Гледайки какво причиняват на Десислава Иванчева, си казах - ако бях Оруел, щях да напиша страшна книга за България "2081".
  От Оруел щях да взема само това с главните букви:
  ВОЙНАТА Е МИР.
  Войната с обществото.
  СВОБОДАТА Е РОБСТВО.
  Свободата при фейк-демокрацията
  НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА.
  Невежеството на безконтролните.
  Но понеже не съм Оруел, то гледайки издевателството над Десислава Иванчева (една от най-гадните гледки за последните 30 години)
  и виждайки, че Иванчева е само повод,
  пореден и най-очевиден повод да ни се размаха на всички нас не пръст, а юмрук - Внимавайте в картинката, че после да няма олеле!,
  ще взема само нещичко от Хемингуей,
  то аз и Хемингуей не съм, за жалост, затова не мога да напиша тъжна книга за България "Да имаш и да нямаш". А това нещичко е частичка от стихотворението на поета Джон Дън, вдъхновило Хемингуей за великия му роман "За кого бие камбаната":
  Недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб!
  
  
  P.S.
  Мисъл на приятел:
  Когато властта опре до оковите, трябва да знае, че така тя създава гробокопачите си, които няма какво да изгубят, освен своите окови!
  02.08.2018 г.