Сегашните властпритежаващи не можаха да осъзнаят своята огромна ценностна и технологична (от гледна точка на съвременните тенденции в управлението) драма.
  Те си казваха – народът постоянна ни избира (по думите на своя лидер – „спукваме ги от бой на изборите“), значи всичко е точно. А драмата им е, че този, който ги избира, суверенът, народът или поне достатъчно значителна част от него, за да печелят те изборите, остана в голяма степен в 20 век. Толкова трудности и загуби при Прехода му се стовариха върху главите и душите в края на 20 и в началото на 21 век, че той, народът, като цяло не може да се модернизира от гледна точка на схващането що е то управление, какви са новите стратегически цели на България, какви рискове носи глобализацията, какво означава съчетаване на българската с европейската идентичност, какво се случва с държавата (която вече не е затворена, а отворена система).
  Ето защо суверенът ги преизбираше, но с това преизбиране, понеже на тях им липсваха необходимите аналитични способности и достатъчните самокритични нагласи, той им пречеше да погледнат истината в очите – те страдаха и продължават да страдат от непосилни и непоносими дефицити и от инстинкти и нагласи за употреба на властта, почти напълно скарани със съвременните подходи в управлението:
  1. Управлението днес набляга максимално на децентрализацията.
  Те залагаха на централизацията.
  2. Управлението днес набляга максимално на координацията.
  Те залагаха на командването и дори командоренето.
  3. Управлението днес набляга максимално на екипния принцип чрез пулове от специалисти, при това пулове с гъвкава геометрия и променлив състав, в зависимост от проблемите, които се атакуват.
  Те залагаха на едноличния кадрови подбор от лидера на отделни, фаворизирани от него персони, без оглед на компетентността на подбраните за възлаганите им задачи.
  4. Управлението днес набляга на интелекта, дори се базира на изкуствения интелект, на модерните интелигентни (умни, смарт) технологии за стратегиране, прогнозиране, планиране и реализиране.
  Те залагаха на безусловното подчинение на лидера, който действаше с безпрекословно подчинените му избраници все едно натиска бутони и клавиши, с телефонното и есемесното право, като изпитва някаква непонятна непоносимост към интелигентността, вероятно я смята за лична обида или превземка на зубрачи и очилатковци, които със своята кабинетност и многознайност са скарани с реалността.
  5. Управлението днес набляга на непрекъснатите потоци информация отгоре-надолу и отдолу-нагоре, като постоянен самовъзпроизвеждащ се и самооптимизиращ се процес, при който се възлагат задачи отгоре, но по това как те се изпълняват от тези, на които са възложени, хората, които ги възлагат оптимизират своите нареждания и решения.
  Те залагаха на еднопосочно спускане на лидерската воля отгоре-надолу, която трябва да се изпълни на всяка цена и с цената на всичко.
  6. Управлението днес набляга на високите комуникационни и информационни технологии най-вече в тяхната електронна същност.
  Те залагаха на старовремско поведение и остарели аналогови властови методи, без да направят и една елементарна стъпчица напред към това, което се нарича електронно правителство.
  7. Управлението днес набляга на търсенето на консенсус, на намиране на обединителни идеи, на съгласуване на усилията, на търсене на максимална подкрепа, на съвместно „месене на проблемното тесто“, на включващо мислене „и-и“.
  Те залагаха на силово налагане на собствените си импулсивни и интуитивни виждания, на безусловно игнориране на алтернативните мнения, на изключващо мислене „или-или“, на нарцистично опиянение от собствената си неповторимост, на нежелание да признаят, че идеята на другите е по-добра, когато е по-добра и няма страшно и обидно, че е на другите, стига да е полезна за страната.
  8. Управлението днес набляга на превенцията, на изпреварващото мислене, на проактивното поведение, на ранното сигнализиране на проблемите, на прогнозирането.
  Те залагаха на реактивното поведение, на тичането след събитията, на вземането на мерки след като случилото се е случило, на отиграването на ситуацията пост-фактум чрез пиар или пропаганда.
  9. Управлението днес набляга на качествено различни, обединяващи обществото политически математически действия като събиране, умножение, интегриране.
  Те залагаха на древните, простички и парцелиращи, разединяващи обществото политически математически действия като изваждане, деление, диференциране, чрез сблъскване на едни прослойки с други – на млади срещу стари, на военни срещу полицаи, на учители срещу лекари, на студенти срещу овчари, на родители на деца с увреждания срещу незрящи хора.
  10. Управлението днес набляга изключително много на меките (soft) аспекти на сигурността, на качествените измерения на националната мощ – здравеопазване, образование, наука, екология, социална политика, качество на живота, качество на човешкия потенциал, качество на културата, качество на обществените отношения.
  Те залагаха на твърдите (hard) аспекти на сигурността за сметка на меките при това без необходимата прозрачност, без оптимизиране на кадровия подбор, без инвестиране в професионализма, без избягването на съблазни да се използват силови сектори от системата за национална сигурност за засилване на тяхната, на собствената на управляващите власт, вместо за засилване на самата наша система за национална сигурност – имунната система на държавността.
  
  Ето това са десетте измерения на драмата на нашите властпритежаващи – пълно разминаване със съвременните тенденции, с модерните стратегии, с духа на времето, с жизнените потребности на българското общество.
  А колко малко бе нужно да не бъде така… Много малко!
  Те трябваше се опрат на науката и интелекта, на почтеността и честността, на знаенето и моженето, на експертите и професионалистите, на по-младите и най-младите хора!
  
  Днес, в края на второто десетилетие на 21 век се е сменил, променил се е езикът на който говори стратегическото управление на държавата!
  Все едно по-рано езикът да е бил съветски, а сега – европейски (аз понякога се шегувам – че преди в сигурността се говореше на старолатински език, а сега - на новослатински език :) ).
  Е, наистина преди време много хора владееха съветския език на управлението просто перфектно, но те са неспособни да научат европейския език на управлението – като възраст, като рутина, като подходи, като динамика, като вътрешна потребност. Точно както аз сега не се и опитвам да изучавам арабски или китайски, макар да ми трябват – късно ми е вече, на тези години е направо невъзможно. В президентството обучаваха безплатно желаещите на френски език, но аз, въпреки желанието си, се предадох. При различните си приоритети някак не останаха време и сили за този велик език на сигурността и философията… Едно е на 10 и 20 години, друго – на 50 и 60 години!
  А младото поколение няма такива проблеми със съвременните езици, включително при новия език на управлението! Младите хора много бързо усвояват различни езици и успяват да ги говорят и дори да мислят на тези езици. За тях европейският език на управлението е като 2 + 2 = 4.
  Затова днес не е най-важното да имаш 30 или 40 годишен съветски опит в управлението, след като то говори на европейски език.
  Метафорично казано, няма особена полза, дори да си скачал десетилетия наред скок дължина и да си станал много добър в него, ако дисциплината днес даже не е скок на височина, а е овчарски скок!
  Ето така по-предишното поколение, поколението на дългия скок е на практика безпомощно в сектора за овчарски скок. И предишното поколение на високия скок трудно, много трудно ще се справи с овчарския скок, няма как бързо и лесно да се научи качествено на него.
  Ето защо тези поколения трябва да се примирят и постепенно да отстъпят състезанието по скачане на по-младите, които лека-полека стават много добри на овчарски скок, и на най-младите, които са се родили, както е думата, с прът за овчарски скок в ръка.
  
  Именно в духа на тези мои разсъждения властпритежаващите у нас трябваше да се отворят решително за кадърните и талантливите, честните и почтените млади хора – млади като мислене, млади като знание, млади като енергия, млади като хъс, млади като управленска потентност, млади като глобален поглед, млади като разбиране за какво се бори днес България и как да го постигне.
  Такива са измеренията на драмата на сегашните властпритежаващи. Те не я осъзнаха тази своя драма. И затова тя се превръща вече за тях в трагедия. Но те и нея не могат да осъзнаят. А трябва да я осъзнаят, защото не успеят ли, тяхната трагедия може да се превърне в трагедия за България.
  26.07.2018 г.
  
  
  P.S. 1.
  Когато в управляващата коалиция се раздават плесници и се разменят юмруци, това в никакъв случай не може да е добре за България.
  Усещането за обреченост на властпритежаващите, поради, както е прието да се говори на футболен език, прокобата - лидерът на Отечеството ни любезно да не довърши нито един мандат, където и да го е започвал, очевидно изнервя всички в коалицията.
  По-малките партньори бързат да осребрят участието си във властта до откат, но бедата е, че служат на различни повелители, затова интересите им се сблъскват антагонистично.
  Големият партньор отново и отново не се показва способен да води политика на минимизиране на щетите и на забавяне хода на кризата, а форсира нещата на принципа: Ще правя каквото искам, не сте вие тези, дето ще ми казвате какво да правя!
  Но най-важното е, че държавата, обществото и гражданите се намират в състояние на много силна деморализация. Тази деморализация ни парализира и не ни позволява какъвто и да било конструктивен ход. Всички виждат проблемите през призмата на острия и непримирим конфликт или-или. Мисленето и-и е затрупано под омрази и обиди, комплекси и егоизми, инстинкти и нагони, страхове и стресове.
  В такава ситуация се знае - онези, които имат най-малко задръжки или най-много какво да губят, изпускат нервите си и прибягват до саморазправи.
  Ето защо раздаваните плесници и разменяните юмруци в управляващата коалиция не са причината за дълбоката и тотално деморализираща ни криза, в която затъваме почти необратимо, а нейно следствие. Нейно безпрецедентно от една страна, а от друга - закономерно следствие.
  Мирише на разпад. Вони на разлагане.
  Знам само едно - българският народ с пасивността, апатията, липсата на съпротива и безверието може и да заслужава това, което се случва. Но България не го заслужава.
  А сега въпросът е опрял като нож до кокала - не какво се случва в България, а какво се случва с България???
  27.07.2018 г.
  
  
  P.S. 2.
  Преди време бях писал за рисковете, които носи евентуалната корнелизация на българската политика.
  След като преди 30 години загубиха борбата за светлото бъдеще, днес лидерката на същата тази партия изведе борбата за светлото минало в качествено нова, още по-ожесточена и по-безкомпромисна фаза.
  Ще се самоцитирам чрез края на онази моя статия за корнелизацията:
  "Остава ни да се питаме - кога ще се появи и у нас центристко, разумно ядро, което с гравитационната си сила ще минимизира ефектите от ултралевичарството и крайно дясното, ще маргинализира двете партии на статуквото до степен, те да не могат да управляват без разумни коалиционни партньори, които ще имунизират България от безумията на тези две партии - едната да тласка България в измислена паралелна, антидемократична реалност, а другата - към опасна друга, антиевропейска реалност."
  28.07.2018 г.
  
  
  P.S. 3.
  Шега на познат:
  Тия от Ъпсурт пеят: И вашта майка също.
  Ние от Абсурд пеем: И вашта шайка също.
  29.07.2018 г.