Това са моите реакции на безобразната ни излагация в ООН.
Много коментари – и чух, и прочетох, не се съгласявах с приятели, спорих с колеги, изслушвах студенти.
Едни казваха – кой ни налага да издигаме подобни кандидатури и въобще – кой ни диктува външната политика?
Други споделяха огорчението си от това, че тези две жени превърнаха личната си битка в национално поражение.
Трети макар и по-културно, бяха на позицията на шопа – и аз не знам как е, ама и така не е.
Четвърти недоумяваха защо сме повярвали, че имаме шанс при условие, че сме толкова незначителни като поведение на глобалната и европейската сцена.
Пети бяха убедени, че сме профукали исторически шанс. Шести не разбираха какво толкова сме се взрели в ООН при почти смъртно опасни рискове, надвиснали като прилепи-вампири над страната ни.
Седми искаха да се разбере най-после, че сме дали цялата власт на един човек, за когото ние тук си гласуваме и в същото време си го знаем що за карикатурен лидер е, но страшното започва вече да се случва на международната сцена защото той там ни излага, а тези, пред които ни излага не са толкова снизходителни към нарцисизма, импровизациите, хвълипръцковщината, въртенето около собствената си его-ос с решения, които непрекъснато си противоречат едно на друго.
Осми твърдяха, че от самото начало Бокова е била бита карта.
Девети оценяваха самонатрапването на Георгиева в самия финал на състезанието като кокоша слепота.
Десети съжаляваха, че не намерихме подходяща кандидатура на млада, обаятелна, необременена биографично с миналото, с неизписан на лицето яростен кариеризъм, жена между 35 и 45 години, която да предложим и да спечели.
Имаше и такива, които се възмущаваха, че сме се уповавали на това, че трябвало да бъде жена и сме вървели с пОла и с полА напред…
А аз сега, вече премислил и обмислил излагацията ни в ООН, съм убеден в следното:
България е изпадала в различни ситуации, заслужено или не, била е изолирана, била е пренебрегвана, била е остро критикувана, била е дори сатанизирана. Но никога досега не е била жалка. Вчера смятах, че сме станали за смях, че сме били смешни с глупостта политическа по отношение на битката за генерален секретар на ООН. Днес вече си давам ясна сметка – не станахме смешни, станахме много повече от това – станахме жалки, трагично жалки. И никой няма да си дава труда да казва, че в тази тъпа ситуация ни набутаха като държава властта, управляващите, правителството, премиерът, а ще говорят за България – като нарицателно за държава, оказала се толкова жалка, че повече не може и да бъде…
07.10.2016 г.
Гутереш - 13 от 15...
(А в началото изтече инфоррмация, че са 15 от 15, но после бе уточнено, че 2 не са имали мнение, сиреч са се въздържали)
Не, не съм се опитвал да позная това 13 от 15 (и нито един против), но абсолютно всичко друго и аз го предвидих. Няколкото ми ФБ-статуса или текстове на моя сайт бяха използвани от други сайтове.
То беше абсолютно очевидно. Само се изложихме като правителство, даже излагация не е точната дума!
Време е за персонални отговорности.
Бокова беше воденичен камък. Затова на няколко пъти писах, че Бокова трябва да се оттегли, а България да не издига друга кандидатура. Защото е нелепо да си помислиш, че една кампания, която пет пъти с лекота се печели от Гутереш, ще може да бъде обърната с краката нагоре като някой се включи в последния момент.
Не можах да предположа, че втората ни кандидатка ще се представи доста зле при изслушването, но предполагах, че може да вземе и по-малко гласове от предишната,която си има "вързани в кърпа" 3 свои, лично свои гласа. А тогава провалът вече ще бъде не на поредната българка, а на България. Освен това нас ни подкрепят при втория опит или незначителни играчи, или такива, които в момента не са в СС на ООН.
Сега не искам да се включа в хора на онези, дето се бият в гърдите Аз нали ви казах!
Но моето лично мнение е, че порядъчно се изложихме като правителство и хвърлихме сянка върху България. Замириса на цирк, в който ние взехме ролята на клоуна, разсмял целия свят. А това ме обижда като българин...
05.10.2016 г.
Дочута мисъл днес:
Оказа се, че Банкя се намира толкова близко до София и толкова далеч от света.
Ето какво един от студентите възрази (частично) повод на това, което накрая на своя статус написах вчера:
"Но моето лично мнение е, че порядъчно се изложихме като правителство и хвърлихме сянка върху България. Замириса на цирк, в който ние взехме ролята на клоуна, разсмял целия свят. А това ме обижда като българин...".
Премиерът ни се оказа не само в ролята на клоун, клоунът разсмива широката публика. Той се оказа и в ролята на шут, а шутът разсмива своите господари...
Не мога да не цитирам мой приятел (често цитирам приятели, защото казаното е силно и трябва да се чуе, а не мога да си го припиша на мен):
Излагането е тотално, защото отсега нататък този пример ще влезе в учебниците като глупост на най-високо държавно ниво. Ще се изучава от студенти, ще се дава за пример, ще стане нарицателно за жалка аматьорщина.
Хубавото в случая е, че две кариеристки, употребили България в непомерната си жажда за нови и нови постове, получиха заслуженото. За да се знае, че ако в България кариеризмът е печеливша кауза, в нормалния свят това е кауза пердута!
06.10.2016 г.
