Действителността у нас е недействителна. Реша ли да перифразирам едно изказване за 60-те години на 20 век в САЩ, то ще прозвучи така след години: Ако имаш спомени за 10-те години на 21 век в България, значи не си живял по това време!
  Абсурдността на случващото се у нас няма как да бъде един ден възпроизведена в стройни спомени.
  Само тези няколко дни са достатъчни, за да осъзнаем колко необходимо е да си признаем, че България днес е една голяма и на практика невъзможна патолгия:
  - президентът не знае какво иска, но иска да го постигне;
  - премиерът е минал в нелегалност, но едва ли е в Симитли;
  - цялата почтеност на лидерката на БСП е станала на решето заради Решетников;
  - екзистенциалната темпоралност на агент Сава не му пречи на гносеологическата спатиалност чрез която пътят на България към Европа минава през Босфора и прави директна връзка с Байкало-амурската магистрала;
  - рИформаторите и патрЕотите говорят, че вярват и вярват, че говорят коренно противоположни неща, но искат да правят съвместно правителство;
  - върлият левскар Наско Сираков (нищо, че е показвал на левскарите задните си части в доста разголен вид) е спряган от медиите на медийния магнат, по съвместителство собственик на прекия конкурент на Левски и ЦСКА, за директор в ЦСКА;
  - арогантен чалгамен дискутира законодателната и изпълнителната власт с арогантен безхаберник със седем-годишен мандат;
  - държавата потъва, но си има много по-важни проблеми от това, та затова си тананика нещо за издислав и дупара;
  - народът обича Русия, на която плащаме с неговите наши пари милиарди, а не обича Европа, която му дава милиарди нейни пари, за да могат политиците му (политиците ни) да ги усвояват за лични цели и да му отпускат някоя и друга пара за бог да прости или като пясък в очите.
  - съдиите протестират за независимост, защото от тях нищо не зависи;
  - правителството е в оставка и понеже не му остава нищо друго, опуква де що пара е останала из хазната и прави безумни назначения на свои кадри, които ще останат и след като оставката му стане факт не само де факто, но и де юре или беше обратното - не само де юре, но и де факто, нещо се обърках.
  И как няма да се объркам, като абсурдната недействителност у нас може да побърка всеки...
  Все повече имам усещането, че всичко, което се случва в страната ни е като във филма, а по-скоро и по-точно - като в сериала "Фарго".
  О, Абсурдистан - твойто име е България!
  
  09.12.2016 г.