Когато премиерът на една страна системно и непрекъснато:
  -- вещае страховити сценарии пред човечеството;
  -- намеква за катастрофични развития на процесите в геополитиката;
  -- говори с прекомерно разтревожен песимизъм за лошите дни, очакващи света, континента и региона;
  -- прогнозира конфликти с висока интензивност между великите сили;
  -- интересува се с показна загриженост за бомбоубежищата;
  -- и се безпокои за пълчищата бежанци, които всеки момент могат да ни залеят...
  То е въпрос на време доверчивият ни народец, чието мнение се формира от телевизиите, а позициите му се определят от подкупните социологически агенции, да се подплаши не на шега.
  И народецът ни е вече подплашен, страхува се от всичко, а най-много се страхува от собствения си страх.
  Твърде лесно и безкрайно леко се управлява един подплашен народец.   Той навежда главици и върви покорно, желаещ само едно - някой да го обгрижва и напътства, да го пази и му спестява бремето да мисли.
  Само че ако се пренавият със страхотии пружините на покорното и послушно, стресирано и уплашено стадо, то може де се юрне със страшна скорост във всички посоки едновременно и да стъпче както тучните си пасбища, така и опазващите го овчарски кучета, а защо не - и своите овчари, особено ако те станат някой ден лъжливи овчарчета, викащи през ден Въъъълк!
  
  10.04.2018 г.