дойде, оти че се козим, като че ми мине, я по-полека, важното е аз да съм добре...
  Но с такова държане нищо няма да се получи. Нищо хубаво няма да се получи, искам да кажа... И отлично знам, че е така.
  
  
  2.
  Мисъл на хигиенистка в кварталния супермаркет:
  - Проблемът ни господине е, че у нас правилата се пишат от тия, дето не ги спазват, повечето хора се правят, че ги спазват, а само глупаците наистина ги спазват!
  
  
  3.
  Едно и също нещо се повтаря вече цяло десетилетие!
  И номерът минава безотказно.
  Правят се безобразия, вършат се далавери, нарушават се принципи, заобикалят се закони. Десетки, стотици, хиляди пъти.
  И ако някой се хване, или някой лъсне, или ако някой бъде спипан, или ако някой бъде изведен на светло, тогава следва оооопс, сори бате, сега ше оправим работата, ама как може така, ама така не бива!
  Ако обаче номерът мине, ако работата стане, ако ударът се получи, ако замисълът сполучи и всичко остане незабелязано от общество, то тогава нищо, абсолютно нищо, голямо нищо, много повече от нищо - кьорав карти не играе, да си гледал, а не зяпал, имаш крава, пиеш мляко, невинен до доказване на противното!
  То руснаците затова викат Не пойман - не вор.
  Демек: Не е хванат, не е крадец.
  Така в шеги и закачки минава цяло десетилетие: Не пойман - не вор.
  А ако все пак най-случайно хванат някого, то тогава действаш бързо и дори минаваш за борец с престъпността, корупцията, конфликтите на интереси и най-обикновените кражби в особено големи размери.
  
  10.08.2018 г.