1.
  Поради определени обективни причини, свързани със субективни решения, научната и преподавателската общности се оказаха спешени в приключването на редица защити на докторски дисертации и конкурси за хабилитиране.
  Ето защо ми се наложи в сравнително кратък срок от 2-3 месеца да прочета десетина дисертации на млади хора.
  Общото ми мнение е, че с много малки изключения това бяха доста добри научни трудове.
  В младите българи с амбиции на научното поле има, ако може да се каже, много хляб! Направо им се възхищавам за енергията, за готовността да преодоляват трудностите, за подготовката и за задълбочените знания!
  Не ми остава нищо друго, освен да се надявам, че поне някои от тях ще получат шанса да се развиват в науката и висшето образование. Така те не само ще могат да останат в България, но и ще инжектират в тези, намиращи се в криза и дори застой сфери на творческа дейност свежа мисъл в застаряващата гилдия, по-широк поглед от тесногръдието, повече творчество сред рутината, по-съвременни идеи за сметка на баналното преповтаряне на канони и шаблони от миналия век и дори от отминалото време.
  Ще си призная, че тази ми надежда не е подкрепена с достатъчно реални основания, затова прилича доста на илюзия. Но, както винаги съм си признавал, аз се водя от принципа, че надеждата като последна глупачка умира последна!
  18.07.2018 г.
  
  
  2.
  Закон на лошата организационна структура:
  Сумата от хората и отговорностите е константа.
  В съответствие с този закон, колкото повече са отговорностите в едно административно звено, толкова по-малко хора работят в него. И, съответно, колкото по-малко са отговорностите в едно административно звено, толкова повече хора работят в него.
  Когато отговорностите са много, малцина искат да работят в такова звено, постепенно все по-малко специалисти могат да се справят с тези отговорности и броят на хората в това звено неотклонно се свива.
  Когато отговорностите са малко, мнозина искат да се наместят в такова звено, постепенно все повече хитреци, връзкари, уреждачи и просто бягащи от и най-малко сложна работа персони се натискат за това звено и то постоянно се разширява.
  Като резултат, това, което виждаме из администрациите е как тесните, пренатоварени с работа звена изнемогват от недостиг на експерти, там по няколко души се гърбят по 7 дни в седмицата и по 16 часа на ден. А в същото време различни синекурни звена се раздуват и разплуват, "работещите" в тях превземат помещенията на изгърбените от работа, по цял ден си говорят за мачове или рецепти, вечно се чува хо-хо-хо, ха-ха-ха, местят се папки от едно бюро на друго, пие се напоително дълго кафе и се обядва упоително бавно.
  Такава е реалността и все по-такава става тя в Отечеството ни любезно...
  19.07.2018 г.
  
  
  3.
  "Дори започнаха да ме спохождат мисли, че срещу всички нас е в ход същински заговор с цел най-сетне вкупом да обезлюдим България. При това панически, още по-важното – доброволно. Истинските жертви на акция „Пречупване“, която не е дело нито на евреите, нито на масоните, извънземните, ЕС и сионските мъдреци, а на най-обикновено наши наглеци. Защото има нещо далеч по-лошо от зловещите конспирации и по-неприятно от бруталните сценарии – самата реалност, тук и сега."
  
  В момента пиша частта от новата ми монография, в която анализирам вземането на решения при висока несигурност (несигурност - в смисъла на неопределеност, неяснота, неизвестност, неувереност). Точно систематизирам евристиките на Даниъл Канеман (у нас излезе чудесната му книга "Мисленето") и Амос Тверски.
  Реших, докато си пия кафето, да се разходя из сайтовете. И ми попадна страхотния текст на Любослава Русева "Под снайпера на конспирациите", от който е горният цитат. Направо потрепнах и изтръпнах - в първия миг си казах: Как е възможно да си помислим с нея едно и също?!   После се успокоих - помислили сме си едно и също, но тя го е написала по-добре...
  Другата странност е, че в този текст тя също говори за Даниъл Канеман! Дето казва един приятел - такива сме телепАтици!
  
  За да не развалям с мои думи впечатлението от написаното от Любослава Русева, ще спра дотук с едно допълнение - аз наистина вече съвсем определено смятам, че политическата ситуация в България става все по-отвратителна и не може да бъде обяснявана с нормални модели и оценявана по рационални критерии. Случва се нещо лошо, много лошо, за чието обясняване и оценяване трябва да се прекрачи в пределите на анормалността и посредством ирационални допускания... Логиката на развитието преминава все по-необратимо в патологията на разпада.
  21.07.2018 г.